Кане корсо е куче, подходящо за хора, които познават и уважават природата на животните. Тъй като той безспорно е много силно куче, ако попадне в грешни ръце, може да отприщи всички свои потенциали, като мощ и хапане.
Съдържание:
Историята на Кане корсо
Когато преди около 2000 години името на Рим и неговата мощ ехтяли по бреговете на Средиземноморието и легионите победоносно напредвали в Африка и Азия, от Херкулесовите стълбове (днешния Гибралтар) до река Инд, войниците били придружавани от един молос с яко и гъвкаво телосложение, с интелигентен и внимателен поглед.
Произходът на това великолепно куче е хилядолетен и се губи в мрака на времето, заедно с молосите, изобразени върху старинните барелефи и антични пергаменти.
Ловец на глигани, защитник на чифлиците, партньор и на полицаи и бандити, пазач и водач на говеда, коне и свине, гладиатор в борбите с мечки, бикове и големите котки: това и още много други неща намираме в историята, толкова древна, че се смесва с легендите.
Според някои тълкувания, Кане корсо има гръко-римски произход, според други – произлиза от молосите, които са придружавали келтите в битките, а за някои автори произходът му е азиатски – от древния тибетски молос. Ние го познаваме като кучето на Рим – кучетата в античния Рим били много ценени, били внасяни в столицата от всички провинции на империята.
Разстоянията, пребродени от Кане корсо при евелюцията му, прекосяват Ориента, от Тибет до Китай и от там до Индия и Европа. В тези миграции са били въвлечени асирийци, финикийци, гърци, римляни, както и племената на келтите, обобщено определяни като варварски. И все пак, днес не подлежи на съмнение, че историята на Кане корсо е изцяло италианска, въпреки че етимологията на думата „корсо“ остава неясна. Сигурно е, че не означава „произлизащ от Корсика“.
Названието на този древен молос произлиза може би от гръцкия термин „кортос“ (двор, заграждение), тъй като една от неговите задачи била, и сега е, охрана на собствеността.
Латински автори като Цезар, Ливий и Цицерон употребявали думата „кохорс“ за да означат „телохранител“. Други пък виждат аналогия с термина „корсиеро“ като противоположност на по-тежките мастифи (като днешните неаполитанци), които били, предвид масата си, по-уседнали в сравнение с Кане корсо, което било способно да съпровожда талигарите и стадата едър рогат добитък километри наред по времена походите.
Следователно, не мислете, че терминът „корсо“ означава произхода му: Корсика. Нито пък известно предразположение към пробезите (от corsa – бяг).
Кучето корсо, почти идентично с красивото куче, което днес познаваме, е присъствало в императорския двор на Рим, когато търговците на животни от онази епоха, доставяли в столицата от далечните провинции на империята, кучета, подходящи за най-различни задачи.
По онова време кучетата се деляли на „celeres“, древните хрътки, използвани за лов на дивеч, „pugnaces“, прародителите на корсо, които трябвало да го атакуват и на „villatici“, прародителите на неаполитанския мастиф, които били ползвани за охрана.
В годините Корсо е бил винаги синоним на молос. В Пулия, областта, в която е бил най-разпространен в миналото и с известни различия на отделните диалекти, думата корсо означава „горд“ и „издържлив“.
Еклектичната порода
В миналото кане корсо е използвано основно за лов на дивеч, като неговата задача е да го изкара от бърлогата. Но не само това – то и днес е и куче пазач на хората и имуществото им. В миналото е пазeло и чифлиците и стадата рогат добитък, живеещи на свобода, придружавало е каруцарите, превозващи стока и хранителни продукти през пустинни и опасни територии. Цитирано е от Макиавели, от Верга, а в по-ново време – от Шаша, изобразявано е върху асирийските барелефи, гравюри от XVI в. и платна от късния XIX в.
