Когато остане само вкъщи

Сн. shutterstock.com

Кучето трябва да бъде научено как да се справя, когато остане само вкъщи. Това трябва да се случи в първите седмици в новия му дом. Много от кучетата изпадат в пълна безизходица, когато сутрин чуят входната врата да се затваря и у дома стане тихо.

Не е изненадващо колко много си приличат в реакциите малките деца и малките кучета в първите им съзнателни дни. И колко много зависи от нас да ги въведем в един свят с непознати за тях правила. Те започват да учат – искат или не. Учат от нас. И в двата случая.

Динамичен стереотип

В началото на възпитанието всичко опира до условните рефлекси. Това са реакции, които възникват при определени условия въз основа на безусловни рефлекси, в хода на индивидуалното развитие и натрупване на умения. С натрупването на жизнен опит в кората на главния мозък се формира система от рефлексни връзки, наречена динамичен стереотип. Именно той е в основата на много навици и умения.

Това с пълна сила важи и за малкото кученце. То ще изгради своя динамичен стереотип по начин, по който вие зададете. И другата прилика е, че то ще живее със семейството и ще е част от него.

Докато са малки сладки пухени топки, обикновено прекаляваме с вниманието към тях. Когато отраснат – ги лишаваме от същото внимание и това неминуемо води до редица проблеми. Цапането и деструктивното поведение  държат първо място в листата за лошо поведение. Непрестанно лаене и призоваване за внимание са също сред най-често срещаните проблеми.

В съседния ни блок има визла. Познавам кучето – тя е на година и половина, нежна, добра, приветлива. Разказвам за това конкретно кученце, защото наистина къса сърцата на всички съседи – лае, вие, скимти – целодневно. А някои са и бесни. Всички ние знаем кога стопаните  излизат и кога се прибират у дома. Учудващо е, че все още гласните и струни работят. Вратата на балкона е отворена, тича от единия до другия в опит да привлече внимание. Страда и вдига шум до небето.

Разбира се, говорим с хората. „ Така се случи, вкъщи винаги е имало човек, когато беше малка и сега тя не може да свикне.“  Казват, че са я водили на обучение. Обучение за какво? Да не страда? Обучението е нужно първо на хората, после на кучето.

За съжаление, когато я видя навън , тя изглежда доста стресирана, въпреки че е много социална. Разходките са кратки, колкото да си свърши „работите“. А именно това е времето, когато контактът с кучето трябва да е най-интензивен – на разходка навън.

Какво се случва?

Обикновено малкото кученце бива глезено от почти всички от семейството. Докато е бебе то спи много и часовете, когато е будно, се приемат като време за игри и ласки. Така то получава куп внимание, което, естествено, го прави много щастливо. После времето, което всички прекарват с него, рязко намалява и то започва да се чувства изоставено. Когато семейството се прибира, то прелива от щастие, което изразява много бурно. Започват милувки, гукащи звуци, почти извинителен тон, че е било оставено… То скача, къса блузата, получава сърдит вик, бива наказано. Кучето е пълен шаш и паника. Вредна практика, която после ще доведе до други вреди.

И така – малкото кученце вече е пораснало. Вниманието към него е намаляло. Тогава то поема инициативата и прави номера, които преди винаги са имали добър ефект. Започва да скача, да лае, да драска с лапи, да се бута, да скимти. Но стопаните вече приемат тези жестове като досадни и то бива навикано или наказано. Когато идват гости, то бива затворено другата стая. Не защото ще ги изяде, а за да не пречи.

Кучето се опитва да се приспособи към тази нова за него среда и да преодолее стреса. Запълва деня си с дъвчене, ровене, лаене и маркиране, което е насочено против „натрапеното“ му заточение.

Всички тези проблеми могат да бъдат предотвратени. Кученцето трябва да бъде научено да остава само вкъщи докато е малко.

Няколко съвета

 

Къде ще стои през деня и къде ще спи през нощта? Трябва да го решите в началото.

Постелката или леглото, което сте му приготвили, поставете в един от ъглите в стаята и там поставете и неговите играчки. Вратите на всички стаи не бива да са отворени за достъп. Първата задача е да го научите, че това е приятно място за забава и сън, а не затвор. Когато сте вкъщи го оставяйте там, ако скимти и е неспокойно, отивайте при него и играйте с него на това негово място. Излезте, когато се успокои , върнете се отново, поиграйте с него и го наградете. Изберете за наградки вкусни неща, така то ще разбере, че да останеш сам не е никак лошо, скоро ще се появи вкуснотия. Оставете радио или телевизор да работят.

Времето на неговият престой се увеличава , докато се стигне до момента, в който то ще прекарва повечето време в своето място, с изключение на кратките, но чести разходки, за физиологичните му нужди.

Разбира се, не трябва да го лишавате от внимание, но то не е писукащи звуци и мачкане, галене, гушкане. Вниманието е игра заедно и задачи за кучето. Даването на бисквитки и лакомства, без да ги е заслужило, както и задоволяването на всички му капризи и молби за игра  не водят до добро.

Учето го да идва, когато го викате по име, да сяда или ляга преди игра. Няма значение колко точно и правилно изпълнява тези команди, важно е да разбере, че нещата се случват когато вие позволите. Важно е да видите, че то прави усилие и се оптитва да отговори на командата.

По време на игра – не ескалирайте емоциите му, спирайте, карайте го да се успокои.

Когато решите, че времето за игра е свършило, отведете го до мястото където си върши „работите“, върнете го обратно на мястото за игра. Успокойте го с равен и добронамерен тон и го оставете с играчките му.

Обичайте го, но не прекалявайте с вниманието, само защото на вас ви е много миличко да го гушкате.

Свързани статии:

Сам вкъщи

Десет основни проблеми в поведението на вашето куче 

Безпокойство от раздяла 

Променете своето поведение 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още