Може ли да се използва дого аржентино за защита? 2

Отговор: Анализирайте собствените си претенции.

Дого аржентино е работен булдог, селектиран в сравнително близко до нас време (първият стандарт датира от 1928 г.). Генетичната основа на тази порода е съставена поне в 75 % от древното куче за борба – перро де пелеа Кордобес, за което има оскъдна фотографска документация.

Според някои източници въпросното бойно куче е създадено на основата на кръстоска между испански мастино и бултериер, но други автори го приемат като пряк потомък на древния дог или испански булдог, до който то е стояло близо като поведение и морфология.

От описанията на пристрастени любители на кучета от онази епоха може да се приеме, че перро да пелеа Кордобес е било доста набит и компактен булдог, тежащ от 25 до 40 кг., задължително със съвсем къс косъм, най-често бял.

Следователно по външен вид това куче стои твърде далече от испанския мастино, поне в сегашния му вид, който е един молос гигант със средно дълга козина и телосложение между Сен Бернар и английски Мастиф.

Съвем малко са аналогиите и от гледна точка на характера: докато перро де пелеа е използван преимуществено като куче за борби, испанският мастино е един флегматичен молос, съвършено непригоден за боен ринг.

Всички тези факти навеждат на заключението, че най-вероятно перро да пелеа Кордобес е пряк потомък на испанския булдог, който пък на свой ред е син на средновековния дог алано и внук на Британското бойно куче.

Следователно винаги стигаме до древния булдог, който представлява генетична основа на всички европейски и извъневропейски бойни породи.

В началото на миналия век перро де пелеа Кордобес е представлявал булдог за борба, среден по размери, с характерна брахицефална (къса) глава и по-скоро къси крайници, които го оприличават с днешния пит бул.

По онова време двамата братя Мартинес, потомци на стар род били пристрастени по кучетата и лова на едър дивеч и се стремели да създадат нова порода, особено подходяща за лов на глигани, при което да извършва откриване, преследване и залавяне на дивото животно.

Съзнателно или не те се опитали да върнат към живот средновековния Алано. Той се славел като крал сред кучешките хайки за лов на глигани през Средновековието.

По този повод Мауро Салвадор твърди, че дого аржентино и американският булдог са двете съвременни породи, които са най-близо морфологически и по характер до горепосочения Алано. Нещо повече и двете са особено подходящи за лов на глигани.

Добрият екземпляр дого аржентино, подходящо обучен, може да даде забележителни резултати и в областта на личната защита, било то като спортно постижение или като практическа полза.  По различно стои въпросът с охраната.

Типологията на характера на дога е много сродна с тази на пит булдога- подчертана войнственост, средна или слабо изразена недоверчивост и това значително го отдалечава от типичното куче за охрана, което има средна до висока войнственост, слаба общителност, подчертано висока недоверчивост.

За да не останем разочаровани от една порода

особено значение има задълбоченото познаване на нейните наклонности и много важно – да сме наясно със себе си какви са изискванията ни към собственото ни куче.

Например, трябва да сме наясно, че ако целта ни е победа в спортни състезания като Мондиоринг, което състезание представлява интерпретиране на понятието за лична защита, ще получим много по-голямо удовлетворение от куче от породата малиноа, отколкото от дого аржентино.

Това не означава, че екземпляри от породата не биха могли да постигнат успехи в тази област. Но те биха били резултат на една частична принуда, на насилване по отношение на основното предназначение на породата – лов на едър дивеч, за което е селектиран дого.

В същото, дори в по-голямо затруднение бихме поставили една немска овчарка, ако решим да я използваме за лов на пуми, например, занятие на едно дого аржентино във фермите в Аржентина.

Ето защо, за да не останете разочаровани – анализирайте собствените си претенции на притежатели на работни кучета.

Клуб Дого Аржентино – България http://clubdogoargentino.org/

За тези, които се интересуват от породата – предлагаме на вашето внимание второ издание на книгата за Дого Аржентино – от създаването на породата до днес

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още