Внушителен, мощен, както с изключителната си костна система, така и със структурата на мускулите си, които потрепват под кожата, изцяло бял, дого аржентино е винаги дръзновен и изпълнен със страст в различните си изяви. Движи се с широка и сигурна крачка. От молосите, чиято кръв тече във вените му, притежава, освен морфологичната си характеристика, голяма борбеност.
Който го пожелае за свое куче, никога не бива да забравя, че той е ловец по рождение и че от хищния преследвач на големите южноамерикански котки, дого притежава съобразителността и решителността да действа сам, тъй като в схватка с тях той рискува реално живота си.
За съжаление, това е една от неразбраните породи кучета – както от хора, които искат да притежават тази брилянтна машина, така и от хора, които при вида му минават на другия тротоар и го наричат „опасна порода“.
Безстрашен и войнствен, куче с твърд характер
Допуснат сред признатите от Международната киноложка федерация (FCI) породи, дого аржентино е бил приет с голямо одобрение в европейските страни. За съжаление, предшества го славата му на войнствено куче, често считано за неудържимо агресивно. Такава характеристика е била ценена от хора, които придобиват чувство за сигурност и самоувереност, ако имат до себе си куче, считано за опасно. Или участват в нелегални залагания край ринговете за битки на кучета. Най-често внасяните от Аржентина екземпляри влизат в Европа “с погрешния крак”, тъй като първите им фенове представят образа им изкривено. Хвалят тяхната свирепост, която не съществува в правилно отгледаните родови линии, запазили функционалната морфология на едно куче, създадено да сътрудничи на човека, било в действително опасни ловни хайки, било в дома и семейството. Тези истински дого аржентино са напълно приятелски настроени към хората, дори и непознати. Към кучета, особено от едри породи и ако са от един пол, са твърде избирателни и по-скоро не се разбират добре.
Първите дого, които дебаркират в Европа, в частност – в Холандия, Германия, Австрия и Испания, биват обучавани за лична защита на човека. Резултатите се оказали катастрофални, тъй като придали на породата поведенчески черти, които тя всъщност не притежава и които не са й присъщи.
Не всичко е за всеки
Точно защото съм страстен почитател на Дого Аржентино, би ми се искало не всеки, който просто го харесва защото е голям, бял и внушителен, да може да го притежава. Това нанася неизмерни вреди на породата. Дого би следвало да бъде куче само на хора, които са крайно уравновесени, знаещи, търсещи баланс, готови на сътрудничество със силни характери, приемащи предизвикателството да бъдат изключително отговорни, имат възможност и желание да отделят достатъчно време, за да установят отношения на доверие и респект с кучето си. Не е задължително да си ловец, за да можеш да си сътрудничиш напълно адекватно с това куче дори в градска среда.
Ако хората се отнасяха напълно информирано при изборите, които правят, нямаше да ескалират нито инциденти, нито щеше да има толкова изхвърлени и евтаназирани кучета. Нямаше да има и забрани на породи.
Когато човек ориентира интереса и готовността си да стане собственик на куче от определена порода, трябва да започне своето собствено обучение с изучаване на историята и предназначението й. Те в голяма степен дават ясна индикация с какво биха се сблъскали в бъдещите 10- 12 години, споделяйки живота си с куче. Ако бъдещият собственик не е получил своето „обучение по породата“ преди да въведе малкото в дома си, няма техника за обучение на кучето, която би могла да изправи нещата. Защото дори треньорът в часовете за модификация на поведението му да успее, собственикът е този, който ежедневно е в контакт с куче, за което е крайно неподготвен.
Малко история за породата
На североизток от аржентинската столица, в провинция Кордоба, към края на XIX век е било селектирано съвсем семпло куче за битки, без претенции за нова порода, силно и борбено, представлява нещо средно между три английски кучета – мастиф, булдог и бултериер. Това е Старото Кордобско бойно куче. В началото на XX век организирането на боеве с кучета са забранени в Аржентина.
Кордоба е аржентинска провинция, районът е земеделски и животновъден. Тук се отглеждат огромни стада от прочутия аржентински рогат добитък. Освен това има релеф и растителност, които са благоприятни за убежище на големите диви котки, които често нападат стадата.
През 1928 година един хуманен лекар от старинна фамилия от района – Антонио Норес Мартинес – изработил първия стандарт на новата порода, на която дал името дого аржентино. Неговата цел била да създаде мощно, силно и здраво ловно куче, подходящо за лов във района и за защита на стадата. Отначало систематично чифтосвал екземпляри от различни породи със Старото куче от Кордоба ( Viejo perro de pelea cordobés) и получавал здрави и мощни кучета, но все още с нестабилен характер, а генетично – недобре определени. Благодарение на една много строга селекция и на многобройните проучвания върху поведението на отглежданите кучета, Антонио Норес Мартинес получил, след няколко поколения, първото семейство със стабилни генетични черти.
Отглежданите по онова време екземпляри били възприемани изключително като кучета за битки, но не и от Антонио Норес, който, като страстен ловец, използвал кучетата от своята селекция за ловни хайки, демонстрирайки по този начин ползата от тях като антагонисти на глигани, на пекари, на големите котки като пумата и гепарда.
Хармоничното телосложение, както и атлетичната структура, получени чрез кръстосвания с екземпляри от различни породи, са направили Дого годен да понася дълги походи в каквато и да било обстановка и да издържа при много тежки борби с дивите животни. Едно куче, създадено изключително за работа, като същевременно е лоялен и страстен защитник на семейството.
Братята Мартинес и останалите отглеждачи, които са им сътрудничели, използвали – поне така се твърди – пойнтер, боксер, немски дог, булдог и бултериер, ирландски вълкодав, дог от Бордо, пиринейско планинско куче и испански мастино.
Малките на дого покоряват от пръв поглед. Белият цвят олицетворява невинността, но е бил преднамерено получен от селекционерите и поводът не е дотам поетичен: кучето трябвало да бъде назабавно разпознавано от големите котки – негови противници и плячка.
на сн. Criollo del Cavdillo, демонстрация на лична защита по време на Специалка на Клуб Дого Аржентино – България, 2010 г.
Рискована игра е да се обучава дого за лична защита. Кучето е селекционирано, за да атакува и убива опасни диви животни и може да насочи борбеността си към човешки същества с непредвидими пагубни последствия. Професионалисти обучават и ползват Дого като полицейско куче, но това може да си позволи само лицензиран и компетентен треньор. Познавам няколко догота в Европа, с които са правени демонстрации по време на коноложки събития. Това са изключително уравновесени и спокойни кучета, които работят само по команда на човешкия си партньор. Те не проявяват никакво напрежение или желание да отстранят по какъвто и да било начин приближаващи се към тях непознати хора. Позволяват да бъдат погалени и са приятелски настроени.
