Актовете на насилие спрямо животни отдавна се използват като индикатор за опасна психопатия, която не се ограничава само до жестокост над животни.
„Всеки, който е способен да наблюдава с безразличие и удоволствие смъртта на което и да е живо същество, е в опасност да повярва в незначителността и на човешкия живот”,пише д-р. Алберт Швайцер.
Случи се поредното престъпление: една млада жена – Вилина Райковска, се похвали как нейното куче разкъсва коте. Снима сцената и публикува „подвига си“. Социалните мрежи избухват по всеки такъв повод. Тежко се живее сред садисти, но, въпреки Закона, въпреки ясните послания на учени, криминалисти, психолозите – садизмът продължава своя разцвет.
Много хора твърдят, че са човечни, защото ги е грижа за хората. Те вероятно не виждат насилието върху животни като насилие въобще, защото само човек е този, който може да изпитва болка. Дали?
Тези хора оспорват като измислена и тезата, че този, който е способен да изтезава животно, без проблем ще посегне и на друго, по-слабо от него човешко същество.
Вероятно повечето от вас са запознати с триадата на Дж. Макдоналд, американски психиатър. Това са първите признаци, че нещо много нередно се случва с детето. Разбира се, признаците са доста повече и психологията и криманалистиката са разбаротили един по-голям списък.
Bright Side публикува някои основни характеристики на децата с психопатични черти. Много серийни убийци се държат по този начин в ранното си детство, но за съжаление – никой не е забелязал това навреме.
Жестокост към животните: когато децата насилствено злоупотребяват с животни или дори ги убиват, това е време, в което родителите трябва да се намесят.
Пиромания: Пироманията, или патологичното влечение към подпалване, е вторият знак. Това е друг начин детето да изрази гняв и отвращение.
Нощно напикаване: Разбира се, няма 100% гаранция, че едно дете, което е на 6 или повече години, и се напикава в леглото, ще се превърне в бъдещ маниак. Това разстройство обаче често предизвиква актове на палеж, жестокост към животни и много други неща, защото е унизително за детето. В резултат на това то се ядосва и обижда.
Според Робърт Реслър, който се занимава с профилиране на серийни убийци за ФБР:”Убийците….много често започват от убийството на животни в детството си”. ФБР установява, че в компютърните файлове с историята на много серийни изнасилвачи и убийци присъства минало, изпълнено с жестокост към животни.
Стандартната диагностика на психиатрични и емоционални разстройства описва жестокостта над животни като диагностичен критерий за поведенчески разстройства…
Жестокотото отношение към с животните е най-добре изразеният от трите фактора. Жестокостта към животните е начин да се даде израз на отчаянието и злоупотребата. Бъдещите серийни убийци, които не притежават силата да отмъстят на тези, които са им причинили зло, унижене, болка, убиват и се гаврят с невинни и беззащитни животни.
Изследване на Райт и Хенсли показа, че обикновено впоследствие те убиват хора със същите средства и начини, по които в детството убиват животните.
Съществува статистика, според която 85% от престъпниците са започнали именно с животни.
Предлагаме ви част от интервю с Александър Бухановски, известен психиатър, работил по много дела на серийни убийци в Русия:
„Те усукват главите на птиците, режат опашките на котките, осакатяват кучета. И тогава преминават към хората. Повече от „60% от бъдещите серийни убийци в детството разкриват особено жестоко отношение към животните.“ Мисля, че тази цифра е разумна. Такива „експерименти“ върху животни са извършени от 50-60 процента от нашите субекти със сексуален садизъм. Но трябва да се има предвид, че много специфичен контингент стига до нас за съдебно-психиатрична експертиза“.
И колко не стигат до нас!Още повече хора предпочитат да мълчат за подобни епизоди.
„По справедливост бих искал да кажа, че, макар и много рядко, психопатичните убийци понякога имат случаи на прекомерно внимание към по-малките ни братя. Спомням си един субект, който извърши 8 убийства. Живял е като отшелник в гората и е убивал самотни туристи, но е хранил куп кучета.
Но това е рядък случай. Ако вземем най-страшните убийци на нашето време, тогава мнозинството показва ясна тенденция към зоозадизъм. Сериен престъпник и педофил Сливко в детството охотно помага на родителите си да колят зайци, убиецът-изнасилвач Кулик беси котки, битски маниак Пичушкин забива пръчки в главата на птиците.
Стереотипът на Пичушкин да забива пръчка в мозъка на жертвите си се запазва от детството. Първоначално бяха птици, след това премина към хората. Много от нашите престъпници започнаха с жестоко малтретиране на животни: поливаха ги с бензин и ги подпалваха, закачаха ги, разчленяваха ги, откъсваха им главите и ги биеха до стената. Някои разказаха тези епизоди без никакъв емоционален израз, други бяха забележимо анимирани, дори се наслаждаваха на спомените.
АЛЕКСАНДЪР ПИЧУШКИН, БИТЦЕВСКИ МАНИАК, 62 ЖЕРТВИ!
Има похитители, които се хвалят с „подвизите“ си, снимайки на видео ужасни мъчения, публикувайки ги в социалните мрежи. Други никога не признават, че са го направили за удоволствие. Обикновено има един вид хуманен мотив: да кажем, че кучето трябваше да бъде убито, защото заплашваше децата.
Някои наистина мотивират действията си с някакви добри намерения. Това е един вид психологическа защита. Ако човек е интелектуално запазен, той ще се защити. Друг човек, поради присъщото му психично разстройство, говори голо за всичко, без да крие нищо: как е измислил начини на изтезания, за да удължи страданието и да почувства повече вълнение.“
За насилието над животни говорим от много години.
Но защо толкова хора побесняват, когато се говори за това насилие? Защо тезата за ненасилие над животните те гръмко заклеймяват като несъстоятелна, психопатия, социопатия, наричат тези хора неспособни да се адаптират към човешкото общество? Тъмно обратното е.
Защо противопоставят неминуемо позицията: „А защитата на хората, хората са по-важни, защо не се борите за гладните деца…” и още много доводи, които трябва да превърнат в посмешище хората, които ги е грижа за животните.
Няма дилема или/или, когато говорим за насилие – хората или животните. Защото ако тръгнем по наклонената плоскост на противопоставянето – тогава аз бих задала въпроса за Човеците ли става дума или за двукраките с наченки на съзнание?
Според Националния конгрес на PTA: „Децата, възпитавани на справедливост, доброта и милост към животните, стават по-справедливи, мили и внимателни в отношенията си помежду си. Възпитание по този начин ще доведе до по-широки симпатии при мъже и жени; по-хуманни, по-спазващи закона, във всяко отношение по-ценни граждани. „
