“Аз искам да имам куче, но живея в апартамент, със сигурност ще го мъча затворено по цял ден.”
“Местя се да живея под наем и не знам какво да правя с кучето си…”
Много кучета – чистопородни, миксове и безпородни, живеят щастливо в градовете и в апартаментите, доколкото техните нужди от движение и присъствие на хората им са задоволени. И са научени, още с пристигането им, с порядките на дома.
Има породи кучета, които определено не са за апартамент. Също така те трудно се вписват в градска среда, поради изначалното си предназначение като порода и това е описано в стандартите им, както и препоръката, че „Не е подходящо за живот в апартамент“.
За някои кучета ежедневната разходка е напълно задоволителна. Ежедневната разходка, обаче, не е „извеждане“ до тревичката пред блока! Разходката на кучето е време за комуникация с него, учене и затвърждаване на команди, игри и упражнения, за изразходване на енергията му. За други кучета и това не е достатъчно – те се нуждаят от свободно тичане и повече акитвност поне два пъти в седмицата. Това е въпрос на информиран избор, като се съобразим със задълженията си, натовареността на работния си график и със собствената си активност, разбира се.
Собствениците на кучета от градовете имат задължения относно почистването след техните любимци на разходка, както и задължението да са способни да ги конторлират, за да не причиняват проблеми.
У нас, обаче, всичко е крайно трудно. Не само поради факта, че доколкото има някакви правила, те не се спазват от самите собственици на кучета. Друг сериозен проблем е все още съществуващата нагласа на много хора, че кучето е някакакво диво животно и, моля ви се! – „Градът е за хората, вървете си на село с кучетата!“
Тези, които се придържат към този начин на мислене, нямат нищо против, включително и произвеждат всички други безумни шумове, но изпадат в истерия, когато чуят лай на куче.
Това са насаждани с години нагласи, които се променят най-трудно. Обичащите и приемащите кучето като част от семейството имат сериозна работа за вършене. Нагласите не се променят в спорове и високи децибели, нито в хейтърски разправии по социалните мрежи. Техният пример на отговорни и интелигетно взимащи решения хора, тяхното отношение към останалите участници в социалния живот, зачитането на пространството на другите, като в същото време защитават своята позиция непреклонно с аргументи – така долу-горе работят нещата.
Ако се налага да живеем под наем
Мисията е трудна, но не и невъзможна. Наемодателите по-скоро не са склонни да дават под наем жилището си на хора с домашен любимец, защото тяхното очакване е, че апартаментът ще бъде в голяма степен разрушен и това ще им коства много разходи по реновирането му.
Има наемодатели, които пък предпочитат да отдават под наем на хора, които имат домашни любимци, защото считат, че те са по-отговорни хора.
Тези, които наемат апартамент, трябва да са готови да приемат условията на наемодателя. Ако това означава без домашни любимци, защото други предишни наематели са причинили много неприятности, собственикът на куче има три опции:
- Да се откаже от животното
- Да се откаже от апартамента
- Да се опита да промени отношението на собственика на апартамента.
Първото е неадекватно, второто е приемливо, а тези, които избират варианта да му обяснят колко много не е прав като ги отхвърля, рискуват да развалят цялата работа.
По-важното е да запазят спокойствие, да съберат информация, да докажат ползата от това да си имаш домашен любимец. И най-важното – да покажат, че отговорните собственици на кучета са не по-малко отговорни наематели. Да са готови да поемат всички разходи, свързани с причинени от кучето им щети. Да предоставят, евентуално, референции от предишни наемодатели, че всичко е било наред. Въпрос на договорка и компромис.
В случай на сблъсъци със съседи, недолюбващи кучета по презумпция – има Наредба за отглеждане на домашни любимци в етажна собственост. И там ясно е указано колко животни могат да се гледат в апартамент, какво се плаща, какви са задълженията на собствениците на домашни любимци.
Пример: Младо семейство наема апартамент, след като собственика е уведомен, че ще живее в апартамента с куче. Наемодателят няма нищо против, стига жилището да бъде оставено в състоянието, в което е било преди наемането. Хората плащат комисионни, депозити, пренасят се и 2 месеца по-късно се оказва, че Общото събрание на живущите в сградата е взело решение да не се допускат домашни любимци.
Поне така им заявяват и им поставят ултиматум кучето в най-скоро време „да бъде махнато”. Абсурд.
Да, има такива забрани, но те касаят обикновено цели сгради, собственост на компании, които отдават под наем и това е ясно още в самото начало. Което предотвратява последващи проблеми. Според юристи, Общо събрание на собственици на апартаменти в етажна собственост в последствие не може да приема такова решение.
Отглеждане на куче в сграда с обща етажна собственост – такси и изисквания
Според действащите понастоящем разпоредби в Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост, собствениците на кучета са длъжни да заплащат допълнителни разходи за етажната собственост, определени с решение на Общото събрание или постановени от ЗУЕС.
Собствениците на кучета в сграда са длъжни стриктно да спазват ред и начин на отглеждане, чиито общи положения включват:
- осигуряване на добросъвестно и хуманно отношение към животното;
- осигуряване на достатъчно количество храна и вода;
- подходящо и достатъчно място за обитаване (изключващо тавански, избени помещения и тераси), регламентирано на следната база:
– за кучета до 10кг – минимум 6 кв.м
– за кучета от 10 до 25кг – минимум 8 кв.м
– за кучета над 25кг – минимум 10 кв.м
- осигуряване на необходимата разходка;
- предпазване на кучето от нежелано размножаване, бягство, предотвратяване на потенциална проява на агресия към други хора или животни, замърсяване на общи части или обществени места;
- ежегодно подлагане на домашните любимци на ваксинация срещу бяс;
- задължително извеждане на кучето в населени места с нашийник, а на агресивните – с намордник.
Важно задължение е предотвратяване напускането на кучето на обитаваното жилище, както и осигуряване на тишина и спокойствие в часовете, предвидени за отдих и почивка;
Съседите имат право да се обърнат към специализираните общински органи по местоживеене, в случай, че тези разпоредби системно се нарушават.
Регистрацията на домашния любимец в общински регистър изисква заплащане на такса, от която са освободени определени категории физически и юридически лица:
пенсионери над 65 години; хора с увреждания; собственици, доброволно подложили на кастрация отглежданото от тях куче; отглеждащи кучета на МВР и Министерство на отбраната.
