Кучето ми ръмжи!

Кучетата, със своето ръмжене, съвсем съзнателно и точно дават на обкръжаващите ги информация за своите размери и степен на потенциална опасност.

Естествено, че ще ръмжи – това е част от неговия език. Така то комуникира с нас, с други кучета и хора. Това не значи, че е агресивно. И по-добре, че ръмжи – всеки собственик, който познава езика на кучетата, (което е наложително, принципно!) е предупреден и е наясно, че в следващия момент може да се случи нещо неприятно. Има време за реакция и контрол над кучето си.

В действтилност, започне ли да ръмжи, най-често кучето получава „шамар зад врата“ за лошо поведение. Така де, никой уважаващ себе си собственик на куче не иска кучето му да ръмжи на невинно дете. Първата ни реакция е да му се скараме и да го коригириме. Показваме му, че това поведение не ни харесва. Това е обичайната реакция от страна на собственика. Но дали тя е правилната? Не искаме нашето куче да заплашва никого, искаме да е добронамерено и социално, а какво по-лошо от това да ръмжи на малко дете? Но дали като се опитваме да му забраним да ръмжи ще постигнем този резултат? Определено не.

Това, което трябва да направим е да слушаме ръмженето и да сме готови да конторлираме кучето. Ръмженето не е хапане, чрез  ръмженето кучето ясно обяснява какво чувства. И какво по-добро от това?

Кучетата ръмжат по различни причини.

Има „добро ръмжене“, като например, когато кучето се забавлява, играейки дърпане на въже, а има и „лошо ръмжене“, когато кучето ръмжи на човек или друго куче. Ръмженето  на кучето може да означава:

  • Забавлявам се, опитвайки се да дръпна тази играчка от ръцете ти.
  • Страдам, не се чувствам добре и бих искал да остана сам.
  • Чух нещо отвън, но не съм сигурен дали трябва да се притеснявате.
  • Не съм сигурен в човека, който виждам да върви към нас.
  • Защитавам двора си или мястото си на дивана.
  • Притеснявам се, че може да ми отнемете храната или играчката.
  • Страхувам се, стресиран съм, чувствам се зле в тази ситуация.

Последните две причини, страхът и притежанието, са тези, които обикновено ни карат да опитваме да коригираме поведението. Всъщност, ние искаме да го накараме да замълчи. Това, обаче, не е корекция на поведение. Още повече, както казахме – ръмженето е предаване на чувство, не е неприемливо поведение. Неприемливо поведение би последвало, ако не чуем и не обърнем внимание на ръмженето.

Ако кучето е уплашено или агресивно, то ще предаде и други сигнали, преди да чуете ръмжене. За много кучета ръмженето е последният предупредителен знак, преди да  ухапят или нападнат, особено ако се чувстват притиснати в ъгъла и не могат да отстъпят. Това е гласово предупреждение, така да се каже, така че последното нещо, което искате да направите, е да заглушите системата му за ранно предупреждение. Когато куче ви покаже кога се страхува или се чувства стресирано, преди да прибегне до ухапване, имате най-добрия шанс да го десенсибилизирате и да избегнете проблемите.

Ето един пример:

„Когато Хейли беше малка, тя се страхуваше от малки деца, особено от малки момичета. Мисля, че част от страха й идва от среща, която имахме с много настойчиви и агресивни малки момичета, които се приближиха до нас в парка по време на нейния период на социализация. След това тя започна да издава тихи ръмжащи звуци, когато към нея се приближаваха деца. Не е добро чувство да имаш куче, което да ръмжи на децата. Исках Хейли да се чувства комфортно сред децата и те с нея, исках да мога да я заведа навсякъде, без да се притеснявам как може да реагира на хората.“

Какво да направим в подобна ситуация? Причината тук видимо е „ Страхувам се, стресиран съм, искам да се махна оттук!“  Трябва да защитите и кучето, и децата. Процесът е бавен.

