Във връзката ни с кучето е важно да променим позицията си: от тази на всемогъщ диктатор в позицията на приятел и мъдър учител. Само тогава ще имаме реален шанс да намалим броя на проблемните животни до минимум и да интегрираме кучетата в съвременното общество.
Съдържание:
Наричаме ги най-добри приятели
В същото време се изживяваме като техни господари. Или в другата крайност – техни истерични слуги. По правило много обичаме кучетата си. Следим за здравето им, за новостите в храненето, водим ги при ветеринар, четем книги, за да разберем „ какво мисли нашето куче“, купуваме им кучешки легла, дрешки, пресовани кости, водим ги на разходки и тренировки, внимателно почистваме космите им от дивана. Всичко това ни коства пари и много време, но ни кара да се чувстваме на правилното място и че сме направили всичко както Трябва! Дали? Много от най-стриктните и педантични стопани често се чувстват некомфортно във връзката си с кучето.
През годините Андерс Халгрен поддържа доста обемно „досие“ с проблеми в поведението на кучета, причини и решения, като си сътрудничи с колеги от цял свят. Оказа се, че 80% от поведенческите проблеми са причинени от стрес и болести, включително генетични нарушения, заболявания, причинени от тежко обучение и електрошокови нашийници, както и психични разстройства от условия на отглеждане, които не отговарят на нуждите и природата на кучетата.
*Андерс Халгрен е един от първите кучешки психолози в света. Той се занимава с кучета повече от четиридесет години, известен е като един от основоположниците на позитивния терниг за обучение и е написал голям брой книги. Живее и работи в Швеция.
Днес може би няма човек, който да не знае, че кучето е силно развито животно, надарено с перфектна нервна система; че ученето изисква концентрация, а стресът блокира мозъка. Много хора използват способността на кучето си да решават прости проблеми всеки ден. В крайна сметка ние самите сме надарени с цяла система от нервни клетки, които ни правят податливи на болката на други живи същества.
Безшумен инструмент?
И все пак повечето „любители на кучета“, се отнасят към кучето, сякаш е/трябва да е просто обикновен инструмент, безшумен и послушен, в ръцете на един вездесъщ майстор.
Често можете да видите кучета и техните стопани на тренировъчната площадка и да ви се стори трагикомично, но не е: собственикът, който сърцераздирателно крещи на кучето да дойде при него; или собственикът, който, вървейки по улицата, го удря острани, ако то е обърнало внимание на друго куче и се отклони леко встрани; собственици, които се опитват да „обучат” кучета чрез методи, които ги докарват до истерия, или собственици, които нараняват врата на кучето и радостно го хвалят, когато изпълни командата, виейки от болка.
Как така се случва в нашия високо информационен век, толкова много хора да не са в състояние да реагират на кучешки сигнали и вместо това сляпо следват стари общоприети схващания за това как „трябва“ да се отнасят към кучето.
Тази тема е толкова обширна, затова ще маркираме само някои от най-важните точки, които може би ще накарат мнозина да се замислят.
Кучетата живеят и успешно си сътрудничат с хората от четиринадесет хиляди години. Но сериозните проблеми между нас се появиха едва през последния век и половина, когато хората се опитаха да създадат наука за кучетата – Кинологията и да контролират отношенията си с кучетата въз основа на теории за това как трябва да изглежда едно куче, какви качества трябва да притежава и как трябва да получи своето „светско образование“. Тези теории от своя страна отразяват определена историческа ера: нивото на знания и твърдата вяра на хората, че те са короните на творението, на които е позволено да правят каквото си искат с кучето. Справка: Модерният и Истинският Английски булдог. Можем да изброим още много породи, които „са забравили“ как са изглеждали предците им.
Кучетата са „набор от рефлекси“?
Американският изследовател на поведението на животните Скинър (1930 – 1990), който изучава психологията на обучението в лабораторията, излага тезата, че е невъзможно да се разбере вътрешният свят на животните и следователно „ за обективността на науката” не може да се говори когато става дума за психология на кучето. Скинър се интересуваше само от въпроса как животното реагира на външни стимули. Този подход в науката се разпространи толкова широко, че се превърна в символ на епохата.
Затова от ученическата скамейка бяхме убеждавани, че животните са просто съвкупност от условни и безусловни рефлекси, че изпитват болка по-малко от хората, че нямат емоции, че не са способни на рационални действия.
