Доминантно куче е термин, който се използва изключително свободно, както всяко клише, впрочем.
Алфа митът е навсякъде. Потърсете в Google „алфа куче“ и получавате повече от 85 милиона посещения. Наистина ли? Въпреки че не всички сайтове са за доминиране над вашето куче, има буквално милиони ресурси – уебсайтове, книги, блогове, телевизионни предавания, ветеринарни лекари, обучители и професионалисти в поведението – които ви инструктират да използвате сила и сплашване, за да надмогнете кучето си да се подчини. Казват, че вие, човекът, трябва да сте Алфа. Всички грешат. Всеки един от тях.
Кучетата не се стремят към световно господство. Те не са социализирани вълци, които непрекъснато се стремят да бъдат „топ куче“, да бъдат Алфа-та, да са над нас. Те не са обсебени от желанието да контролират всяка ситуация.
Противно на това, което традиционните идеологии за обучение и много съвременни медии биха ви накарали да вярвате, повечето проблеми в кучешкото поведение произтичат от несигурност и/или желание да търсят и поддържат безопасност и сигурност, а не от желание да се установят на върха, да бъдат „алфа“ и всички да треперят пред техния гняв.
Обучението на кучетата по схемата „Кой е тук шефът“, като ги принуждавате към някакво митично състояние, наречено „спокойно подчинение“, е точно обратното на това, от което всъщност се нуждаят, за да се учат ефективно и да преодолеят поведенческите проблеми.
Голяма част от това недоразумение произтича от погрешното прилагане на ранните проучвания на пленени вълчи групи към нашето разбиране за динамиката на нашите домашни кучета.
Съдържание:
Произход на Алфа теорията за кучета
Наблюденията на Шенкел върху поведението на вълците в плен бяха погрешно екстраполирани към поведението на дивия вълк в природата и после по силата на факта, че преди хиляди години кучето има за прародител вълк – съответно и към домашни кучета.
Предполагаше се, че вълците постоянно се състезават за по-висок ранг в йерархията и само агресивните действия на алфа мъжки и женски държат претендентите под контрол. Други бихевиористи, следващи ръководството на Шенкел, също са изследвали вълци в плен и потвърждават неговите открития: групи несвързани родово вълци, събрани в изкуствена среда в плен, наистина участват в често насилствени и кървави социални борби.
Погрешният подход към кучешкото социално поведение, известен като теория за Доминантността се основава на изследване на пленени зоологически вълци, проведено през 30-те и 40-те години на миналия век от швейцарския животински бихевиорист Рудолф Шенкел, в което ученият заключава, че вълците в глутница се бият, за да спечелят господство, а победителят е алфа вълкът.
Има два проблема с екстраполирането на тези проучвания на кучета вълци върху кучета:
- Кучетата и вълците всъщност са доста различни видове.
- Резултатите от тези изследвания са опровергани от самите учени, които са ги провеждали.
Въпреки това, термини като „алфа куче“, „Топ куче“ и „водач на глутница“ са станали част от общоприетия и общоразбираем речник на нашето общество. Интересното е, че когато се използват за описване на човешки концепции за лидерство и йерархия на ранга, тези термини наистина могат да бъдат полезни и обикновено не създават проблем. Но проблемите започват да възникват, когато приписваме тези концепции на опитомените си кучета, като погрешно приемаме, че кучетата придават същата стойност като нас на практиката да се идентифицираме кой е с по-висок ранг във всяка една ситуация.
Да се противопоставим на желанието да присвоим човешката несигурност на начина, по който вярваме, че нашите кучета мислят и се чувстват, е предпоставка, за да можем да разберем и изградим наистина балансирани и здравословни взаимоотношения с нашите кучета.
Ние, хората, напълно побъркахме кучета
Историята на господството (в науката): Нашето разбиране за господство/доминирането се е развило през последния половин век, като съвременната поведенческа наука изучава взаимовръзките в животинския свят.
За по-голяма яснота е важно да се разбере как думата „Доминантност“ става толкова разпространена при описването на социалните взаимоотношения куче/куче и човек/куче.