Куче, което в своята история е видяло да се раждат и умират цивилизации, преброждайки хилядолетията, винаги е редом с хората – силно, могъщо, гордо, както само едно Корсо може да бъде!
През годините Кане корсо е било използвано като овчарско куче, куче за охрана, за лов, а също и в битки. Присъствието му е много подчертано в Южна Италия, живеело в чифлиците и в много случаи било ценен помощник на човека. То е било и е куче за работа, но за да бъде още по-рентабилно, винаги го кръстосвали с други породи.
За лова било необходимо да повиши бързината и обонянието си, заради което корсо бил кръстосван с едро-размерната италианска хрътка или със следотърсач. Обикновено кръстосвали мъжко корсо с женска следотърсач, а резултата наричали „полукръвно“ корсо.
Друг мелез получавали с оглед подобряване на качествата за овчарско куче, посредством чифтосване на мъжко корсо с женска овчарка от Абруците, която наричали „полукорсо“. Всички тези кръстоски били само от първо поколение, така че се получавал коктейл от наистина полезни породи.
Пазач на стада говеда, овце, кози, коне и свине, ловец на глигани, язовци и таралежи, куче за охрана, с други думи – многофункционален помощник и другар в работата на човека.
Всички тези най-различни негови служби с течение на времето са направили от Кане корсо всестранно куче, способно и понастоящем да служи като надеждна, безупречна охрана, но също така и да бъде ценен приятел, придобил навика да стои винаги близо до човека и да го следва в работата.
Историята му несъмнено очарова всеки запален по кучетата, но онова, което ще ви накара да се влюбите в този молос е не толкова морфологията, колкото забележителният му характер.
Неразделен другар в живота, интелигентен, сдържан и много уравновесен, Кане корсо развива и укрепва специална взаимна връзка със стопанина си, до степен да стане почти болезнена и подобно на всички молоси, има особено отношение към децата.
Характер: Не обича глезотиите
Изявите на искрена обич, изразени с една проста милувка, го разтърсват дълбоко и трябва да бъдете много внимателни, за да разберете неговия отговор. Толкова много обича контакта с човека, че винаги се стреми да стои съвсем близо до него, облягайки се деликатно в краката му, като мъркащ котарак.
Командите не трябва да се подават силово, а да се обучава с много сдържан тон на гласа, без да се забравя, че нивото му на обучаемост е извънредно високо.
Поведението му спрямо децата е изумително, що се отнася до търпението, с което понася дори и грубите им закачки. Освен това трудно допуска до тях непознати, пази ги като истински личен телохранител.
Независимо от размерите си, това куче е много пъргаво, а отскокът му от място е впечатляващ. Задачата си на пазач то изпълнява безупречно и даже малките кученца още в първите месеци от живота си проявяват интерес към всичко, което ги заобикаля и са готови с настръхнала козина да застанат нащрек, ако чуят непознат шум.
Ако е добре възпитано, Кане корсо не е куче, което неочаквано би се нахвърлило да хапе, знае как да накара нежеланият гост да разбере, че е по-добре да се отдалечи, ако не иска да изпробва пословичната му мощна захапка.
Не е необходимо да бъде подканян и обучаван за охрана и защита на собствеността, той се ражда с тези характеристики. Необходимо е възпитание в подчинение, за да сте сигурни, че винаги е под ваш контрол.
Когато отваряте вратата на къщата, за да посрещнете гостите, добре е да го държите до себе си и да го запознаете с тях. Той ще приеме добронамерено вашият гост, макар че няма да откъсне погледа си от него, готов да контролира всяко негово движение.
Ето защо всеки собственик на женско Кане корсо, ако желае тя да стане майка, ще трябва много внимателно да направи избора на мъжки, проверявайки дали не е носител на наследствени патологии и смущения на характера. Както и да се убеди, че бъдещите собственици на кученцата ще бъдат на необходимата висота.
Главата на Кане корсо
Главата на Кане корсо заслужава по-сериозен поглед, доколкото е критична за определянето на типа.
