Или как хората днес възприемат кучето
Андерс Халлгрен е първият психолог на кучета и един от основателите на новата кинология.
Какво е това нова кинология?
Това е кинологията в нейното най-развито състояние. Тя разглежда кучето от гледна точка на съвременната биология. Тя изключва всички начини на взаимоонощения с кучето , основани на мода, на материална изгода или предразсъдъци. Това дава голямо преумущество , тъй като ни избавя от проблемите и създава пълноценна почва за съвместен живот и сътрудничество на кучето с човека.
„Хората се развиват, образоват се, всички ние опознаваме все повече кучета и по-добре ги разбираме. Повече от 40 години аз лично работех „на барикадите”.
През всичките тези години се борех с насилието над животните и се опитвах да налагам меките и хуманни методи на общуване – чрез своите книги, лекции, семинари и тренировъчни класове. Аз съм уверен, че в бъдеще нашите отношения с кучето ще станат по-хармонични и приятни. Това е само въпрос на време“
Той започва да работи през 60-те години на миналия век и кардинално преразглежда методите на обучение на кучетата –асистенти, спасители и просто семейни кучета.
Автор е на почти 30 книги, а в последните години се е посветил на обучението на зоопсихолози и е подготвил над 200 специалисти в Европа.
Цялата теория за доминирането трябва да премине в историята.
В много лекции и интервюта, някои от които ще публикуваме тук, той говори за нов подход към кучето, което, изчитайки, ние виждаме, че всъщност става дума за връщане към изначалната ни връзка с кучето като наш партньор и приятел. И това ни прави много щастливи.
Тук ви предлагаме само един абзац от интревю на Олга Кажарская с известния зоопсихолог
„ОК: Днес, благодарение на науката, тренировка на кучето е на ново ниво, когато не ни е нужно да го наказваме. Разкажете, как се е развивал този процес и защо в историята му има толкова много жестокост?
АХ: Всичко започва в Германия, в началото на XX век, с един човек, който се занимавал с добермани. Той обикалял по цяла Европа и демонстрирал работните качества на своите кучета, как могат да атакуват престъпници, да ги доставят в ръцете на полицията….Този човек е написал книга, която и до днес се явява един вид Библия за привържениците на твърдите методи на обучение.
Тази книга се използвала от военните и полицията. Но военните се натъкнали на проблем – освен да изпълняват команди, кучетата трябвало да бъдат приучени и на послушание.
И те започнали да обучават кучетата в послушание точно по начина, по който обучавали войниците – ходом , марш, едно-две, на ляво, кръгом. От тук идва и командата „Ред!” (кучето трябва да върви до левия крак, защото войникът от дясно държи пушката).
Но това нямало нищо общо с обучението, защото да научиш кучето да върви до теб може да стане за 10 минути. Същото е и в класовете по послушание: кучето бива учено така, ред, седни, стой, ред, и това заема около 75% от времето за занятия..
И това е било свързано не с обучение, а с това да доминират над войниците и над кучетата. Военните не учеха кучето да идва, просто дръпваха рязко повода. Същото беше и в класовете по послушание.
Оттук е и типично военната команда „легни”, когато врагът стреля, кучето трябва да прилегне. Дори самата дума команда е от речника на военните.
И въпреки че по-късно военните не са оказвали практически никакво влияние на тернинга на кучета, то техният метод на работа е продължил да живее в съревнованията по послушание. Думата хендлер също идва от военните и означава войник с куче.”