Според духа на времето и кинологията е изградена на принципа на пълното пренебрегване на психичния живот на кучетата и „механизацията на боравене“ с тях. Днес всеки, който развъжда кучета, нарича себе си кинолог. Кинологията се отдалечава от изначалната си същност по определение и въобще не прави опит да се докосне до света на кучето като живо същество, част от удивителното разнообразие на нашата планета, точно както и ние.
Ако търсим начин да научим кучето да прави нещо, отправната точка рядко е неговото възприятие и как да му обясним задачата. Вместо това мислим как да го принудим да изпълни тази задача. Известният шведски кинолог-експерт Андерс Халгрен в книгата си „Проблемни кучета – проблеми с кучета“ отбеляза, че в случай на проблеми, треньорите и собствениците преди всичко търсят начин да накажат кучето, а не начин да анализират проблема от гледна точка на състоянието на кучето и отстраняване на причината за него.
По време на дългогодишната си практика Андерс Халгрен класифицира повече от 40 вида наказания и само 2-3 вида награди за кучета.
Това, което имаме под формата на безкрайно разнообразие от инструменти за манипулиране на поведението на кучетата (строги нашийници, електронни нашийници), методи за сплашване, както и военни методи за отглеждане на кучета, е именно резултат от такова развитие.
Теория за вълците
В лаборатории и зоологически градини са правени наблюдения върху животни, включително вълци. Въз основа на тях се появиха странни теории за това как вълците приемат да отглеждат потомство, как изграждат социални взаимоотношения, включително теорията за постоянното желание на вълците да доминират над социалните си партньори и агресивния характер на социалния им контакт. Тези теории могат да се нарекат меко казано „странни“, защото когато учените започнаха да наблюдават вълци в естествената им среда, тези теории не бяха потвърдени.
Напротив: социалният контакт между вълците се оказа спокоен и лишен от онези методи за наказание на неверниците, които се повтаряха от „експертите по поведението на вълците в зоологическите градини“. Например, майките никога не разклащат за врата палавите кученца, тъй като тази техника се използва за убиване на жертвата. За наказание вълците не се дърпат един друг за ушите и прибягват до конфликти само в краен случай. Повечето от проблемите им се разрешават с помощта на езика на тялото и сигналите за помирение.
Известните признаци на господство също се оказаха измислица, която се противопоставя на простата логика. Например, вълк от най-висок и най-нисък ранг може да продължи напред, в зависимост от целта на кампанията; ако глутница вълци слезе от планина и водачът отиде първи, той няма да загуби статута си само защото е по-ниско в пространството от близките си. Не Алфа мъжкарите се хранят първи в глутницата, а малките. И така нататък.
„Короната на сътворението“
Смяташе се, че в името на собственика кучето трябва да изтърпи всяко обучение. Можем да принудим кучетата да вършат работа, която ще ги разболее или дори ще ги убие. Можем да ги разнасяме „възпитателно“, хванали здраво козината на врата им, дори да допускаме, че това е болезнено за тях и кученцето скимти от болка – възпитанието преди всичко! Или да се наложим, преди всичко! Можем да го държим цял живот в коридора, за да не цапа килима в стаята. А ако вие от самота, да го накажем! А би могло да е така: 30 секунди тренировка за добро възпитание.
Защото как така се позволява да не прави това, което ние казваме, че трябва да прави. Прекланяйки се на модата, можем да го облечем още през октомври в модни дрешки, въпреки че голяма част от тях много често пречат на кучето и нарушават топлообмена.
Грешно прочетен сценарий
Имаме неудържимо желание да дадем на кучето фигурата, от която ние приемаме за перфектна, формата на носа, ушите, опашката, кожата и т.н., независимо дали представата ни за красота отговаря на елементарните закони на физиологията на животните. Свикнали сме, без да се замисляме, да ходим на луди тренировъчни площадки или изложби на кучета, където кучетата полудяват от стрес (и затова често се опитват да избягат от там) и в този стрес ги принуждаваме да работят с помощта на физическата сила.
Много хора обичат да изглеждат готини с помощта на куче. Харесват стреса, агресията и омразата, защото това внася разнообразие в монотонния психически живот на собственика и го ободрява с изблици на адреналин. На мнозина им се струва, че чрез тежки тренировки и битки с кучета те поне някъде ще се покажат като мъже. Такава страст към жестокост към кучето е подобна на продължението на филмите на ужасите или на примитивните забавления на средновековните мъже. За тези забавления кучетата плащат с физическото и психическото си здраве, често стават наистина опасни или просто умират.
