Всичко за породата Дого Аржентино

Дого аржентино , по своите изключителни физически качества, е куче, отличаващо се от останалите ловни породи в много отношения. Храбростта на дого е пословична.

Своята решителност те са проявявали в безброй ситуации, продължавайки борбата с видимо по-силни от тях противници. И когато споменаваме думата „борба“ и портивници, отново да отбележим, че това не са кучета, а става дума за ловуващите дого и схватките им с диви хищници и пекари.

Още по темата – дого аржентино и питбул – две породи кучета, различаващи се по произход и поведение, но обединени от голям брой предразсъдъци, валидни за миналото им, но не и за настоящето: Двама с твърд характер и добро сърце

Но, за съжаление, в Европа тази порода е предшествана от славата на войнствено куче, често считано за неудържимо агресивно: такава характеристика е била ценена от хора, които придобиват чувство за сигурност и самоувереност, ако имат до себе си куче считано за опасно, защото е голямо и хапе.

Най-често внасяните от Аржентина екземпляри влизат в Европа „с погрешния крак“, тъй като първите им фенове представят образа им изкривено. Хвалят тяхната свирепост, която не съществува в правилно отгледаните родови линии, запазили функционалната морфология на едно куче, създадено да сътрудничи на човека, било в действително опасни ловни хайки, било в дома и семейството. Първите дого, които дебаркират в Европа, в частност – в Холандия, Германия, Австрия и Испания, биват обучавани за лична защита на човека. Резултатите се оказали катастрофални, тъй като придали на породата поведенчески черти, които тя всъщност не притежава и които следователно не са ѝ присъщи. Има, разбира се, дого, които работят като служебни и полицейски кучета, но това е работа само на много добри специалисти в областта. Не тръгвайте в тази посока.

Характерът

Еволюцията му в градските условия несъмнено е повлияла върху естественото му поведение, което, при все че запазва антагонизма си към дивите хищници, се е приспособило към живота на семейството.

Като последица от това, в съвременния дого се наблюдава една неочаквана покорност от доста високо равнище. Тя го предразполага към сътрудничество с човека и към стабилна способност за учене, макар и извън естествената среда, в която се е формирало поведението на предците му. Общителността му е по-скоро сдържана, докато любопитството и бдителността са на много високо ниво. Също много подчертани са безстрашието и борбеността му, които добавени към силния му собственически инстинкт, го карат да се превръща в бдителен защитник на семейството и особено на децата.

В монографията за породата „Дого Арежнтино- от създаването на породата до днес „ издадена у нас през 1998 година, второ допълнено издание – 2006 г,  има публикуван стандарт и тълкуване към него, както и теми свързани с анатомията, физиката, характера на Дого. Стандартът във времето е допълван и поправян. С малки изменения от първоначалния,  предоставяме ви действащия в момента

Официален Стандарт ( FCI)

Произход:  Аржентина

Дата на публикуване на действащия стандарт: 10.11.2011

Функция: Ловно куче за едър дивеч.

Класификация по FCI – Стандарт N ° 292: Група 2 шнауцери и пинчери, молоси и швейцарски планински и пастирски кучета,  Раздел 2.1 молоси. Без работно изпитание.

Кратка историческа справка

Тази порода е родом от провинция Кордоба. Неин създател е д-р Антонио Норес Мартинес, виден практикуващ хуманен хирург (1907 – 1956). Неговата работа се основава на методичното кръстосване на „Старото бойно куче от Кордоба“ – Viejo perro de pelea cordobés, мощно куче с голяма сила, което е продукт на кръстосване между кучета от породите булдог и бултериер. Той избира напълно бели кучета за разплод, с тежки глави и дълги муцуни.

След задълбочено и подробно проучване и подбор през различни поколения, целта му е постигната. Формират различни линии, като винаги се използва за начало Старото бойно куче от Кордоба, което се кръстосва с английски булдог, немски дог, пиренейски мастиф, бул териер , боксер, пойнтер, дог от бордо и ирландски вълкодав.(бел. автора: в генеалогията в оригиналните писмени източници от Аржентина е вкючен и испански мастиф).

