Свръхзащитните кучета най-настоятелно се грижат за това други кучета или хора да се отдалечат от предпочитания от тях собственик. Кучето в този случай е несигурно, непредсказуемо и ще реагира отрицателно, когато хората не го очакват. За това говорихме в Първата част – Опасно ли е кучето ви?
Съдържание:
Изискват дистанция
Каква е целта на кучето, което действа защитно без команда или без да има реална опасност? Доколкото кучетата не могат да ни отговорят, ние никога не можем да твърдим със сигурност какво точно им минава през ума, но можем да направим някои логични предположения на база етология и опит.
Първото, което е явно демонстрирано е, че те искат да установят голяма дистанция с обекта на „заплахата“.
С други думи, тези кучета желаят пространство и искат да поддържат голямо разстояние между техния човек и другия или кучето, което се приближава. Можем да заключим това, защото когато човекът или другото куче се приближава до любимия човек, тези кучета стават все по-стресирани и реактивни, а когато човекът или другото куче си тръгне, тези кучета изглеждат облекчени.
Заявяване на ресурс
Смели ли са тези кучета? Ревниви ли са? Както споменахме, можем да правим само предположения. Но в повечето случаи няма нищо за толериране в това поведение. Уверените, добре социализирани кучета, обикновено не са тези, които действат защитно по всяко време и без повод.
Естествено е кучетата да формират силна емоционална привързаност към хората, които се грижат най-много за тях и, следователно, е възможно кучето да „пази своя ресурс“ – любимия си човек, точно както биха направили с храна, играчка или любимо място за спане. Този вид охрана често произтича от несигурност при кучетата, които се страхуват да не загубят достъп до ресурса си.
От друга страна, някои кучета се чувстват много сигурни само, когато са наблизо до определен човек. Когато се почувстват застрашени от други хора и кучета, те създават фалшива сцена на „Махни се от нас … или иначе …“
В действителност, ако стопанинът хвърли каишката и си тръгне, кучето е много вероятно да се обърне и да тръгне след него, вместо да влезе само в сбъсък с непознатия.
Каквато и да е базисната причина, поведението най-вероятно произтича от изначалния страх от загуба на ресурс или чувството за опасност от хора/кучета или може би комбинация от двете.
„Стой далече от моя собственик!“
Интересно е, че някои кучета действат свръхзащитно спрямо конкретен човек само при определени обстоятелства. Например, стопанката е бременна или този човек е болен, или когато той спи. Други стават защитни в определени етапи от живота на собственика: когато остарее, а някои пък действат защитно само спрямо деца. Независимо от това кога или как се задейства това поведението, едно е сигурно: необходима е бърза намеса, за да се възпре това поведение в зародиш, преди да се е превърнало в нрав.
История на подсилването
Това не се случва изведнъж, обикновено има дълга история на подсилване. С времето, когато кучето демонстрира агресия, приближаващите се или други кучета вдигнат „бяло знаме“ и се отдалечат, за да няма конфликти.
Свръхзащитните кучета възприемат това като отбелязана победна точка. Да, те не си водят бележки по тази тема, но можете да бъдете сигурни, че за тях е така: щом нещо работи – те ще го повторят.
Понякога собствениците въприемат това поведение като знак, че притежават изключително ценен пазач. Така си се е родил научен да пази, без да му е нужно каквото и да било обучение, бодигард, който ще ги предпази от „хора с лоши намерения“. Изграждането на едно куче за защита въобще не изглежда така. При това не всяко куче от всяка порода има заложби да се превърне в такова, а кучета „безразборни защитници“, ще действат агресивно към всички приближаващи се, включително невинни хора и деца.
Модификацията на поведението
Куче, действащо защитно по отношение на един собственик, може да се превърне в сериозен проблем и изисква професионална намеса. Треньорът – етолог трябва да оцени вашето куче и неговата среда, и да предложи най-подходящия план за промяна на поведението.
Няколко съвета
• Потърсете треньор на кучета/професионалист по поведението на кучета с опит с агресивни екземпляри и използване на модификация на поведението без насилие. Всяко споменаване на „водач на глутници“, електоршок и т.н., трябва да бъдат червена светлина за треньор, който не използва съвременни тренировъчни техники или използва методи, основани на болка и страх от болка у кучето.
• Междувременно трябва да попречите на кучето да репетира проблемното си поведение. Помолете хора, които се приближават, да не го правят. Помолете ги да се разминете на разстояние.
• При среща нека вие с кучето се отдалечете първи, а не „заплахата“.
• Поставете намордник на кучето, тъй като винаги може да се случи злополука (дете се втурва към вашето куче, без да ви дава много време да се отдалечите).
• Ако вашето куче действа защитно спрямо други кучета, с които споделя домакинството, дръжте ги в отделни зони. Не допускайте и двете кучета близо до „горещи точки“ (като зоната на дивана, зоната за храна)
• По време на разходка, осигурете разстояние от останалите, не се инатете да се разминавате и да удържате кучето си, просто направете завой и вървете по обратния път. Стойте далече от местата, където има повече бездомни кучета или кучета, които тичат свободно.
- Пропуснете техниките, базираните на наказанието. Както споменахме, проблемът произтича от вътрешен смут. Няма смисъл да наказваме кучетата за лай и ръмжене, ако не успеем да се справим с основните емоции. Наказанието ще добави още стрес към вече стресираща ситуация.
Какви методи се използват?
- Въпреки че всеки професионалист може да използва свои собствени методи, най-вероятно е те да се основават на десенсибилизация и контракондициониране. Кучетата се излагат постепенно и систематично на стимули/ситуации, за които се знае, че предизвикват защитно поведение, като се гарантира, че кучето не надхвърля прага. Например, на кучето се показва човек или друго куче, които задействат свръхзащитно поведение. Кучето трябва да стои досататъчно далече, за да е спокойно, но така, че да ги вижда. През това време, когато то не реагира, му се дават лакомства. След това изведнъж тези фигури излизат от полезрението му, спират се веднага и лакомствата.В случая те не игарят роля на наградки. Този метод на обучение е известен като „бар отворен/бар затворен“ и е създаден от треньорът и експерт по поведение Жан Доналдсън.
• Ако вашето куче реагира по всяко време , това е знак, че не е било готово за това ниво на взаимодействие и, следователно, трябва да работите от по-далечно разстояние или да намалите видимостта на стимула/ситуацията.
