За Нас

1993

Началото – 1993 година излиза брой 1 на списание Моят приятел Кучето – първото цветно илюстровано издание, посветено изцяло и само на Кучето.

Това беше времето, когато малко от нас бяха виждали на живо много от породите, времето, когато се сменяха представите за много от насложените с годините стереотипи и представи за заобикалящия ни свят.

Времето на първите битки за живота на несретниците по улиците, които бяха оцелели след хайките, които прочистваха с ловни куршуми
улиците на градове и села.

2007

През 2007 година добавихме няколко странички за други домашни и диви животни – един необятен свят.

2012

Ноември 2012/ брой 198 – последният брой по вестникарските будки. Списанието продължи „живота“ си в дигитален вариант.

2020

Продължаваме да правим това, в което вярваме и за тези, които споделят идеята, чекучето ни прави по-човечни.

Тук сме заедно – да си задаваме въпроси, да търсим отговори, да дискутираме, да се информираме, да се учим да сме отговорни, да живеем с усмивка и увереност.

Вярваме, че Кучето е нещо повече от една мила муцунка. Кучето е единственото същество, което има толкова специална връзка с нас, хората.

Главен Редактор: Радостина Тонева

Аз съм една от вас – от онази порода хора, които ги е грижа. За пластмасите в океаните, за бруталността в кланиците за животни, за арогантността на политиците, за изоставените и неглижирани деца, за бездомните никому ненужни кучета, за лицемерните порядки в едно лишено от стойности общество, за предателствата, за болката, за насилието във всичките му форми … и още много в този ред.

Избрах за моя житейска кауза животните и най-вече тези, които са най-близо до нас – кучетата.

Защото:

  • Кучето ни прави по-добри хора, то събужда чувството за съпричастност и търпение.
  • Кучето изважда на бял свят най-доброто от нас, кара ни да свалим маската и да бъдем просто себе си. Кучето е способно да отвлече мислите ни от нас самите и от трудностите на ежедневието и да ни върне към изначалните неща в живота.
  • Защото кучето никога не лъже, при него любовта и отхвърлянето са чиста проба.
  • Не просто „някакво си куче”, то е приятел, партньор, защитник, семейство.
  • Не съм мечтала от дете за това. Дори като малка си нямах куче. Случи се внезапно.

Малко идеалист си падам и вярвах в свободната журналистика (това беше наистина отдавна). Но, след като медията, в която работех тогава, спря мои материали, защото били „неудобни“ за рекламодателите ни – приключих с тази илюзия.

И така, през 1993 година, моята журналистическа кариера направи рязък завой – през месец август излезе брой Първи на списание Моят приятел Кучето. Тогава вече имах 5 кучета – първият абсолютно неотразим дакел, доберман, немско овчарско куче и две бели бебета дого аржентино.

През 1995 година учредих клуб Дого Аржентино – България, чийто председател съм и до днес. Дого аржентино е моята сърдечна тръпка. Не заради атлетичността им, не заради екзотиката и завладяващата им белота. Достойнството и откритият им поглед, по-скоро изучаващ, но никога молещ, е нещото което ме привърза завинаги към тях. Вероятно и още нещо, на което не съм намерила обяснение.

Списание Моят приятел кучето беше първото цветно илюстровано издание за кучета и – както стана ясно от интереса към него – чакано от много хора. Сега, като се връщам назад, откривам доста смешни и лаишки постановки. Но пък желанието да надникна в този изключителен свят, да помагам да се учим да ценим този безмълвен приятел, да умеем да общуваме правилно с него, да открием неговата завладяваща автентичност; емоцията, с която „затварях“ всеки пореден брой 20 години наред, беше напълно неподправена. Всъщност сбъднах мечтата си – да работя това, което обичам и ме прави щастлива.

Едно от най-трудните решения в живота ми беше да спра да издавам това списание. Пазарът на книжни издания се срина. Нормални неща. Днес изпитвам изключителното усещане на удовлетвореност от това, когато се срещнем на някое кучкарско събитие и млади хора ми кажат – „ Заради това списание мечтах и станах ветеринар/направих си приют/открих най-прекрасното куче, с което семейството ми е цялостно…“ и други такива хубави неща.

Кучетата в моя живот са много. Не по стечение на обстоятелствата, не и заради бизнес, това беше мой осъзнат избор. Аз научих много от тях. Надявам се, помогнах и на много от тях. И заедно с хората, с които сме на една честота, променихме поне мъничко нещата към по-добро. Наистина вярвам, че светът би могъл да стане по-добър първо в нечие сърце, в нечия глава, в нечии ръце, съпътствани от безусловната Любов и Истинност на едно Куче.