За истинския дух на Кучето

 

Ние, които сме свързали живота си с Кучето, ежедневно попадаме на толкова много истории, които ни карат да чувстваме нещо вътре. Понякога тези истории са сладки, друг път трагични, но когато открием история с красив и щастлив край, която ни просълзява, тя докосва душата ви.

Историята на Пени е една от тези истории

Пени е едно от онези кучета, които виждате на снимки и знаете, че вече е обичана. Но не винаги е било така за нея. Нейният път е дълъг и изпълнен с тъга, самота и страх. Път, който показва, че истинският дух на кучето никога не може да бъде разбит.

През всичко, което е преживяла, Пени искаше само едно: любов. И както можете да видите, тя има това, което искаше през цялото време. Тази любов никога, никога няма да си отиде, благодарение на един човек, който сподели красивата си история с нас.

Ето и разказа на нейния човек.

Искам да благодаря специално на кучето ми Пени, че сподели с мен тази невероятно сърдечна история и ми подари себе си.

Близо осем месеца търсих своето куче, бях сигурен, че искам да спася куче в беда.  Бях говорил с доста спасителни групи, но, за съжаление, многократно бях отхвърлен, защото „нямаше да съм подходящ“. Накрая успях с една от групите и след като им предоставих своята биография и описание на това, което търся в едно куче, те ми предложиха да се срещна с Пени. Преди срещата спасителната група ме предупреди, че Пени е имала особено тежък живот до този момент и те искат да се уверят, че съм запознат с подробностите.

Те не бяха напълно сигурни за възрастта ѝ (някъде между една и две години), но знаеха, че тя е прекарала целия си живот заключена в мазето на аптека, където се е сблъсквала с безкрайно физическо и емоционално насилие. След което е изхвърлена на улицата. Не след дълго тя е иззета от служител на приют, заедно с още две кучета. При приема в приюта записват в нейният картон тъжно описание на куче, което не става за нищо. Бих казал, че това е най -тъжното описание на куче, което съм чел. С комбинацията от оценката и пренаселеността е взето решение за евтаназия на Пени.

За щастие, спасителната група пристига точно навреме, за да спаси живота ѝ. Знаейки всичко това, бях толкова нетърпелив да се срещна с нея.

Срещнах се със спасителната група няколко дни по-късно. Когато Пени изскочи от колата им, те ме помолиха да изчакам малко, преди да се доближи до мен поради нейните огромни нива на тревожност. Седнах отстрани, а тя без да спира, дойде направо при мен и седна в скута ми. В този момент разбрах, че тя е кучето за мен!

След като я прибрах у дома, осъзнах колко много работа ме чака. Тя беше ужасена от всичко, което виждаше. Не се доверяваше на нищо, всяка ситуация беше стресираща за нея. Тя просто не искаше да взаимодейства със света. В началото всеки ден беше предизвикателство. С постоянен фокус обаче тя бавно преодоля много от страховете си. Ежедневните посещения в парковете за кучета ѝ помогнаха да осъзнае какво означава да играе, а също и как да тича – защото до този момент тя никога не бе имала тази възможност. Ежедневните разходки ѝ помогнаха да разбере, че вече не е в среда, където всичко е съпроводено с риск и заплаха.

Две години по-късно

Това е като съвсем различна реалност. Порочният кръг от страхове значително е намалял. Въпреки че тя все още има своите странности, едно е сигурно: това куче обича да е навън. Аз съм същия типаж – търсех различни дестинации възможно най -често.

И ние просто тръгвахме заедно натам:  Каньонът на Червената скала, Огнената долина, Езерото Мийд, Национален парк Сион, Големият каньон, Мамут, Долината на смъртта, Езерото Пауъл. И където и да отидем, тя винаги ме изненадва с лудориите си и неизчерпаемото си желание за живот.

Независимо дали става въпрос за глупавия галоп, когато носи туристическите си ботуши, или изненадващо се потапя в кални локви, които са малко по-дълбоки от очакваното, тя винаги ме кара да се усмихвам. Споделяме уникална връзка, когато преживяваме и тези събития. Искам да кажа, не всеки може да каже, че е толкова близък с кучето си!

И това ме води до най-важния момент: Пени промени живота ми. Тя някак притежава тази вродена способност просто да те накара да се влюбиш в нея. Тя е такова куче, което превръща и котка в куче. Където и да отидем, тя сякаш краде шоуто и аз приписвам всичко това на едно просто нещо: най-накрая тя получи любов. Любовта е това, което позволи всичко това.

Източник: iheartdogs.com

Моят Приятел Кучето

Издание за природата, характера, здравето и поведението на съвременното куче и неговите хора.

      Виж Още