През 1947 г. породата вече е създадена и нейният генотип и фенотип са стабилизирани. Същата година стандартът на породата е представен в Hunter’s Club в град Буенос Айрес. Силата, упоритостта, обонянието и смелостта правят това куче най-доброто в глутницата кучета за лов на диви свине, пекари, пуми и други хищници, които обитават обширните и разнообразни региони на Аржентина и които вредят на земеделието и животновъдството. Това е традиционната функция, за която Антонио Норес е създал тази порода.

През 1964 г. е призната като порода от FCA (Federación Cinologica Argentina) и Sociedad Rural Argentina, които отварят своята родословна книга за започване на регистър.

През 1973 г. породата е приета от FCI. Това стана възможно благодарение на голямата страст и уникална работа и усилия на д-р Агустин Норес Мартинес, брат на основателя на породата, който постигна това признание не само заради индивидуалните си действия, но и от институционалните действия на FCA и Дого аржентино клуб „Dr. Антонио Норес Мартинес ” Аржентина.

 

ОБЩ ВИД: Това е атлетично куче, мезоморфно, нормален тип, с хармонични пропорции. С мощни мускули и пъргавина, външният му вид създава впечатление за енергия и сила, за разлика от неговия израз на приятелство и нежност. Изцяло бял; може да има едно тъмно петно ​​върху черепа.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Мезоцефална, муцуната трябва да е със същата дължина като черепа. Височината в холката трябва да е малко по-голяма от височината в крупата. Дълбочината на гърдите трябва да представлява най-малко 50% от височината на холката. Дължината на тялото трябва да надвишава височината в холката само с 10% (максимум).

ТЕМПЕРАМЕНТ/ ПОВЕДЕНИЕ: Трябва да е безшумен, никога да не лае по следа, с остър нос и отличен нюх, пъргав, силен, здрав и особено смел. Никога не трябва да бъде агресивен към хората, черта, която ще бъде строго спазена. Трябва да ви дава любов без условия или резерви

КРАНИАЛЕН РЕГИОН НА ГЛАВАТА:

От мезоцефален тип, изглежда силна и мощна. Черепно-лицевите оси са конвергиращи (сближаващи се).

Череп: Компактен, изпъкнал, което се вижда  в профил и отпред поради очертанията на добре развитите дъвкателни и шийни мускули. Тилен връх: Тилната издатина не се вижда поради мощни мускули на врата, които я скриват напълно. Стоп: Дефиниран, но не трябва да е дълбок или да има остри/резки ъгли.

ЛИЦЕВ РЕГИОН: Линията, свързваща двата фронтални орбитални мускули, е на еднакво разстояние от тила и мандибуларната става на горните челюсти. Нос: Силно черен пигментиран. Ноздрите са добре отворени. Муцуна: има същата дължина като черепа, с вдлъбната горна линия. Устни: Плътни, със свободни ръбове, черно пигментирани, никога не са висящи.

Челюсти/зъби: Челюстите са правилно позиционирани, добре развити и здрави, без прогнатизъм или еногнатизъм, със здрави зъби, големи и нормално имплантирани в челюстта. Препоръчва се пълно съзъбие. Захапката е ножична, клеща се приема. 

Бузи: Големи, маркирани, покрити със здрава кожа, без гънки. Добре развити дъвкателни мускули.

Очи: Среден размер, бадемовидна форма,с тъмен или лешников цвят, клепачите за предпочитане с черна пигментация. Суб-челна позиция, широко раздалечени, живи и с интелигентно изражение, но в същото време забележително твърд поглед.

Уши: Поставени високо, странично, добре раздалечени поради ширината на черепа. Функционално те трябва да бъдат купирани и изправени, в триъгълна форма и с дължина, която не трябва да надвишава 50% от предния ръб на ушната мида на естественото ухо. Ако не са купирани, те са със средна дължина, широки, дебели, плоски и със заоблени върхове. Покрити са с гладък косъм, който е малко по-къс, отколкото в останалата част на тялото; те могат да имат малки тъмни петна, които не трябва да се наказват при отсъждане в ринг. В естествено положение висят надолу, покривайки задната част на бузите. Когато кучето е нащрек, те могат да бъдат носени полуизправени.

