На дребните кученца им е позволено почти всичко – да тичат из цялата къща, да маркират където решат, да спят, където поискат – те са толкова сладки и малки, нищо, че пак са замъкнали пантофа под дивана. Не го дават, ръмжат, но то е защото това е тяхната „плячка“, точно така правят и големите, нали?
Умилителни са и техните капризи към храната – в килера има складирани всякакви кучешки храни, една от друга „по-пълноценни“, но Снизи я помирисва, обръща гръб и се оттегля обидено в ъгъла. „Много е капризна на ядене!“ – почти се хвали „мама“. Няма сън вкъщи, освен ако не е в леглото ни – иначе скимтене, тъга…
Твърде много думи
„Беседите“ с дребните кученца не са надежден метод за възпитание. В действителност, обаче, колко пъти сме го правили или сме били свидетели на дълги и затрогващи монолози?
„Снизи, какво има (при този въпрос вече сме клекнали до лаещото кученце и го галим по главата), бъди добра, тихо, де, да, точно така. Не започвай пак, искаш ли бисквитка? Тихо, маме, защо така сега?… той е добро куче, добре, стига си лаела, успокой се…Лошо момиче (целувка по муцунката), стига си вдигала врява! Какво да правя с теб сега, бъди добра, ако продължаваш така – утре никаква разходка! Виж другите как не се дърпат и се разхождат спокойно. Снизиии! Стига, по дяволите, млъкни! „
Ето това е разговорът. Какво всъщност чува Снизи: „дрън, дрън , дрън, Снизи, дрън, дрън, Бисквитка, дрън, дрън, Добра, дрън дрън, Лошо, дрън, дрън, Разходка, дрън, дрън, Млъкни…“
Казват, че кучетата ни разбират, когато им говорим. Вярвайте в това, щом ви харесва, но кучетата не знаят всички думи в човешкия речник. Те усещат настроението ни, те разпознават различните вибрации на гласа ни, следят езика на тялото ни. И да – те могат да ни гледат право в очите с такова разбиране, слушайки един нескончаем поток от думи, дори ще наклонят глава настрани, напълно съпричастни с нас…да, така изглеждат.
Не наливайте масло в огъня
Колкото повече говорите по тази начин, толкова повече кучето се фокусира върху това, което прави – т. е. лае и се дърпа на повода. По-добре спрете, ако не искате да доливате масло в огъня.
Сега, кажете честно, случвало ли ви се е да вземете на ръце изпадналата в истерия Снизи и тя да щракне ръката ви с мълките си зъбки?
Аз имам опит с едно такова кученце, което наричам Психарчето ми. Някакъв „шпицов“ микс, красота! Бил се сврял под масата на едно кафене, ръмжал наред, ако не бъдел прибран…Отидох, зъбеше ми се, естествено, не знам как се даде за едно нищо и никакво лакомство, успях да нахлузя нашийника на врата му и – в колата. Другите вкъщи го приеха, всичко изглеждаше добре. Започнах да му търся дом – толкова бял, дребничък, как няма да го осиновят? Ами … той от първа среща отказа всички, които го пожелаха. Все пак не е алабай, хората, които проявиха интерес, не бяха със сериозен опит като за доминантно куче.
Та така – той си е мой и до днес, нещо като му се накриви шапката, показва зъби. Но чест му прави, въпреки киселият му характер, винаги ръмжи и предупреждава, и всъщност е куче, което не обича да бъде гушкано и да му се обръща каквото и да било внимание, когато той не го е пожелал. Кучешка му работа. В този ред на мисли – почти провал е за мен неговото превъзпитание, въпреки напредъка, който отбелязахме заедно. Мога само да предполагам какво и как се е случвало през двете години, когато е бил нечий в друг дом.
Заслужете уважението му
Някак е прието сред кучешката общност, че имаш ли куче от едри породи, тогава се интересуваш от обучение в послушание, домашно възпитание, никакво просене на масата, никакво досаждане, едно строго „Не! Отивай си на мястото!“ обикновено върши работа. И с големите сякаш не е толкова трудно. Не защото са по-умни или по-възприемащи командите. Повечето хора приемат, че нуждата от обучение и контрол са приоритет на едрото, внушаващо страх у другите куче. При дребните дори „Не“-то е казано твърде меко, а ако те се разсеят и се правят, че не са го чули, бива им простено. Защото са мънички и крехки. Да, тялото им е такова, но характерът им е на куче.
Много хора се затрудняват от поведението на тяхното куче към себеподобни и към непознати, когато са навън и не разбират защо то изведнъж започва да се държи така „агресивно“. Ако не сте запознати с природата на кучето и неговото поведение, добре е да посетите инструктор – той ще ви покаже грешките и как да продължите, след приключване на няколко съвместни урока. И вие ще разберете, че е необходимо да заемете своята водеща роля в тази връзка с кученцето ви.