„Посещавахме парка и гледахме от разстояние как децата играят. Хейли стоеше на безопасно и спокойно място, толкова далече, че да вижда, но да не чувства дискомфорт и да ръмжи. Тя получаваше лакомства и похвали за сътрудничеството си. Когато се разминавахме с  деца по време на разходките си, аз създавах по-голяма дистанция, за да се чувства удобно и отново, тя получаваше наради и обич. Бавно намалявахме разстоянието до децата и увеличавахме нивото на взаимодействие, но само в зоната на комфорт на Хейли и, същевременно, гарантирайки безопасността на децата. Не след дълго тя започна да свързва гледката и звуците на хлапетата с добро усещане и в крайна сметка стана достатъчно спокойна, за да слуша и да приема команди от тях, в замяна на вкусни лакомства, разбира се.“

Това е само един пример на човек, който е успял да се справи с трудна ситуация. Няма претенции на теория на десенсибилизация и не е всичко, което трябва да знаете, за да се справите с подобен род проблеми. Концепцията за контраобуславяне (да направи асоциация с нещо приятно) е проста за разбиране на теория, но това е бавен процес, който изисква да можете да анализирате отблизо поведението и езика на тялото на вашето куче. Поради тази причина е най-добре първо да се консултирате с професионален треньор или кучешки етолог.

Просто исках да дам реален пример за това как успешно се третира проблем, защото кучето е могло да „съобщи“ за страха си, като ръмжи.

Сн. Daniel Lincoln/unsplash

Ето няколко съвета, ако сте в ситуация, в която кучето ви ръмжи на някого.

Не поправяйте кучето си.

Ръмженето е най-добрият начин, по който вашето куче „казва“ на вас и на другите, че е стресирано или не се чувства удобно. Това е ранен предупредителен сигнал, преди нещата да ескалират до хапане.

Поддържайте контрол над кучето си.

За да осигурите безопасността на всички, уверете се, че кучето ви е напълно под ваш контрол и поводът е стабилен.

Останете спокойни.

Кучетата понякога реагират на собствените ни емоции, така че е важно да останем спокойни, да се движим бавно и да използваме спокоен тон на гласа, когато кучето ръмжи или показва признаци на стрес.

Създайте дистанция.

Разсейте реакцията на кучето си, като оставите разстояние между него и човека, на когото реагира, дори това да означава обръщане и ходене в обратна посока. Ако кучето ви ръмжи, бавно се отдалечете и му дайте повече пространство.

Не оказайте натиск 

Не пресирайте кучето си да приеме или да се приближи до човека, на когото ръмжи, колкото и късо да го държите на повода. Натискът върху куче, което вече е стресирано, вероятно ще ескалира емоциите му до ниво, при което то може да се хвърли и да хапе.

Проверете отношението си.

Ако кучето ви ръмжи за притежание на храна или играчки, не допускайте, че то е доминиращо или предизвикателно. В този момант сблъсъкът с него или реакцията в отговор с агресивна нагласа вероятно ще ескалира неговата и ще намали още повече доверието.

Съставете план за игра.

След като анализирате ситуацията, създайте план, който да помогне на вашето куче да преодолее проблема си. Не се страхувайте да помолите за помощ от професионален треньор или кучешки бихевиорист, който е специализиран в използването на положителни методи за обучение. Те могат най-добре да ви посъветват относно подходящия начин на действие, когато се справяте със проблеми, свързани със страха или агресията.

Ако кучето ви ръмжи на някого извън дома ви

Нормално е кучетата да искат да защитят своята територия и да ви предупреждават за нещо необичайно навън, като ръмжат или лаят на прозореца. Повечето хора обичат да имат куче, което да ги уведоми, ако нещо изглежда подозрително. Когато кучето ръмжи най-добре е да се използва фраза „Всичко е наред“, „Добре, ясно, спокойно , куче!“ вместо  „Не!“ или „Тихо!“. Кучето предупреждава, приемете „съобщението му“ и го успокойте, че ще се погрижите.  Това обикновено работи доста добре и поведението се променя, сякаш то си мисли:  „Добре, казах ти, сега ти можеш да се погрижиш за това, ако влязат през вратата“.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още

Етология

Прекалената привързаността не прави кучето щастливо Думата “поведение” и словосъчетанията с нея се срещат все по-често в […]