Не бъркайте линиите на черепа и муцуната с горния профил на главата и муцуната, тъй като това не е едно и също нещо. Задръжте вниманието си върху отношението между череп и муцуна, тъй като те бяха „изобретени” и въведени от уважавания италиански конолог Giuseppe Solaro, който ги илюстрира с голямо изоблие от специфични и индивидуални екземпляри и ги включи сред тези характеристики на породния тип, които винаги трябва да бъдат много ясни за пордата, независимо кой съдия ще я отсъжда.
Оста (или повърхността) на муцуната е горният профил на муцуната, докато линията (или повърхността) на черепа не е горната линия на черепа, както повечето биха се подвели да помислят, а правата линия, която започва от точката, където костта на носа се среща с челната кост и завършва до центъра на тила.
Всъщност това е мислена линия, която пресича главата и по тази причина не може да бъде разпозната незабавно от нетренираното око.
Разликата е много тънка, но е фундаментална. Може да има глави, които да изглеждат конвергиращи точно между муцуната и черепа, както стандартът го изисква, но вместо това те имат само горен конвергиращ профил на главата, като резултат от плоско чело.
Според FCI стандарта:
Коректната проекция на долните челюсти е издадени напред до 0,5 см. Ушите са поставени високо, некупираните уши не трябва да са много малки, те са средни по размер. Трябва да бъдат носени висящи, като техните вътрешни ръбове не бива да лежат плътно до бузите, както е коректно при ротвайлера, например.
Вратът е с добра дължина без да е прекалено мощен или къс, кучето трябва да има съвсем леко увиснла кожа по шията, така че да не изглежда подпухнало, това не е следствие, а по-скоро сигнал за грубоватост.
Тялото и правилните пропорции
Тези характеристики правят Кане корсо уникално и го отличават от другите близки до него породи. Като лек молос, Кане корсо е куче с много здраво тяло и чудесно развита мускулатура.
Тялото е в правоъгълен формат, като дължината му е малко по-голяма от височината в холката. Това предразполага към по-добро покриване на земята под него.
Породата е балансирана от гледна точка на външните линии, като всяка част от тялото е в добра пропорция спрямо останалите.
В профил, нивото на топ-линията контрастира с тенденцията на плоскостта на главата и муцуната да конвергират леко, което е задължителна характеристика за Кане корсо.
Крайниците са добре раздалечени, груби и завършващи със здрави, много компактни котешки лапи.
Тораксът е много добре развит в дълбочина, широк и дълъг, без да завършва във варелообразни гърди. Важно е гръдният кош да е достатъчно дълъг, което е знак за това, че ребрата са поставени коректно раздалечени едно от друго и полегати.
Топлинията е твърда и права, с по-скоро леко сводест кръст, който се съчетава с дълга, широка и сравнително полегата крупа.
Долната линия – тя би трябвало да е леко прибрана към слабините. Внимавайте с долната линия – ако е много извита, това води до много лек тип куче.
Това е линията на грейнаунда, например, както и долна линия, която е много права и паралелна на повърхността на земята, което би било индикация за грешна тенденция към тип, който е много тежък – тип мастиф.
В Европа ние говорим за три типа на тялото, базирани на метаболизма. Кане корсо е куче, което е среден тип, с балансирана ендокринна система и с тенденция, клоняща към мускулест тип куче.
Най-красивият цвят е цветът на най-красивото куче
Относно цвета – при Кане корсо той е въпрос на естетическо възприятие, а не на функционалност. В последните години, както изглежда, никой не харесва черното Кане корсо.
Това е абсолютно погрешно, доколкото черният цвят е типичен за породата и дава веднага представата, че това е имено Кане корсо. Останалите цветове са еднакво коректни и може би по-оригинални и автентични от черният, който се наложи най-вече заради изискванията на пазара зад граница.
