Когато кучето влиза в ролята на бодигард е благословия при спешна ситуация, но със сигурност е неприемливо и дори опасно, когато кучето се опитва да защити собственика си от хора, които не правят нищо лошо.
Прекомерното му желание за защита не е сред достойнствата на едно куче. Някои са готови да ухапят, за да не позволят на непознати или дори членове на семейството да се приближат твърде много до техните собственици. Кучета с подобно поведение на свърхзащита са голяма отговорност. Тези кучета ще атакуват без основателна причина – от човешка гледна точка.
Защо едно куче се чувства длъжно да реагира и да атакува по такъв порочен начин? И защо едно ръкостискане или прегръдка отключва до такава степен защитническия му инстинкт? Разпознава лошите хора? Едва ли точно такива „интуитивни“ мисли му минават през ума в този момент. Но причини за подобно поведение, естествено, има.
Съдържание:
Как създаваме свръхзащитно куче
Понякога собствениците сами „тренират“ кучетата си да станат свърхзащитни, без да го осъзнават. Те усещат тежестта на проблема, но не успяват да забележат как допринасят той да се оформи и затвърди.
Кучетата, които са изградили здрава връзка със собствениците си, вероятно ще живеят живота си напълно нормално, в баланс и щастие. Тези кучета усещат, че собственикът им знае какво прави, че е силен и уравновесен. Историята на взаимно доверие е установен факт. Тези кучета ще се доверят на стопанина си, ще следят с внимание насоките, които им дава и ще се чувстват сигурни, че всичко е под контрол в съвместния им живот.
Ако, обаче, собственикът не успее да изгради определено ниво на авторитет, доверие, адекватна комуникация и никога не се създаде предпазна мрежа за сигурност, някои кучета започват да се чувстват принудени да заемат защитна позиция. Основните причини за това, което ние възприемаме като „защитност“, могат да произтичат най-вече от несигурност.
Грешките
В най-общият случай, в началото ни е забавно, интересно, поласкани сме дори от тази вярност и любов – Господи, то е готово да направи всичко за нас! Навън, по улицата или в парка, непознат се приближава към собственика, кучето застава между двамата и започва да ръмжи. „Натрапникът“ се отдърпва. Собственикът на ръмжащо куче не реагира, кучето се чувства възнаградено – опасността напуска, то е свършило работа.
Седмица по-късно друг непознат се приближава до собственика и кучето отново започва да ръмжи. Този непознат не се плаши от ръмженето и продължава да се приближава, а кучето става по-агресивно, за да го отпрати. Ръмжи, повдига бърни и показва зъби. Непознатият си отива. Кучето вече е схванало, че трябва да действа по-агресивно, за да изпрати непознатите, които са в близост. И учи ново поведение. Това скоро става лош навик, собственикът се притеснява, но приема, че кучето му е просто такова.
Кучето ескалира в защитната си реакция, започва да прави опити да отпъжда и членове на семейството, в което живее и…. собственикът го води за заветната приспивната инжекция, която да реши проблема.
Подобни случаи, за съжаление, са твърде много, за да бъдат отминати .
Кучето ли е виновно, или човекът, който го е водил през цялото време към ненавременната му смърт? Защото не е прочел, не е обървал внимание, не се е консултирал. Не е направил това, което се полага, преди да избере куче от определена порода или в някакъв емоционален изблик е осиновил куче, за което няма и понятие как се гледа, как да си партнира с него. Кучето ли е виновно, че стои по цял ден само и ще бъде „изведено“ за 10 минути до близкото дърво? Кучето ли е виновно, че е вързано в ъгъла на двора и прекарва там времето си в самота и безсмислие? Кучето ли е виновно, че не знае правилата на живот с хората. Не е, но то е, което ще умре!
Човешкото Его „прецаква“ и тези отношения
Някои собственици всъщност се гордеят с това: „Кучето ми винаги ме защитава, не допуска никого до мен!“ и най-вероятно вярват, че това доказва по безапелационен начин, че кучето ги обича безусловно. Кучето обича, но точно това поведение не е израз на любовта и верността им. Кучето в този случай е несигурно, непредсказуемо и ще реагира отрицателно, когато хората не го очакват.
Всички кучета трябва да бъдат социализирани от най-ранна възраст и трябва да се научат да приемат непознати в територията си и в близост до стопаните си. Това, че стават свръхзащитни е изцяло наша отговорност.
Често кучетата стават свръхзащитни по отношение на децата. Моля ви се, покажете на вашето куче, че вие сте достатъчно силен да се грижите за детето и че когато има сутиация, тогава ще поискате услугите на вашето куче! Понякога кучетата стават свръхзащитни когато собствениците са болни или слаби.
Какъвто и да е сценарият, кучето не трябва да бъде насърчавано да стане свръхзащитно, тъй като това поведение не е правилното, то неминуемо ще ескалира в агресия и ухапване, защото е породено не от нуждата да се защитава, а от неувереност, страх, дисбаланс.
Кучетата, обучавани за защита, учат да ясно да разграничават реална заплаха и нещо, което не е опасно. Тези кучета чакат команда от своя човешки партньор. Тези добре обучени кучета няма да агресират, ако някой приятел дойде и ви прегърне, или непознат се доближи до вас да ви попита нещо, да речем.
Защо кучето защитава един собственик?
Когато кучето действа като защитник по отношение на един собственик, той не бива да се ласкае от този факт. Това е реален проблем и не бива да се подценява, като се има предвид, че кучета с подобно поведение, когато са поставени в стресови ситуации, стават трудно управляеми.
Намесата на професионалист по поведение на кучета е от първостепенно значение предвид рисковете, свързани с подобно поведение. Свръхзащитното поведение обикновено не се подобрява с времето и колкото повече на кучето му е позволено да го демонстрира, толкова повече то пуска корени. С времето то ще се затвърди и ще се усили.
Свръхзащитните кучета най-настоятелно се грижат за това други кучета или хора да се отдалечат от предпочитания от тях собственик. Какви са причините да го прави? Ще продължим в следваща статия.
Свързани статии:
Дребните кучета са по-големи, отколкото изглеждат
