От Массимо Индзоли, международен съдия по породата, специално за МПКучето
Главите горе
От незапомнени времена в средиземноморския регион са съществували лек тип молоси, с различни имена и развъдни критерии, в зависимост от местоположението.Други близки породи, освен Кане корсо, са били типични за южните райони на Италия, като Lucania и Salento.
В Сицилия е имало, например, Brachiero както и Vucciriscu, куче на месарите от Палермо, взело името си от Vucciria, древен исторически открит пазар в градските околности.
Мастифът от Майорка, известен като Ка де Бо, испанският Алано и Перо де преса Канарио са все кучета, резултат от насочена селекция на работни кучета в миналото, свързани с географските райони, чиито имена те често носят.
Всички те са развити от един общ корен, датиращ много назад във времето на Римската империя и дори преди това от времето на финикийците.
Една характеристика, която винаги е отличавала Кане корсо от всички тях е била неговата многостранност, високо ценена от древността до днес.
Назначен на служба по време на война, бил се до смърт по римските арените, Кане корсо е бил използван с отлични резултати в лова на опасни плячки, каквито са дивите свине: кучето задържа дивото прасе, което намира смъртта си от ножа, забит от ловеца в сърцето му.
Друга негова ползвателна характеристика е като „касапско” куче, което ще рече – от една страна охранява стадата и от друга – управлява и спира биковете, като ги захапва за муцуната, блокирайки ги и задържайки ги на едно място.
Кане корсо е бил безстрашен защитник на имуществото на цели ферми, които са били обособени като истински независими единици.
Заради тяхното локализиране в открити области и отдалечени едни от други, от кучето се изисквала истинска защита на семейството и имуществото както от хищници, така и от атаките на хора с лоши намерения, крадци и престъпници.
Днес тази прекрасна порода продължава да притежава своята многостранност. В допълнение към възхитителните му качества на куче пазач, той е и прекрасно куче за защита и някои кучета се представят отлично, постигайки оптимални резултати в спорт като Шутцхунд.
Уникално
Тези характеристики правят корсо уникално и го отличават от другите близки до него породи. Като лек молос, кане корсо е куче с много здраво тяло и чудесно развита мускулатура.
Тялото е в правоъгълен формат, като дължината му е малко по-голяма от височината в холката. Това предразполага към по-добро покриване на земята под него.
Породата е балансирана от гледна точка на външните линии, като всяка част от тялото е в добра пропорция спрямо останалите.
В профил, нивото на топ-линията контрастира с тенденцията на плоскостта на главата и муцуната да конвергират леко, което е задължителна характеристика за Кане корсо.
Главата на Кане корсо заслужава по-сериозен поглед, доколкото е критична за определянето на типа.
Не бъркайте линиите на черепа и муцуната с горния профил на главата и муцуната, тъй като това не е едно и също нещо.
Аз постоянно задържам вниманието си върху отношението между череп и муцуна тъй като те бяха „изобретени” и въведени от уважавания италиански конолог Giuseppe Solaro, който ги илюстрира с голямо изоблие от специфични и индивидуални екземпляри и ги включи сред тези характеристики на породния тип, които винаги трябва да бъдат много ясни за пордата, независимо кой съдия ще я отсъжда.
Оста (или повърхността) на муцуната е горният профил на муцуната, докато линията (или повърхността) на черепа не е горната линия на черепа, както повечето биха се подвели да помислят, а правата линия, която започва от точката, където костта на носа се среща с челната кост и завършва до центъра на тила.
Всъщност това е мислена линия, която пресича главата и по тази причина не може да бъде разпозната незабавно от нетренираното око.
Разликата е много тънка, но е фундаментална. Може да има глави, които да изглеждат конвергиращи точно между муцуната и черепа, както стандартът го изисква, но вместо това те имат само горен конвергиращ профил на главата, като резултат от плоско чело.
(продължава)
