Хипотетично: спасили сте куче, било е изоставено, сега трябва да изберете бъдещите му стопани, а това рядко е лесен процес. Как да изберем стопани за кучето?
Отнася се за всяка ситуация, в която се налага да потърсите нови стопани за дадено куче, но тъй като моят опит е с приютени изоставени кучета, давам за пример именно тях.
Винаги крие рискове, но могат да бъдат сведени до минимум, ако свършите добре работата си. От вашето решение зависи бъдещето на кучето и не бива да се отнасяте безотговорно към него.
Съдържание:
Първа стъпка: Опознайте кучето
Първият ключов момент е познаването на животното. Идеалният вариант е да го настаните в среда, максимално близка до домашната, в която се очаква да бъде отглеждано после, макар това не винаги да е възможно. Дайте му време – изоставените кучета често са с различни травми, включително емоционални. Поведението му през първите дни, седмици или месеци не винаги е показателно.
Кучето все още е под стрес, все още опознава новата среда, опознава и вас. Изчакайте да се отпусне, да се адаптира към промените, да покаже характера си. Важно е не само да констатирате как се държи в момента при вас, а и да изградите обективна прогноза как би се държало на друго място, с други хора, в друга обстановка. Разликата може да е фрапираща.
Опознайте го максимално преди да потърсите хора за него, а след като вече сте уверени, че го познавате, имате предположение как е живяло досега, когато е станало достатъчно предвидимо за вас, споделете тази информация с потенциалните бъдещи стопани.
Предвидимото куче е най-доброто куче. Няма значение какво прави, стига вие да знаете кога и какво ще направи. Да го очаквате и да сте подготвени.
Дайте възможно най-детайлна информация на бъдещите му хора. Хората трябва да знаят какво точно взимат, за да имат възможно най-големи шансове да се справят с него и да пасне на очакванията им, на начина им на живот.
Някои от въпросите, на които трябва да дадете отговор са:
- Какво е отношението на кучето към хора? Има ли възможност да ухапе някого – кога, как и при какви обстоятелства?
- Как се държи с малки деца?
- Може ли да съжителства с други домашни любимци и какви?
- Какъв праг на търпимост има при различни дразнители и как реагира, когато този праг се достигне?
- Прави ли бели вкъщи?
- Шумно ли е, когато остава само?
- Има ли хигиенни навици?
- Как върви на повод, вози ли се добре в кола?
- Енергично ли е или по-спокойно, от какви разходки има нужда, къде би се чувствало по-добре – вътре или на двор?
И още, и още…
В процеса на опознаване е почти сигурно, че ще се появят специфични, дори проблемни аспекти в поведението на кучето. Хубаво е да ги туширате преди да го предадете на новите стопани или поне да насочите хората как да се справят с тях от своя страна. Не изисквайте от кучето повече, отколкото то може да даде, уважавайте капацитета, инстинктите и нуждите му.
Всичко това, опознаването и адаптацията, може да трае от няколко дни до няколко години – зависи от самото куче и вашия опит.
Втора стъпка: Изградете образа на бъдещия стопанин
След като реално сте опознали кучето, се очаква в съзнанието ви неволно да се е изградил образа на идеалния стопанин за него. Тип човек, който покрива критериите ви и остава само да наложите на този размит образ конкретно лице. Когато се появи такъв кандидат, би следвало веднага да го разпознаете.
Пример: За това куче се търси семейство без особен опит с кучета, по възможност с деца, живеещо в къща. За другото – енергичен млад човек, без деца, живеещ в апартамент, дисциплиниран и обичащ движението, може да има спокойна котка. И т.н., фактори, които биха били важни за вписването на кучето.
Разбира се, че е хубаво да харесвате избраните стопани, но не е задължително. Не забравяйте, че избирате хора, способни да отглеждат правилно кучето. Не хора, с които вие ще живеете. Приоритет са нуждите на кучето, не личните ви симпатии.
Може хората да са прекрасни според личните ви възприятия, но да не са подходящи за стопани. Може също да нямате допирни точки, да не одобрявате начина им на живот и същността им, но да са перфектни стопани за даденото куче.
