Ето списъка „Топ 10 митовете за поведението на кучетата“ на Джийн Доналдсън, основател на Сан Франциско SPCA Academy for Dog Trainers. Написала е „Културният сблъсък“, „Кучетата са от Нептун“ и „Мое“! – Ръководство за опазване на ресурсите при кучета.
- Кучетата са животни на глутницата с ясен социален ред.
Факт е, че свободно движещите се кучета (бездомни, полу-диви популации, динго и др.) не образуват глутници в истинския смисъл на думата. Това, че ние наричаме група кучета „глутница“ , няма нищо общо с понятието за глутница. Като човек, който тържествено е пригласял много години на химна „Кучетата са животни на глутницата с Алфа – човек“, беше отрезвяващо да разбера, че кучетата образуват хлабави, аморфни, преходни групи с други кучета.
- Ако позволите на кучетата, излизайки на разходка, да минат пред вас през вратата, то вие утвърждавате тяхната доминантност.
Не само, че няма доказателства за това, изобщо няма доказателства, че поведението при преминаване през врата въобще има някакво социално значение за кучето ви. За да изглежда поне малко смислена тази идея, то трябва да изключим факта, че кучето бърза да излезе, мотивирано от физиологична нужда, например. Или, че то е мотивирано, след дълъг ден стоене у дома, да стигне по-бързо до всичко, което е от другата страна, в комбинация с по-високата им скорост на придвижване. Идеята „Кой пресече първи стартовата линия“ няма почва в главата му.
- В домакинствата с много кучета вие трябва да „подкрепете йерархията“, като дадете първо на доминиращи животни похвала, лакомства, храна.
Това значи, че на подчинените животни не се оказва подобна чест, за да не се наруши йерархията. Няма никакви доказателства, че това действие оказва влияние върху взаимоотношенията между кучета или събужда тяхната агресия. Всъщност, ако едно куче е грубо към друго, законите, регулиращи условните рефлекси по Павлов, биха диктували противоположния подход: научете агресивните кучета, че други кучета, ползващи се с оскъдни ресурси (не непременно хранителни) първи ще получат нещо от вас.
Ако се практикува така, коравото куче развива нормален емоционален отговор на други кучета, които получават неща – наистина полезно обучение. Не се постигат ценни ефекти, като се дават първо на предполагаемите стоящи високо в йерархията кучета.
- Кучетата имат вродено желание да угодят на човека.
Тази концепция никога не е била научно дефинирана, камо ли – тествана. Наблюденията показват, че кучетата, както всички правилно функциониращи животни, са мотивирани от храна, вода, секс и както много животни – от игра и достъп до хората, с които са развили връзки, особено след отсъствие. Те, също така, както всички животни, са мотивирани от страх и болка, и това са неизбежните инструменти на онези, които избягват употребата на храна, игра и т.н. за обучение, колкото и да прикриват принудата си и затягането на строгия нашийник, в желанието си да угодят на реториката.
- Наградите са подкупи и по този начин компрометират отношенията.
Несъстоятелно – подкупите се дават преди поведението, а наградите се дават след. И планина от доказателства от десетилетия изследвания в чисти и приложни условия демонстрира отново и отново, че положителното подсилване – т.е. наградите – правят отношенията по-добри, никога по-лоши.
- Ако погалите кучето си, когато се страхува, вие възнаграждавате това поведение– т.е. показвате му, че е добре да се страхува.
Страхът е емоционално състояние – реакция на присъствието или очакването на нещо силно отвратително и плашещо за кучето. Това не е опит за манипулация от негова страна. Ако терористи влязат в банка и наредят всички на пода, хората ще проявят поведение на страх. Ако дадете 20 долара или шоколадови бонбони на заложник, лежащ по очи на пода, това дали ще го накара да се страхуват повече от терористите следващия път?
Зашеметяващо нарцистично е да си представим, че страхът и реакцията на страх на кучето е насочено по някакъв начин към нас.
- Накажете кучето, когато ръмжи, иначе ще стане агресивно.
Иън Дънбар нарича това „премахване на тикера от бомбата със закъснител“. Кучетата ръмжат, защото нещо, което ги дразни, притеснява и разстройва, е твърде близо. Ако ги накажете, че са ви информирали за това, те все още са разстроени и раздразнени, но вече няма да ви уведомяват, като по този начин позволяват на страшните „неща“ да се приближат и, евентуално, да бъдат ухапани. Много по-добре е да работите върху това, кучето да се чувства сигурно и удобно около това, срещу което ръмжи, за да не е мотивирано да го накара да се махне от пътя му. И слушайте внимателно ръмженето му.
Не пропускайте да прочетете още Кучето ми ръмжи :
В действтилност, започне ли да ръмжи, най-често кучето получава „шамар зад врата“ за лошо поведение. Така де, никой уважаващ себе си собственик на куче не иска кучето му да ръмжи на невинно дете. Първата ни реакция е да му се скараме и да го коригириме. Показваме му, че това поведение не ни харесва. Това е обичайната реакция от страна на собственика. Но дали тя е правилната? Не искаме нашето куче да заплашва никого, искаме да е добронамерено и социално, а какво по-лошо от това да ръмжи на малко дете? Но дали като се опитваме да му забраним да ръмжи ще постигнем този резултат? Определено не.
- Играта с дърпане и влачене прави кучетата агресивни.
Няма доказателства, че това е така. Единственото проучване, правено някога от Борчелт и Гудлое, не открива връзка между играта на влачене и честотата на агресивна реакция, насочена както към членове на семейството, така и към непознати. Влекачът всъщност е съвместно поведение, насочено към симулирана плячка: играчката.
- Ако дадете на кучетата да дъвчат играчки, те ще се научат да дъвчат всичко.
Това е аргумент на кутията на Пандора, за който отново има НУЛА доказателства, които да го подкрепят. Кучетата са отлични „разкриватели“ и лесно се учат с минимално обучение да различават своите играчки от забранени предмети. Аргументът също е логически погрешен, тъй като дъвченето е „хидравлично“ поведение, което се елиминира и намалява, в зависимост от наситеността/лишенията, както и пиенето, храненето и сексът. Кучетата без предмети за дъвчене са като животни в безплодни клетки в зоопарковете.
- Не можете да модифицирате „генетично“ поведение.
Цялото поведение – и имам предвид всичко – е продукт на сложно взаимодействие между гените и околната среда. И докато някои поведения изискват по-малко учене и тренинг от други, или изобщо не се налага специална подготовка, то възможността за модифицирането им варира толкова, колкото и модифицируемостта на поведението, което е предимно заучено. Говорим за поведение, не за това, което светкавично минава за секунди през главата на кучето. Поведението е формирана реакция.