Приетите цветове, освен черният, са бриндъл (сиво-кафяво с по-тъмни ивици), сиво и светлокафяво във всичките им тоналности, като кулминацията е т.нар. frumentino, което е цвета на ферментирала пшеница.
При светлокафявите и бриндъл оцветени кучета има черна маска, докато при сивите и frumentino е сива, като маската не бива да минава над нивото на очите.
Носът е винаги черен, с изключение на сивите и също кучетата със сиви маски, при които може да бъде тъмносив.
Идеалната дължина на косъма е 2 до 3 см. Текстурата е гладка и лъскава, но никога не мека.
Бих искал да споделя един документ на техническия комитет на Асоциацията на Кане корсо SACC, която в Италия официално представя и защитава породата от името на Италианската киноложка федерация ENCI (Ente Italiano della Cinofilia).
SACC обръща внимание на важните моменти, които съдиите трябва да отчитат, съдийки Кане корсо и на базата на анализ на много факти от общи изложби и специалки по породата и разминаването в оценките – препоръчва породата да бъде съдена от специалисти по нея, а не от all-round съдии.
FCI стандрат на породата Кане корсо
Произход: Италия.
Дата на публикуване на официалния валиден стандарт: 13.11.2015г.
Използване: пазач, поливалентно куче.
FCI-Класификация: Група 2 пинчери и шнауцери, молосоидни и швейцарски планински и говедарски кучета. Раздел 2.1 Молос, тип мастиф. С работен пробен период.
КРАТКО ИСТОРИЧЕСКО РЕЗЮМЕ: Негов пряк предшественик е старият римски молос. По-рано разпръсната из цяла Италия, в близкото минало, породата е била разпространена само в провинция Апулия (Пулия) и в съседните региони на Южна Италия. Името му произлиза от латинското „cohors“, което означава „защитник, пазител на стопанския двор“.
ОБЩ ВИД: Среден до голям размер. Здраво и грубо куче, въпреки това с известна елегантност. Издължени и мощни мускули.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Кучето е с правоъгълни очертания и е малко по-дълго от високо. (Дължината е с 11% по-голяма от височината в холката). Дължината на главата достига 36 % от височината при холката.
ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Пазител на имуществото, семейството и добитъка; изключително пъргави и отзивчиви. В миналото е бил използван за отглеждане на добитък и лов на едър дивеч.
ГЛАВА: Голяма и типично молосоидна. Горните надлъжни оси на черепа и муцуната са леко конвергентни, без видими бръчки.
ЧЕРЕПНА ОБЛАСТ: Череп: Широк при зигоматичните дъги, ширината е равна на дължината. Изпъкнал отпред, той става плосък зад челото до тилната част. Вижда се средно-фронталната бразда, започваща от края и завършваща около средата на черепа. Стоп: Добре дефиниран, с изпъкнали фронтални синуси.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Черен. Сивата маска може да има цвят на носа със същия нюанс. Голям нос с достатъчно отворени ноздри. Носът, поставен на същата линия като носния мост.
Муцуна: Силна, квадратна, забележимо по-къса от черепа, съотношение муцуна: череп приблизително 1 : 2. Предната част на муцуната е плоска; страничните повърхности са успоредни; муцуната е толкова широка, колкото и дълга. Погледната отстрани е дълбока. Профилът на носния мост е прав. Устни: Горните устни; погледнати отпред, образуват обърнато U в точката на събиране; гледано отстрани виси умерено. Те покриват долната челюст и определят профила на долната част на муцуната.
Челюсти/Зъби: Челюстите са много здрави, дебели и извити. Лек ъндършот, но не повече от 5 мм. Клещовидна захапка е поносима, но не е търсена. Бузи: участъкът на дъвкателното тяло е напълно видим, но не е изпъкнал.
ОЧИ: Средно големи, леко изпъкнали, но никога прекалено. Близо до яйцевидна форма, разположени добре един от друг в почти под-челно положение. Клепачи плътно прилепнали. Цветът на ириса е възможно най-тъмен, но според цвета на козината. Изразът е остър и внимателен.