Човешкото Его прецаква успешно и тези партньорски отношения: Понякога собствениците сами „тренират“ кучетата си да станат свърхзащитни, без да го осъзнават. Те усещат тежестта на проблема, но не успяват да забележат как допринасят той да се оформи и затвърди.
„Клин клин избива“ не работи
Може би някой от собствениците разбира, че кучето му се страхува от пиратки, но все пак ще го заведе на празника, защото иска да се появи на празника с кучето си. Възможно е някой, който научи от лекар, че кучето му избягва да яде готова храна, защото има болки в стомаха, все пак ще го принуди да яде тази храна, защото не иска да се тревожи за приготвянето на прясна храна и ще се оправдае, че кучето е „капризно“ или „се опитва да доминира“.
Ако си спомним, че то има душевен мир, то често е само когато е в наша полза и го правим крайно погрешно, приписвайки собствените си мисли и чувства на кучетата. Един ловец ми каза, че е застрелял кучето си в гората, защото кучето му също е ловец и „трябва да умре гордо, както подобава на ловно куче“. Моля?
В други случаи, когато кучето не прави това, което собственикът му нарежда, той обяснява неподчинението с целенасоченото желание на кучето да заеме най-висок ранг в семейството и да командва собствениците си, без дори да допусне, че кучето не се подчинява, например, защото е стресирано, от страх от треньора и неувереност. Ако кучето се страхува от гърмежи, се счита за нормално да го обучаваме, като гърмим близо до него или пукаме балони. Така щяло да свикне с шума. Крещим забележките си, изливаме яда и неудолетворението си, сякаш кучето е в състояние да разбере думите ни. И се възмущаваме, че не ни е послушало.
По този начин връзката ни с кучетата еволюира от практическия опит на отделни треньори, които не знаеха нищо повече от манипулирането на поведението чрез сила и страх, от една страна и от друга – желязното убеждение, че човекът в качеството си на „Цар на природата“, може да прави всичко с животните.
Последствия
На постоянното желание на хората да действат само според собствената си воля, в името на тяхното удобство, кучетата реагират с фатални заболявания, поведенчески разстройства, отказ да се интегрират в социалната си среда. И сякаш никой не знае как да се справи с проблемите, за да се надхвърли механичния подход и да погледнем на кучето като на същество, което е близко до нас по физиология и възприятие.
Защото това би означавало, че нашите обичайни средства, наказания, обучение, удушаващи хватки, електрически яки не са подходящи за решаване на проблеми, а могат само да заменят един проблем с друг; че е необходимо да се действа не само както те самите искат, но и както се нуждаят кучетата, както изисква тяхното психическо и физическо състояние.
Това би означавало необходимост да се наруши обичайният подход и да се научат нови неща, тоест наистина да се изучава психологията на кучето, а не да се манипулира тази концепция.
Надежда
Доскоро не знаехме много за нашите кучета и в много ситуации нашите изблици на гняв и използването на сурови мерки бяха оправдани от нашето отчаяние. Всъщност ние сами си ги оправдавахме, а кучетата се превърнаха в невротици.
Съвременните учени са доказали съществуването на чувства и интелигентност при животните въз основа на многобройни наблюдения, както и на сходството на структурата на мозъка на всички бозайници. Известно е, че кучетата ни говорят на своя език. Всеки от нас може да „прочете“ поведението на кучето, как то оценява ситуацията и да му помогне да се справи с трудностите в човешката среда, когато то се сблъска с такива. Всеки може да научи факторите и симптомите на стреса при кучетата, за да разбере какви ситуации да избягва при взаимодействието си с куче. И всеки от нас може да разбере, че едно животно става агресивно когато се третира агресивно.
Не само това, изследванията на кучета през последните десетилетия ни предоставиха арсенал от ефективни начини за ненасилствена комуникация с кучето и обучението му, включително обучение за отговорни задачи. Тези методи се основават на социален контакт с кучето и са тествани хиляди пъти от треньори по целия свят, например сред кинолози от Асоциацията на Ян Дънбар, APDT (САЩ), състояща се от 6000 хиляди членове.
Следователно, нито треньорите, нито собствениците на кучета, нямат с какво да се оправдават за жестокостта и невежеството си към кучетата – освен нежеланието да променят нещо в закостенялата система или желанието да продължат да хвърлят на гърба на кучето собствените си проблеми.
ползвани са материали на Олга Казарская, кучешки психолог.
