Вниманието ти привлича снимка на куче, което си търси дом.
Историята му докосва сърцето ти. Било е нечие любимо куче, сега стои в тясната клетка и бавно гасне.Или го срещаш объркано и отчаяно да се скита из улиците дни наред, подминаваш го, но нощем нещо не ти дава мира да заспиш спокойно.
Това вероятно е точно моето куче, си казваш, но едновременно с това се появява веднага съмнението: „То е възрастно, вече има изграден характер, как ще се справя с него?
Да, кученцето добива навици докато е малко и е понякога е доста трудно да бъдат коригирани. Но не е задължително всички негови навици да са „лоши“.
Опитът на много хора показва, че е напълно възможно едно старо куче, независимо по какви причини е останало без дом, да се адаптира към нов и да бъде приучено към нови команди.
Дали защото беше страдал много, дали защото по природа си е много умен или някой преди да го изостави се е занимавал много сериозно с възпитанието му, Цезар, немският дог, който в една люта Коледа преди години намерих на улицата пред редакцията, просто влезе, презве сърцата ни, а вероятно и ние неговото, защото се разбирахме без думи.
А той беше на възраст около 7 години, когато дойде в нашия дом. Беше се скитал навън сам, оцелявайки в центъра на големия град, беше с накриво зарастнал крак след счупване и беше много слаб. Прие безпроблемно другите кучета у дома, котки, деца, приятели. Сякаш цял живот е знаел, че ние го чакаме да се появи отнякъде.
Когато го подканвах да излезе навън (а той предпочиташе дивана, навън явно му беше омръзнало), ставаше бавно и достолепно, протягане, усмивка и … се тръсваше на пода. Тогава беше нужно много строго да му бъде наредено да излезе и той, почти пълзейки, се измъкваше в градината: „Не ми се ходи, но щом казваш…“
Обичаше и много да говори, и тогава целите му бърни се движеха, но най-многото, което чувах беше кристално чисто “ Ам-ам-ам“. С ушите си не чувах, всичко, което им разказваше, но със сърцето си го чувах. А той имаше много истории за разказване.
Големият недостатък на това да осиновиш възрастно или старо куче е, че твърде малко време е с теб. Но това е нашата егоистична природа, която ни вмъква такива мисли в главата.
Няколко години живот сред любящи хора – какво по-хубаво за едно нежелано куче?
