„Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш.
Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!“
Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил.
Този цитат на Антоан дьо Сент Екзюпери от любимата на поколения малка книжка с илюстрации „Малкият принц“, е надписъст на пиедестала на скулптурата на чакащото тъжно куче в град Сосновоборск на Красноярска област в Сибир. Скулпторът е пресъздал в образа на изоставено куче ирландски сетер в пълен размер. Кучето с тъжни очи сякаш е полегнало за момент, очаквайки стопанина си да дойде и да го прибере у дома.
Може би хората ще се поспрат, ще се замислят за отговорността, за добротата, за приятелството, за това, че не сме единствените с право на живот на тази Земя, че жестокостта към беззащитните е мерило за нас самите… преди да изхвърлят кучето?
В един от големите сибирски градове Кемерово, на Притомския кей през 2008 г. също се появява скулптура „Куче“. Бездомно куче, оцеляващо от студа върху капака на шахта. Много от нас, всяка зима, за съжаление, могат да видят подобна картина. Автор на композицията е Валери Треска, член на Съюза на руските художници. От първите скици до въплъщението на замисления образ не след дълго, той винаги е имал идеята да създаде скулптура на обикновено бездомно куче.
Паметникът се състои от две части: метална основа, която изобразява капак на шахта и гладното и тъжно бездомно куче (фигура, издялана от камък), легнало върху топлата повърхност. Скулптурата е създадена с дарения на граждани. На основата е изписано:
Ако топлината на човешка ръка не достига,
то едва ли ще я замени подлеза или топлия капак.
Не подминавайте безучастно покрай кучето с тъжните очи.
Недопустимо е да изхвърляте тези, които ни обичат.
сн. liveinternet.ru
Паметник – касичка има в град Тюмен. Средствата отиват за нуждите на приюта. Скулптурата е на безстопанствено кученце, което е портегнало лапа.
сн. https://www.tripadvisor.ru/
Историята на Мальчик (което на руски означава „Момченце“)
Около 3 години Мальчик живее около Менделеевската гара на Московското метро. Той е игриво и щастливо куче, което се сприятелява с работещите там, с много от редовните пътници, приветства туристите, получава храна и ласки. Един мил добродушко.
Една нощ, обаче, 22-годишна жена на име Юлияна Романова, минава през подлеза с кучето си, започва кучешка свада, на помощ идва и собственик на търговски павилион, но тя вади нож и намушква смъртоносно бездомника около 6 пъти. След това да бяга.
Вероятно повечето хора дори не биха помислили два пъти за смъртта на произволно бездомно куче. Но местните жители, които са обикнали това изгубено „Момченце“, се възмущават. Юлияна е изправена пред съда. Версията на защитата е, че Мальчик, считайки подлеза за своя територия, не позволил на жената с кучето да преминат, а според други свидетели Мальчик е спокойно куче, което не напада никого. Юлияна Романова е призната за виновна за жестокост към животно и осъдена на една година психиатрично лечение за шизофрения. След това от цяла Русия идват много дарения, за да издигнат тази красива статуя, в памет на бездомните. Това се случва през декември 2001 година.
