Питбул срещу Дого Аржентино

Продължаваме нашата серия „Очна ставка”

Двама с твърд характер и добро сърце

Убийци ли са те? Проблемът несъмнено е в този, който ги притежава

Медиите ги обвиняват, цели държавни структури се задействат за забраната им, питовете вече биват изземвани от собствениците си и убивани.

Експертите категорично заявяват, че питбул и дого аржентино съвсем не са свирепи и кръвожадни чудовища, а кучета с необикновени качества.Изкарваме ги на „очна ставка”, за да бъдат опознати по-добре и да им се отдаде уважението, което заслужават.

Присъдата на тези, които не ги познават е кратка и категорична: противни мутри.

Две породи кучета, различаващи се по произход и поведение, но обединени от голям брой предразсъдъци, валидни за миналото им, но не и за настоящето.

Американският питбул териер е несправедливо обвиняван, че е опасно куче, трудно, дори невъзможно за контролиране.

Що се отнася до дого аржентино, въпреки че скоро ще се навърши цяло столетие, откакто породата е фиксирана и няма нищо общо с битките с кучета по идея, бялото куче бива заобикаляно отдалече, и не само от хора с каишка в ръка.

Ако може да се припише някаква вина и на двете кучета, то тя се състои единствено във факта, че мнозина от стопаните им са превърнали в неизлечимо клеймо, една от чертите, които са определили селекцията им преди много години.

При това за единя това е само 1/10 от генотипа и става дума за съвсем различно куче от аржентинеца, какъвто днес е представен пред нас.

Става дума за онези стопани, които искат да направят кучетата си инструмент за обществено утвърждаване и за освобождаване от собственото си чувство за вътрешна несигурност. Или да затвърдят мечтания си образ на страховити и агресивни хора, на които от нищо не им мига окото. Хора, които се нуждаят от много по-силни символи, внушаващи страхопочитание у околните, символи, които притежават тези кучета – безстрашие и огромен кураж.

Въпросът остава актуален, независимо от това, че днешните условия са много по-различни от онези, при които са се развивали двете породи. Действително и двете тръгват в развитието си от онази човешка среда, състояща се от бабаитска псевдо-мъжестевност и от икономически интереси, която с векове е подхранвала борбите между кучета.

За питбула например знаем, че най-близките му родственици са Canes Pugnaces – бойни кучета, които римляните са водели на битки с кучетата на Британия.. Родствена връзка имат и с по-скорошните бандог, Тайдог и Алаунт, използвани през средните векове най-вече за преследване на бракониери.

За дого аржентино се знае със сигурност, че води родословието си от Perro de pelea Crdobes (бойно куче от Кордоба), местна аржентинска порода, използвана в риговете за битки. Явно, предците на тези две породи не са били салонни кучета, но все пак е добре да се помни, че от това време е изтекла доста вода под мостовете.

А човечеството претендира да е се е издигнало на по-висок етап на цивилизованост. Няма да пренебрегнем произхода им, няма и да отречем, че селекцията на тези две породи от самото начало е била насочена към строго определена цел.

В случая със северно-американското куче задължително споменаваме битките между кучета, защото това е било предназначението му тогава. При дого говорим за лов на пуми и глигани.

По повод на това куче заслужава да споменем неоценимата дейност на двамата братя Мартинес, плодът на техния труд е желаното куче за лов: с бяла козина (лесно различимо сред растителността), абсолютно безстрашно, с много висок праг на болка и необикновено решително при лов.

Докато в Аржентина (а също и отвъд Тихия океан, в Япония) дого доказваше своята ефикасност при лов, в северната част на американския континент Питбулът изразходваше съществуването си по арените, ставащи все по-нелегални в резултат на непрекъснато разрастващото се законодателство за забраната им.

Ето как застанаха една до друга две успоредни истории, охарактеризирани и двете от общ основен дух: битките и удоволствието, което уж тези кучета изпитвали от това да поставят живота им на карта, изпитвайки куража и решимостта им. Но именно този дух съпроводи и двете породи при навлизането им в Европа.

С това започна и един лош период за тях. Славата им на ЛОШИ кучета взе превес над всяко друго по-достоверно становище:

„грешките” на неколцина собственици доведоха до едно абсурдно обобщение. Медиите се впуснаха надпревара за измисляне на все по-алармиращи и стресиращи названия на двете породи: „бял демон” или „неумолимо чудовище” за дого и всички възможни вариацаии на термина „килър” за питбула. В резултат в общественото мнение се оформи една предубедена ненавист към тези, които не останаха безразлични.

продължава

Муцуна срещу муцуна

Таблицата на чертите на характера на двете породи е изработена от Виторино Менегети, професионален треньор с 30-годишен стаж.

Ниво на питбул Дого аржентино
послушание 7 5
закалка 9 9
темперамент 10 8
борбеност 9 9
социалност 8 6
собственически инстинкт 9 9
бдителност 6 6
любопитство 8 8

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още