Според киноложкия речник това е куче, притежаващо силно подчертана нагласа да закриля физически стопанина или друго лице, поверено на неговия контрол, от заплахи, идващи от външната среда.
Кучето за защита е уравновесено, изключително склонно да сътрудничи на човека и да се подчинява, не проявява агресия.
Има много случаи, в които без да са били специално обучавани, кучетата защитават всеки от семейството, намиращ се в опасност.Това е въпрос на инстинкт.
Когато това естествено поведение бъде канализирано управляемо от човек до степен, че кучето, което превъзмогвайки каквато и да е форма на страх, да е в състояние да заложи на карта собствената си безопасност, за да защити стопанина си по негова команда, вече говорим за обучение на куче за защита.
Да направим разграничение между куче пазач и куче за лична защита.
Докато на първото ще му се налага да взима само решения, охранявайки даден обект или територия в отсъствието на стопанина, то при кучето за лична защита нещата са различни – то не бива да взима само решения, а да действа по команда на собственика си.
Не е в неговите правомощия да преценява дали човекът който се приближава е с лоши или добри намерения.
В тази статия не става дума за самото обучение, а за това, на какво да обърнем внимание, когато избираме кученцето, от което ще очакваме тази служба в бъдеще.
Обикновено се започва с въпроса за породата. Но това е всъщност най-лесното за решение.
Важните първи месеци
Спокойното съжителство с новия приятел в семейството зависи, преди всичко, от добре обмисления избор, който трябва да попадне върху екземпляр, подходящ за нас и отговарящ на нашите изисквания.
Оптималната възраст за взимането му в къщи е от шестата до осмата седмица след раждането, тъй като това е идеалният период на психическото му развитие, а следователно – и за социализацията му.
