Неоспорим факт е, че дребното куче винаги е по-голямо, отколкото изглежда. Всеки отговорен собственик на куче от дребна порода е уверен, че извеждайки го на разходка, прави всичко както трябва: внимава къде стъпва любимецът му, избягва счупени стъкла и други опасности по пътя, облича го с топли дрешки през студените дни, не го води по най-задръстените градски улици, не обръща внимание на непрекъснато сигнализиращия смартфон, че нещо се случва в социалните мрежи, държи кучето под око…
Дребосъкът е винаги на каишка, макар че тя се разтяга до 7-8 метра…Разходката с едно малко и незастрашавящо никого кученце би трявало да е приятно преживяване. Въпреки изброените по-горе действия, разходката не винаги е безпроблемна.
Кошмарът на собственика на куче от едра порода
Понякога, без никакво предупреждание, без ни най-малко да го очакваме, без място, където да се отдръпнем, ние се конфронтираме с хора и други кучета на поводи (и пуснати свободно). Мъниците, отдалечени на 7 метра от стопанина си, са направили „белята“, зъбейки се на кого не трябва, та дори и налитайки на бой с техните 3-4 крехки килограми, които те няма как да осъзнаят.
Общият сценарий е следният: върви си човек с дог от Бордо, например, кучето е на къс повод, спокойно и напълно контролируемо. Изведнъж, изневиделица, изскача някъде от ниското един неудържим и безразсъдно смел мъник, който лае необуздано, готов да разскъса дога. Големият отначало не му обръща внимание, мъникът обаче не спира, големият го гледа учудено, но малкият е неудържим и твърдо решен да покаже кой тук е Шефа.
Така всичко остава в ръцете на стопанина на едрото куче. Той е този, който трябва да направи нещо. Симпатичната девойка в края на повода на дребосъка или изпада в паника, или не прави нищо, защото „то нейното кученце е толкова малко и крехко, и добро, и никому нищо лошо не може да направи“. Малките кученца, на които им е позволено да летят напред, в самия край на разтягащия се повод, не знаят много команди по принцип. Защото не са ги учили. А те са също толкова умни и възприемчиви като всички останали кучета.
Ако на големия му „писне да му вряскат“ под муцуната и направи движение, то изглежда грубо, без дори да се е стигнало до някаква драматична разправия между кучетата. „Трябва да сте внимателен с това огромно животно, нещо грешно има у Вашето зло куче, моето никога не е правило така преди“. Дали?
„Какво става, какво иска от мен този малкият? Дори не съм го забелязал, защо не си върви кротко по пътя?“ – пита Дога с очи. Има търпеливи, но има и не толкова толерантни кучета, които няма дълго да търпят истериите на пухеното топче. Една лапа и се озовават в неприятна ситуация. А може и да е по-зле.
Много от тези кученца носят имена, които асоциираме с нещо много мило и сладко, но истината е, че габаритите им не са определящи за характера и природата им на кучета. И често имат сериозни проблеми, поради неглижиране от страна на собствениците си.
Дребните кучета – пазачи на авто-пилот
В мнозинството си, без да генерализираме, собствениците на лаещи и ежещи се без причина дребни кученца вярват, че тяхното куче проявява инстинкт на пазач и този лай е за да ги „защитават“ от други хора и големи кучета.
На стопаните, които живеят с тази самозаблуда, трябва да е ясно, че когато става дума за защита, обучените за това кучета действат само когато им се даде команда да започнат и команда да спрат. Обучението на едно куче за защита е висш пилотаж и няма нищо общо с лаенето. А в тези шумни случаи какво става – малките сами взимат своите решения, при това без да имат капацитет да свършат това, с което заплашват мнимите си врагове.
Стопанинът не се притеснява от такова тяхно поведение, защото … те са дребни и безопасни. Второто твърдение е напълно грешно – те са опасни за себе си. И макар този техен гняв да изглежда комичен и умилителен, той е сериозен проблем и е сигнал, че кученцето не се чувства добре, несигурно е и често рискува кожата си.
Не трябва да забравяме – дребното куче е истинско куче в малка опаковка. За съжаление, в повечето случаи освен възпитание за изграждане на хигиенни навици, не следва друго обучение: „това малко бижу няма нужда от никакво обучение, защото то е дребно и лесно се конторлира“.
И тук започват неприятностите.
Какво се е случило преди това?
(следва)
