Кавказецът

Руснаците са наричали това куче Кавказки вълкодав, за киноложкия свят то е

Кавказко овчарско куче.

Имената сами по себе си дават информация за използването на породата. В началото е била използвана само в Кавказ и някои други региони на Русия за охрана на стадата овце, фермите и техните стопани от вълци, крадци и други враждебни непознати.

Използвана е също и в Руско-турската война, по-късно и за охрана на фабрики, складове, както и в лагерите и затворите под строг режим.

Днешната кавказка овчарка е повече или по-малко оригинален вълкодав, но вече с известни промени. “Red Star” –така понякога наричат грузинският тип кавказка овчарка. Отделно от това, тя е по-късокосместа и такива екземляри все още живеят в Кавказ, наричани по-често кавказки вълкодав.

Преди повече от половин век, след Великата отечествена война за нуждите на армията и различни ведомства, използващи кавказката овчарка като охранител, започва на практика планираната развъдна дейност първо в Кавказ, като са използвани произведени в републиките от Задкавказието екземпляри- Азърбейжан, Грузия, Армения…

С тези именно кучета започва племенната работа по развъждането на породата в СССР. Болшинството кавказки вълкодави имат късо купирани опашки. Това винаги се е правело в Кавказ и не заради красота или по-голямо удобство при битки с хищници.

Дори напротив – в битката, когато кучето се изправя на задните си крака опашката му помага да запазва равновесие и се явява своеобразен баланс.

Всичко е много по-просто – когато през зимата кучето спи, то покрива носа си в пухкавата си опашка. Като я премахват, овчарите са считали, че така кучетата по-добре ще усещат налижаващи хищници. Така стои и въпроса с ушите.

Много хора считат, че породата е опасна за хора и това не е далече от истината, когато става дума за живот в града.

Кучето притежава:

1) агресивно поведение към непознати хора

2) устойчивост на студ и лошо време и трябва да се отглежда навън през цялата година

3) височина 70 см в холката и повече, за да бъде способно да достигне бързо най-високите части на тялото на своя противник и да го свали на земята.

4) тежи 50 кг и повече, за да бъде ефективно срещу неприятели

5) бързина подобна на тази на немското овчарско куче, за да бъде способно да използва масата си бързо и ефективно.

6) усет да напада неприятеля по неговото слабо място

7) добра космена покривка, която да може да го предпазва от наранявания

8)издръжливост, за да може да изминава до 15 км без усилие.

9) много непретенциозно към храната

Кавказецът, най-доброто куче пазач на света

Да не се съгласиш с това твърдение е турдно. Териториален, сдържан, подозрителен към непознати, жесток и безкомпромисен в битките – това не е възхвала, това е факт. Естествено, не бива да се мисли, че самата породна принадлежност може да гарантира безукорно поведение при задачи за охрана с различна сложност.

Необходима е специална подготовка и няма нищо по-вредно от мнението, че кавказецът няма нужда от дресировка за охрана. Нужна е, разбира се, предимството е, че тези кучета са много по-предразположени от много други породи към такъв род дейност.

(продължава)

Още за кучето пазач прочетете Тук

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още