УШИ: Триъгълни, висящи, със среден размер. С широк набор, който е много над зигоматичните арки. Ушите не са купирани.
ШИЯ: Силна, мускулеста, дълга колкото главата.
ТЯЛО: Тялото е малко по-дълго от височината при холката. Здрава конструкция, но не квадратна. Холка: Изразена, издигаща се над нивото на крупата. Гръб: Прав, много мускулест и стегнат. Поясница: Къса и силна. Крупа: Дълга и широка, леко наклонена. Гърди: Добре развити, достигат до лакътя.
ОПАШКА: Естествена. Поставен е високо; много широка в основата си. В действие я носи високо, но никога изправена или извита над гърба.
ПРЕДНИ крайници: Рамо: Дълго, наклонено, много мускулесто. Горна част: Силна. Предмишница: Права, много силна. Карпус (китка): Еластична. Метакарпус (пасте): Еластичен и леко наклонен. Предни лапи: Котешки.
ЗАДНИ крайници: Бедро: Дълги, широки, задната линия на бедрата е изпъкнала. Долна част на бедрото: Силна, не месеста. Коляно : Твърдо, с умерен ъгъл. Скакателна става: Умерено наклонена. Метатарзус: Дебел и сух. Задни лапи: Малко по-малко компактни от предните.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ: Дълга крачка, удължен тръс; предпочитаната походка е тръс.
КОЖА: Доста дебела, доста плътно прилепнала.
КОСЪМ: Къс, блестящ, много гъст с лек подкосъм със стъкловидна текстура.
ЦЕТОВЕ: Черен, оловно-сив, шисти-сив, светло сив, светлокафяв; тъмно кафяво и еленово червено; тъмен пшеничен цвят (ивици в различни нюанси на бежово или сиво); при кафяви и тигрови кучета черната или сивата маска на муцуната не трябва да излиза извън линията на очите. Малко бяло петно на гърдите, на върха на пръстите на краката и на носа е приемливо.
РАЗМЕР И ТЕГЛО:
Височина в холката: Мъжки: 64 см – 68 см., Женски: 60 см – 64 см., с толеранс от 2 см. повече.
Тегло: Мъжки: 45 – 50 кг. Женски: 40 – 45 кг. Тегло според размера на кучето.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от горните дефиниции трябва да се счита за недостатък и сериозността, с която трябва да се разглежда грешката, трябва да бъде точно пропорционална на степента му и ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето и способността му да изпълнява традиционната си работа .
ТЕЖКИ НЕДОСТАТЪЦИ:
- Осите на муцуната и черепа са успоредни или силно изразено сближаващи се; страничните повърхности на муцуната се сближават.
- Частична депигментация на носа.
- Ножична захапка; захапка ъндършот повече от 5 мм.
- Навита опашка, опашка във вертикално положение.
- По-голям или по-малък размер.
ДИСКВАЛИФИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:
- Агресивни или прекалено плахи кучета.
- Всяко куче, което ясно показва физически или поведенчески аномалии.
- Разминаващи се оси на муцуната и черепа.
- Тотална депигментация на носа.
- Мостът на носа вдлъбнат или изпъкнал (римски нос).
- Овършот.
- Частична или пълна палпебрална депигментация.; страбизъм (присвито).
- Безопашка, твърде къса опашка.
- Полудълга космена покривка или на ресни.
- Всички цветове, които не са посочени в стандарта; големи бели петна.
NB: • Мъжките животни трябва да имат два привидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Цена на Кане Корсо
Не се подвеждайте по ниските цени от обяви през платформи за онлайн – продажби. Не подкрепайте тази порочна практика „плодене/въдене на конвейр“, откъдето идват основно проблемни, болни кучета, които после се озовават на улицата или биват приспивани заради неприемливо поведение или болести. Цената от 300 лева за „чистокървен кани корсо от породисти родители“ говори достатъчно сама по себе си. А и никой самоуважаващ се развъждач няма да си продава кучетата чрез подобни обяви.