Врат: здрав и дебел, дъгообразен, кожата на шията е много дебела, образувайки гладки гънки, без да образува подутина. Еластичността на кожата се дължи на това, че клетъчната тъкан е много слаба.

Тяло

Правоъгълно. Дължината на тялото (измерена от точката на рамото до седалището) може да надвишава височината в холката само с 10%. Горна линия: По-висока в холката, леко наклонена към крупата. Възрастните имат средна бразда по гръбначния стълб, причинена от изпъкналостта на гръбначните мускули. При поглед отстрани не трябва да има снижаване.

Холка: Силна, добре дефинирана и висока. Гръб: Много силен, с добре очертани мускули. Слабини: Къси, широки, много мускулести. Круп: Широк и силен. Умерено наклонен. Гърди: Широки и дълбоки. Погледнато отпред и отстрани, гръдната кост трябва да достига до нивото на лактите, като по този начин дава максимален капацитет за дишане. Гръдният кош е дълъг с умерено извити ребра.

Долна линия и корем: Издига се леко към долната линия на гърдите, никога не е прибран, силен и с добро мускулно напрежение.

Опашка: Дълга, достига махсимум до скакателната става, дебела, средно поставена, нито високо, нито ниско. В покой виси естествено, в действие се повдига и извива на дъга с достатъчно голяма крива, но не я носи над гърба.

Крайници

Предна част: Общ вид

Крака прави, вертикални, с къси и стегнати пръсти. Рамене: Отпуснати назад, с голямо мускулно развитие без преувеличение. Горна част/подрамо: Същата дължина като рамото; добре наклоненf. Лакти: Здрави, покрити с по-дебела и еластична кожа, без гънки или бръчки. Естествено поставен до гръдната стена. Предмишница: Дължина като на подрамото, перпендикулярна на земята, права със здрави кости и мускули. Гръдна става: Широка и в една линия с предмишницата, без костни изпъкналости или кожни гънки. Пастерн: По-скоро плоска, със здрави кости; гледано отстрани леко наклонено, без преувеличение.

Предни лапи: С къси и плътно прилепнали пръсти. Със здрави, дебели и устойчиви възглавнички, за предпочитане черен пигментирани.

Задна част: Общ вид

Добре замускулена, покрита с къс косъм, с  плътно прилепнали пръсти на лапата. Умерено заъглени. Горна част на бедрото: добре пропорционални, с видими и добре развити мускули. Колене: добър ъгъл. Долна част на бедрото: малко по-късо от горната част на бедрото, силно и мускулесто. Скакателна става: тарзусно-метатарзусната част е къса, здрава и твърда, осигуряваща мощно задвижване на задния крайник. Тарзусът е здрав, с върх на скакателната става много изпъкнал. Скакателните стави са здрави, почти цилиндрични и вертикални, без шипове. Задни лапи: Подобни на предните лапи, макар и малко по-тесни и малко по-дълги, запазвайки същите характеристики.

Още за Дого и семейството.

Походка/Движение

Пъргава и твърда; със забележима модификация, когато проявява интерес към нещо, превръща се в бдителна нагласа и отговаря с бързи рефлекси, типични за тази порода. Спокойна при ходене; тръсът е удължен, с добро предно окачване и мощно задно задвижване. При галоп кучето показва цялата си енергия, изцяло показваща силата си. Движението е пъргаво и твърдо при ходене, тръс или галоп. Ходът трябва да бъде хармоничен и балансиран, показващ здрава конструкция на тялото. Ambling (крачка) не се приема и се счита за сериозна грешка.

Космена покривка

Хомогенна, плътна, но еластична. Полуразхлабената подкожна тъкан е еластична, без набръчкване, с изключение на шията, където подкожната тъкан е по-хлабава. Предпочитат се пигментирани в черно устни и клепачи. Тъмно пигментирана кожа не се наказва. Еднородна, къса, гладка, със средна дължина от 1,5 до 2 cм. Плътността и дебелината варират в зависимост от климата.

