Перо де преса Канарио

Страна на произхода: Испания

Оригинално име: Perro da Presa Canario

Други имена: Дого Канарио

Кучето е пряко свързано с историята на остров Гран Канария. Жителите му развъждали едри кучета за задържане.

От кръстоска между тях и англосаксонски молоси, дошли с кораби по пристанищата на острова, се ражда днешният Преса Канарио.

Излиза от сянката на миналото едва през 1986 година – развъдчиците се обединяват, стандартът е приет и Преса Канарио прави първите си стъпки в испанската кинология.

В Международната киноложка федерация Канарското куче не се посреща с отворени обятия, заради приликата му с кучетата за бой. Но така или иначе вече е официално приета порода и, макар и рядко, се появява по изложбените рингове.

Канарските острови, принадлежащи на Испания всъщност са били наречени така така заради свирепите кучета, живели там, а не заради малките им жълти пеещи птици, твърдят преданията. От латинската дума cane дошло наименованието “Остров на Кучетата”.

Тези силни, с гладка козина кучета за добитък и ферми, наречени Бардино Майеро вероятно са били подобни на Перо де Пастор Майоркин и на Као де Кастро Лаборейро и са съществували още преди Испанските времена.

Когато английските заселници дошли на архипелага през 19-ти век, те донесли мастифи и старовремски булдози, които били кръстосани с тези местни кучета.

Резултатът бил Канарското куче.

 

Кучета от тази порода били избрани и отглеждани специално за организирани борби и станали изключително силна и способна машина за борби. Забранени през 1940 г. , боевете с кучета продължили криминално, както в повечето страни по света, като качеството и чистотата на отглежданите кучета от породата се влошили.

През 1960 г., когато Канарското куче било най-западнало, на островите били внесени доста много немски овчарски кучета и НОК станало най-популярната там порода.

В началото на 1970-те години, обаче, интересът към местните породи се възобновил и Испанците започнали да търсят примери на Испанско куче. Имали късмет тъй като породисти екземпляри били запазени от фермери в извънградски и изолирани райони, където откритите кучета Канарио били в добрите ръце на фермери.

Десет години по-късно, хора развъждащи кучета създали добри примери на породата, която може да бъде видяна днес на киноложки изложби. Един активен клуб на породата прави реклама на породата в страната и из цяла Европа. Д-р.Карл Семенсик провел проучване и представил породата в Северна Америка в последните години.

Тези кучета имат доста солидно и всяващо респект излъчване. Канарското куче, въпреки размера си, е тихо и покорно в къщи. Отдадено на семейството, то представлява отличен пазач на дом. Има нужда от тренинг от най-ранна възраст и опитен стопанин, който да го въведе в семейството по правилен начин.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още