Ако наистина искате да имате кане корсо като домашен любимец, имайте предвид, че при добра комуникация с развъждач, винаги можете да си вземете кученче от кучило, ако то има някакъв неприемлив според стандарта дефект (не става дума за болно куче), след като подпишете договор за кастрация и че нямате претенции да развъждате. Можете да имате Кане корсо и по договор за съсобственост с развъждач, в случай, че той е склонен на това.
Цената на Кане корсо в Европа варира според различни фактори, като средно е между 1000 и 2500 Евро. Потомствата на някои от най-добрите линии достигат много повече.
Защо някои кученца Кане Корсо струват повече от други?
Цените варират в зависимост от това къде търсите, качеството на кръвните линии и нивото на грижа, която е вложена в отглеждането на кученцето Кане Корсо.
Диапазон от 1000 – 2500 лева за България средно би се считал за разумен и е възможно да се намери дори по-евтино, но това вероятно ще бъде без документи и трябва да сте сигурни, че нямате работа с безотговорен развъдчик, когато намирате обяви за евтино Кане Корсо.
За кученца с документи и от здрава кръвна линия, с родители с доказани здравни резултати, можете да очаквате да платите доста над 1000 лева. Не забравяйте, че много усилия се влагат в отглеждането и по-високата цена често означава, че получавате по-добре отгледано и с превъзходно качество кученце.
Колко струва червено или синьо Кане корсо?
Черен, тигров, сив и кафяв са най-често срещаните цветове на Cane Corso, но има и по-редки цветове, които любителите на Cane Corso искат да намерят. Червеното се счита за специален цвят, а по-ярката разновидност на сивото е известна като синьото Cane Corso.
Но ето един трик, за който можете да потърсите. Макар и малко по-рядко, не се заблуждавайте, че синьото или червено кученце Кане Корсо е уникално. Най-много едно кученце трябва да бъде на цена само малко по-високо от еквивалентно кученце с черна космена покривка, да речем.
Колко струва кученце на шоу линия?
Цената, естествено, се увеличава за кучета Cane Corso с превъзходни линии в родословията си. Куче с най-високо качество с изключителни кръвни линии, съдържащо победители и шампиони на изложби, обикновено започва от 2500 EU, а за най-високото ниво на кучета е известно, че достигат до 8,500 EU.
Фактори, от които зависи цената на Кане корсо
Когато купувате Cane Corso, има много фактори, които трябва да имате предвид, които ще окажат влияние върху цената на вашето куче.
Важно е да помислите добре какво искате от вашето Cane Corso. Този раздел ще ви помогне да се ориентирате
Възраст
Освен ако не говорим за напълно обучено куче за защита, най-скъпи ще бъдат кученца на възраст около 12 седмици. Това е най-доброто време за закупуване, това е времето, в което можете да направите избор сред цялото кучило. Ако селекционерът не успее да продаде всички бебета в периода от 12 до 16 седмици, обикновено е склонен да намали малко цената си. След като навършат една година, цената на Cane Corso значително намалява.
Цвят на козината
Цветовете на козината, които Cane Corso най-вероятно ще покаже, са черно, сиво, червено, светлокафяво и тигрово. Повечето цветове на козината са приемливи в рамките на стандарта на породата за Cane Corso. Когато породата се развиваше от ентусиасти на породата, те искаха да произвеждат по-голямо разнообразие от красиви цветове.
Понякога откривате цветове на козината, които не са приети от стандарта на породата, например „сини“. Те са малко по-евтини от тези с традиционни цветове на козината.
Пол
Няма голяма разлика в цената на Cane Corso за мъжки и женски. Мъжките са склонни да растат по-големи от женските и ще се нуждаят от повече храна (това наистина е единственият допълнителен разход). Женските се препоръчват за собственици на породи кучета Cane Corso за първи път, тъй като имат по-спокоен характер.