Трета стъпка: Оставете кучето да направи избора
Всъщност не е съвсем вярно, че вие избирате стопани на кучето. Предимно то си ги избира. Отново на база познаване на кучето ще можете да видите реакциите му при среща с различни кандидат-стопани. Има хора, с които кучето ще се държи по-дистанцирано, ще си личи, че нещо в нагласата му не е наред.
С други ще е точно обратното – ще бъдете изненадани какво лично, положително отношение има към тези все още непознати хора, ще покаже желанието си да остане с тях.
Пример: При последното куче, мъжко,което предадох на нови стопани, си мислех „Не харесвам тези хора. Но ти категорично ги избра, момче, дано да си преценил правилно!“. И за пореден път, без изключение досега, беше правилно. Виждам как кучета се отказват от стопаните си и как избират нови такива. Кучето не греши. То винаги преценява кого харесва, а вие трябва да прецените дали харесваният е също така достатъчно отговорен и надежден в дългосрочен план.
Къде и как да откриете тези стопани?
Таргетирайте аудиторията. Търсете качество, не количество. Всеки детайл в представянето на кучето има значение.
Снимките – дали ще са смешни, сладки, дали кучето ще се е изплезило или ще е заело сериозна поза, дали ще са портретни или в цял ръст и добра стойка – визуализирайте силните му страни.
Описанието – дали ще наблегнете на драматични празнословия или на сбити и конкретни факти, какви изрази ще ползвате – изразявайте се така, че да бъдете разбрани от конкретната група хора, към която се стремите.
Драматизмът не винаги ви помага. Да, привлича внимание, събира аудитория, но подтиква хората към импулсивни действия, каквито вие не би трябвало да искате.
Куче не се взима на емоционална база, в следствие на афект от тъжната му история. Взима се след сериозно обмисляне и спокойна преценка.
Ползвайте специфична терминология, ако търсите по-опитни хора; бъдете по-разчупени в разговорната реч, ако се стремите към неопитни и по-несигурни във възможностите си стопани с желание да се научат; вмъкнете някоя закачка с литература, събитие или каквото и да било от даден времеви период, ако търсите хора над определена възраст.
Всеки реагира на това, което разбира и усеща близко до себе си.
Не забравяйте, че търсите определен човек, не просто един, „някакъв“. Говорете на неговия език, покажете му това, което „има очи да види“.
Не изброявайте какви стопани не искате. Намекнете какви искате и ги оставете да се разпознаят сами.
Редовно чета „Кучето не се дава за живот на верига, не се дава за битки с кучета“ и прочее. Нали не очаквате някой да ви каже „Искам кучето, за да злоупотребявам с него“? По този начин показвате неопитност, създавате впечатление за човек, който лесно може да бъде заблуден и давате отговори, вместо да зададете въпроси.
Предразположете хората, не ги подлагайте на кръстосан разпит и не ги „заплашвайте“ с непрестанно следене от ваша страна. Оставете ги да се отпуснат, да поговорят приятелски с вас, да разкажат истории за предишното си куче. Не създавайте у тях напрежението, в следствие на което ще опитат да кажат това, което искате да чуете, а не онова, което наистина мислят. Очаква се стопаните, дали дом на кучето „ви“, да бъдат ваши приятели, да им имате доверие. Не врагове, вечно поставени под съмнение.
Различните социални мрежи, медии и сайтове също са с различна аудитория. Изберете тези, които биха били от полза, не всички.
Пример: В сайтовете за обяви рядко се намират отговорни и сериозни стопани; в младежките платформи тип Tik-Tok може би трудно ще откриете интелигентен стопанин в по-напреднала зряла възраст и т.н., и т.н.
И най вече… не се ангажирайте с всичко това, ако нямате възможност да го доведете до край. Ако не сте сигурни, че мнението ви за кучето е обективно. Ако нямате време да чакате стопани. Ако нямате ресурс да вложите усилия. Отговорността е голяма. Няма срокове, няма гаранции, има само една лично поета от вас отговорност, която не се очаква да прехвърляте някому и един живот, който се е озовал във вашите ръце.
А някои остават завинаги – Да осиновиш старо куче
Други намират чудесни Приемни домове, докато се появят техните истински хора завинаги
Още статии от този автор: Социализация на питбул