Терминът „обществена йерархия“ първоначално се прилага за обяснение на социалните йерархии на домашните птици през 20-те години на миналия век от изследователи, които наблюдават, че пилетата обикновено установяват това, което те приемат за социален ранг, като се кълват или заплашват да се кълват помежду си.
Оттогава се провеждат по-напреднали проучвания върху социалните йерархии върху много други видове, като изследователите откриват, че макар доминиращите членове на определени животински групи да са по-склонни да проявяват заплашително или агресивно поведение, те най-често заявяват своето влияние (господство) без използването на сила. Други членове на групата успокояват своите връстници, предлагайки поведение на уважение (подчинение) на по-доминиращите членове.
С други думи, доминиращите взаимоотношения между животните обикновено се осъществяват без използване на сила или заплаха от агресия, като по този начин се намалява възможността за конфликт.
Важно е, че някои от тези проучвания са проведени върху групи вълци в плен, като констатациите (тъй като са опровергани) са неправилно приложени към поведението, а от там и към обучението на домашните кучета.
Алфа кучетата: напълно неразбрани
Традиционните теоретици на обучението подкрепят идеята, че социалните йерархии в домакинствата с много кучета и семействата на хора/кучета са твърдо установени, има един „Алфа“ (куче или човек) на върха на пирамидата, а други членове на човешкото или кучешкото семейство се вписват добре в фиксирани слотове отдолу, под Лидера на глутницата.
Въпреки че социалните йерархии съществуват сред кучетата, като някои кучета са по-контролиращи от други, проучванията показват, че подобна динамика не е фиксирана; по-скоро тези позиции постоянно се променят.
Кучетата, които живеят в домакинства с много кучета, например, обикновено могат да заемат различно място в зависимост от това кой има първичен достъп. Обаче, зависи до какво – това е в зависимост от стойността, която всяко куче отдава на даден ресурс. Например, някои кучета може да придават по-голяма стойност на хранителен ресурс, когато става въпрос за време за хранене, докато други могат да имат приоритет на предпочитано място за сън. Едно куче може да не контролира непременно (и обикновено не контролира) достъпа до всеки отделен ресурс, но ще контролира само онези, които смята за най-ценни за него. За да поддържа безопасна и спокойна среда, кучето трябва да може да приеме желанието на друг за приоритетен достъп до други ресурси. Кавги и битки се случват между кучета, когато еднакво ценни са ресурсите като храна, места, предмети или хора и желанието за приоритетен достъп увеличава конкуренцията и следователно конфронтацията.
Лидер на „глутница“ или хулиган
Тези, които погрешно разбират Алфа лидерството/господството/доминирането, поставят грешно етикети на агресивни или контролиращи кучета като водач на глутница или Алфа кучета. Но истината е, че в повечето случаи тези кучета просто се държат като обикновени насилници.
Когато мислите за това от човешка гледна точка, побойникът в училищния двор ли е най-увереният или най-несигурният? Неизменно, хулиганите не са уверени в себе си хора и трябва да контролират другите чрез нанасяне на физически или емоционални вреди. Да, те са уверени във физическата си сила, но са движени от остра вътрешна несигурност, отколкото от изобилие от здравословно самочувствие.
Кучешките побойници също са несигурни и въпреки че е вярно, че понякога те все още влияят на поведението на други кучета, които са готови да запазят енергията си за защита на ресурсите, за които всъщност се грижат, такова влияние все още не е резултат от битка за ранг.
Да бъдеш „доминиращ“ в животинския свят означава, че силата или насилието рядко се използват за поддържане на статуквото, така че защо някои дресьори и собственици на кучета все още вярват, че използвайки силови методи и наказателни техники, за да се утвърдят като „алфа“, „шеф“ или „водачи на глутници“ е правилният начин за обучение на кучета?
Това неправилно приложение е мястото, където се крие опасността по отношение на нашето объркване относно това, което всъщност означава думата Доминантност при кучето.