Род и кръвни линии
Родословното дърво и предците на вашето кученце ще повлияе значително на цената му. Ако имате куче, което има печеливша на изложби кръвна линия (която развъдчикът може да докаже), цената на Cane Corso ще се увеличи.
В един смисъл това е добре, тъй като изложбените породи трябва да имат отличен темперамент, така че със сигурност ще получите куче със страхотен характер. От друга страна, много развъдчици, които не развъждат шоу качество, все още имат отлични кученца с прекрасни личности. Просто трябва да сте сигурни, че сте проучили своя селекционер.
Местоположение
Пътуването за вземане на куче винаги ще повиши разходите. Колкото по-далеч се намира вашият развъдчик, толкова по-скъпо ще бъде. Някои развъдчици дори предлагат пакети за полети, за да изпратят кучето да прелети до вас. Винаги бихме препоръчали първо да отидете да видите кученцето и да пътувате обратно с него, ако имате възможност. По този начин можете да сте сигурни в това, което купувате.
Развъдни практики
Не забравяйте, че колкото по-високи са практиките за благосъстояние, толкова по-скъпо ще бъде кученцето. Регистрираните развъждачи ще таксуват повече, защото грижите им са по-скъпи. Нерегистрираните развъдчици може да са в състояние да таксуват по-малко, но може да имат по-ниски стандарти за самото кучило и за хуманно отношение и правилна социализация в първите най-важни седмице на малкото.
Сертификация и гаранции
За куче с шоу качество определено си струва да купите кученце с всички сертификати и доказателство за кръвни линии и здравен статус. Това ще подобри шансовете ви да се справите добре в света на изложбените кучета.
Ако не искате да показвате по ринговете своето Корсо, наистина не е толкова важно да имате всички сертификати. Но здравните са задължителни! Наистина има много добри кучета, с хубаво родословие и здравни проверки, но не е с достатъчно висок стандарт, за да се покаже. Това не означава, че има нещо нередно, само че те не отговарят на най-високите изисквания на стандарта на породата.
Тези, които имат шоу качество, обикновено се продават за $2,500 до $4,000, но могат да нараснат до $8,500 (ако имат превъзходно родословие, което повишава цената им). Родословието е доказателство за собствениците на кучета, че кучето е чистокръвно и произлиза от отлична линия.
Развъдчик с родословия на ниво шоу ще трябва да плати повече за използването на мъжкото куче. Ще има и експлоатационни разходи, които идват от поддържането им на ниво шоу.
Търсете не най-известните, а най-добрите развъждачи
Намирането на реномиран развъдчик за Cane Corso е важно, тъй като тези кучета имат някои черти на характера, които могат да бъдат трудни за управление.
Добрите развъдчици отглеждат само кучета, които показват характер, който отговаря на стандарта на породата. Кане Корсо трябва да бъде интелигентен, привързан, лоялен, уверен и защитен. Свръхзащитният характер, който може да доведе до агресия, не е добра черта и добрият развъдчик няма да ползва за развъдни цели куче, което показва тази черта.
Лошите развъдчици просто развъждат, за да правят пари и ще произвеждат кучета, които не са стандартни. Когато търсите развъдчик, внимавайте за предупредителни знаци като продажба на кученца, които са на възраст под 8 седмици. Освен това не е добър знак, ако винаги имат на разположение кученца. Развъдчик, който изглежда се опитва твърде усилено да продаде кученцата, вероятно е лош развъдчик.
Добрите развъдчици ще отглеждат в чиста и безопасна среда кучилото и ще могат да ви предоставят правилната документация и здравни прегледи за вашето кученце.
Това трябва да включва изследване за бедрена дисплазия. Те също така ще могат да ви разкажат за всякакви здравословни проблеми и да ви помогнат с тренировки и съвети за диета.