Цвят: Изцяло бял. Само едно черно или тъмно петно на черепа, но което може да бъде разположено на едното ухо или около едното око. Размерът на петното трябва да бъде пропорционален на размера на главата, като не надвишава 10% от последната. Сравнявайки две кучета с еднакво качество, трябва да се предпочита по-бялото.

Размер и тегло:

Височина в холката – мъжки: 60 ​​до 68 cм. женски: 60 до 65 см. Идеална височина – мъжки 64/65 см. женски: 62/64 см.

Тегло: мъжки: 40 до 45 кг. женски: 40 до 43 кг.

Недостатъци

Всяко отклонение от горните точки трябва да се счита за недостатък, а сериозността, с която трябва да се разглежда недостатъкът, трябва да бъде точно пропорционална на степента и въздействието му върху здравето и благосъстоянието на кучето и способността му да изпълнява традиционната си задача.

Сериозни недостатъци:

  • Липса на костно и мускулно развитие (слабост).
  • Нос частично пигментиран при възрастни екземпляри.
  • Малки, слаби или нездрави зъби.
  • Ентропия, ектропия.
  • Очи с кръгла форма, изпъкнали очи, светли или жълти на цвят.
  • Бъчвовидна гръдна клетка. Плоски ребра.
  • Липса на дълбочина на гърдите, която не достига нивото на лактите.
  • Липса на заъгляване на крайниците.
  • Крупът по-висок от холката.
  • Амблинг движение ( четиритактен алюр (THE AMBLE) приличащ на бърза крачка изпреварваща с неравномерен четиритактов ритъм, при който кучето почти, но не съвсем, едновременно вдига и отпуска краката си ту от дясната, ту от лявата страна.
  • Мъжки и женски, чието тегло не отговаря на официалния валиден стандарт и не е пропорционално на размера на кучето

Дисквалификации:

  • Агресивен или прекалено плах
  •  Всяко куче, ясно показващо физически или поведенчески аномалии.
  • Обратна захапка – прогнатизъм или еногнатизъм.
  • Глухота.
  • Липса на тип.
  • Дълъг косъма.
  • Пълна липса на пигментация на носа при кучета на възраст над 2 години.
  • Кафяв нос.
  • Увиснали устни.
  • Тъмно оцветени петна козина по тялото.
  • Повече от едно място на главата тъмни петна.
  • Височина над или под границите, установени в стандарта.
  • Очи с различен цвят или синьо.
  • Липса на сексуален диморфизъм.

N.B .: • Мъжките животни трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума. • За разплод трябва да се използват само функционално и клинично здрави кучета с типична порода.

Цената на дого аржентино?

Не се подвеждайте по ниските цени от обяви през платформи за онлайн – продажби. Не подкрепайте тази порочна практика „плодене/въдене на конвейр“, откъдето идват основно проблемни, болни кучета, които после се озовават на улицата или биват приспивани заради неприемливо поведение или болести. Цената от 200 лева за „чистокървен дого аржентино от породисти родители“ говори достатъчно сама по себе си. А и никой самоуважаващ се развъждач няма да си продава кучетата чрез подобни обяви.


Ако наистина искате да имате дого като домашен любимец, имайте предвид, че при добра комуникация с развъждач, винаги можете да си вземете кученче от кучило, ако то има някакъв неприемлив според стандарта дефект (не става дума за болно куче), а петно по тялото, или синьо око и т.н ,  след като подпишете договор за кастрация и че нямате претенции да развъждате. Можете да имате дого и по договор за съсобственост с развъждач, в случай, че той е склонен на това.


Цената на дого в Европа: средно от 800 до 1500 Евро. Потомствата на някои от най-добрите линии достигат и повече.

В България средната цена е около 1000 лева на куче с родословие и байер тест.  При покупка от лицензиран развъдник  – развъждачът определя сам цената на кученцата в зависимост от различни фактори. Посочените цени са ориентировъчни. Преди да пристъпите към покупка, съберете достатъчно информация.

 

Последвайте Клубната страница на Клуб Дого Аржентино -България  във ФБ

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още