Главен Редактор: Радостина Тонева
Радостина Тонева е създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето. Списанието издава първия си брой през 1993 г, ставайки първото специализирано списание за кучета в България. Повече за Радостина Тонева във секцията За Нас. Всички статии от Радостина Тонева, четете тук.
Автор: Галина Конзова
Ако мога да се определя с две думи, бих се нарекла кучешки човек. Всичко, което дотук знам и мога, дължа на любовта си към животните, в частност към кучетата.
Приятно ми е да се запознаем, казвам се Галина Конзова. С обучение на кучета се занимавам повече от 15 години. Моята страст е подготовката на личните ми кучета за световни първенства по IGP, което включва следа, послушание и защита.
Представяла съм България три пъти с едно от моите кучета, като подготовката отнема три години. Това са три години на труд, в който ако сгреша технически, имам шанс да се поправя, но ако объркам в отношенията си към кучето- губя всичко.
Това е голямото предизвикателство за мен. Имено работата, в която да осигуря комфорт и спокойствие на животното и да няма стрес, ми помага в отношенията и с домашните любимци като собственик и управител на хотел за кучета.
В работата ми като инструктор на кучета, основното всъщност е да обясня на човек как той да общува и комуникира със своето куче. За доброто на всички.
Всички статии от Галина Конзова четете тук.
Автор: Димитър Трифонов
Биографията ми, в частта работа по обучение, поведение и отглеждане на кучета, започна през 1995 година. Попаднах на обява за провеждане на курс за инструктори на кучета с осигурена работа.
През 1996 година организирах сам такава дейност, но тогава получих предложение за работа в бранша от република Кипър. Приех предложението и през 1997 година имах възможност да работя и натрупам много знания и опит в една голяма и добре изградена база с 40 помещения.
В процеса на работа събирах опит и умения в развъждането, обучението и ринг поведението на кучето и водача по време на киноложки изложби. В тази база въведох в практиката си, която и до днес използвам – помощ на група от мои кучета за по-бързата адаптация и социализация на новопостъпващите любимци.
Благодарение на по-развитата тогава дейност в сектора на услугите за кучета в Кипър ми се е случвало в активния сезон да се грижа сам за 50 кучета. Трудно, но неоценимо – наблюдението и анализът на поведението им са основата на познанията, които предлагам и ползвам и до днес. Настоящата си база изграждам от 2004 година. В нашият бранш заетост винаги е имало, търсен съм бил по различни казуси, винаги при намирането на решение в заплетени ситуации съм изхождал от природата на Вълка.
На всички, които искат да помагат на бездомните, да имат добре възпитани домашни кучета, които са пълноценни членове на семейството им или искат да ги обучават и спортуват с тях бих искал да кажа – преди всичко останало, трябва да опознаят природата на кучето и да я приемат за константа в работата си и в живота си с тях.
Всички статии от Димитър Трифонов вижте тук.
Автор: Нина Огнянова
Казвам се Нина и съм създател на единственото в България (и от единиците в Европа) сдружение с основна дейност и специализация в работа с американски питбул териер и подобни на него кучета – „ВОТАН – нов живот за питбула“.
Кучетата и животните като цяло винаги са били основна част от живота и семейството ми, до голяма степен „професионално“, но породата, която 100% импонира на личността ми, се оказа конкретно американският питбул териер.
Наблягам на думата живот, защото да отглеждаш питбул е именно начин на живот – различен, предизвикателен, на бързи обороти, не винаги лесен и винаги „на полусъединител“. Живот с лидер, с разбиране, с уважение и с контрол. Живот, прекаран в борба под една или друга форма. Живот, за който не всеки е подготвен, за който не всеки е в състояние да се подготви и за който голяма част от потенциалните стопани всъщност не трябва да се подготвят, защото това куче не е за тях.
През годините имах възможност да опозная из основи породата, качествата и, проблемите и, съсипването и, опазването и, различните типове хора, които привлича, начините, по които и се вреди и онези, по които може да и се помогне. Това се случи както на база стотиците кучета, с които сме работили, поети и отглеждани от сдружението ни – от най-далечния микс до най-типичния питбул с ценно потекло, от най-безпроблемното куче до най-проблемното и опасно – така и на база почерпен опит от доайени в областта, от различни краища на света.
Натрупах и продължавам да трупам опит и знания, в началото по трудния начин, откроих качеството сред морето от информация и самоопределили се „специалисти“. За доброто както на хора, така и на кучета, вече мога да споделя поне част от тази достоверна, обективна информация, за да улесня процеса за други, нови любители на породата.
Основният ми мотив е да съм от полза за кучетата. С тях обаче боравят хора и се налага да насоча усилията си в отговорната информираност на тези хора. Дейността ми не е просто осигуряване на място за престой на дадено куче, докато се появи човек, на когото да бъде прехвърлено.
За да е успешна тази дейност, трябва да упражнявам съвкупност от качествата на човек, ангажиран с проблема „популация на безстопанствени животни“; на социализатор/обучител; на селекционер; на хуманен психолог и списъкът не спира до тук. Отговорно мога да твърдя, че тази наша успеваемост, като сдружение, е 99,9% ( не само съм критична, но и достатъчно самокритична, за да не напиша 100% ).
Всички статии от Нина Огнянова четете тук.