Принципно – да, кучетата хапят, така както родителите се карат, повишават глас, раздават и по някой шамар в по-краен случай.
Градските легенди разказват, че всички кучета обичат малки деца и не биха им сторили нищо. Разказват още, че толкова са обичливи към малчуганите, че им позволяват всякакви волности.
Но когато се случи така, че доброто ни домашно куче ухапе детето, нещата стават много зле.
Ситуацията е напълно объркваща. Какво се случи, та те спят заедно на дивана? Родителите не могат да проумеят как така това напълно благонадеждно куче ще ухапе невинното дете? Но тези, които разбират езика на кучето, биха казали: „Учуден съм, че това не се случи по-рано“
Фактите, които „бодат очите“ дори от умилителни глупави видеа в YouTube и още повече при „разследване“ на хапането сочат едно: децата, макар и несъзнателно, са много груби при взаимодействие с кучето.
На някои родители това поведение може да им се струва много миличко и да са напълно сигурни, че тяхното семейно куче толерира подобно поведение. Може би вярват, че търпението на кучето е безкрайно. Но нещата не стоят съвсем така. Родителите може би очакват, че тяхното куче е светец. Дори когато малчуганите му вадят душата. Подобно поведение на детето никой в семейството не би търпял. Тогава защо се очаква, че кучето ще го прави?
Неглижирането води до трагедии
Спомням си един наистина трагичен случай: бебе на 7-8 месеца е оставено вкъщи с бавачка и куче, докато родителите решават да си починат навън. Кучето е от едра порода, бавачката има задължение да се грижи за детето. Тя няма опит с кучета. На бебето му е позволено да лази непрестанно след кучето, да го дърпа за опашката, да го преследва в играта си от ъгъл до ъгъл, където кучето се опитва да се отдръпне и освободи от малкия си преследвач, но няма място за бягство. Обикновено човек, поставен в такава ситуация и нямайки възможност да избяга, ще се обърне, ще се развика, ще постави „досадника“ на място.
И кучето може да направи същото – то ще се обърне, ще излае, или ще покаже зъби, ще изръмжи. Всичко това трябва да ни каже – то иска да бъде оставено на мира. Но когато хората игнорират тези негови „думи“, нищо чудно следващата стъпка от негова страна да е хапане. Така поднесено изглежда, че е в реда на нещата – каквото повикало, такова се обадило. Но не е, защото едно едро куче, със здрава челюст, може да нанесе сериозни рани, а този действителен случай, завършва със смърт – на детето и на кучето впоследствие.
Разбира се, далеч не винаги когато куче ухапе дете, има наистина сериозни последствия за детето, но за кучето със сигурност – кучето бива изхвърлено или изпратено в приют. С тази биография на хапещо деца, почти сигурно не бива осиновено. Следва евтаназия.
А всичко това би било предотвратено само с разбирането на природата му и най-вече на онези реакции на детето, които ще предизвикат такова крайно действие от страна на кучето.
Няма такава аксиома – „Кучетата деца не хапят“, както няма и „Ражда се дете, кучето трябва да се „махне“.
Действия, които могат да предизвикат ухапване от семейното куче
Разбирането на действията, които могат да предизвикат ухапване от възпитаното и добро семейно куче, не е никак трудно.
Причина 1: Хората не харесват, когато се хранят, някой да ги дърпа за косата или да им бърка в чинията. Кучетата също искат да се хранят спокойно.
Причина 2: Ние учим децата си, че не е добре да дърпат и вземат играчките на приятелчетата си. Детето трябва да знае, че това е правилното поведение и спрямо кучето. Разбира се, че семейното куче трябва да споделя играчката с детето, но за да се изгради тази толерантност, кучето трябва да бъде научено на това.
Причина 3: Нужна е социална дистанция между децата и кучето у дома докато се изгради здрава връзка между тях. Малкото дете, което мачка плюшена играчка в кошарата си, хапе и носа и ушите , не може да бъде оставяно насаме с кучето, докато не започне да прави разлика между играчката и живото куче.
Причина 4: Повечето хора не обичат да бъдат притеснявани когато спят или реагират бурно, ако бъдат стреснати в съня им. Същото важи и за кучето, то трябва да има спокойно място за почивка, далече от мястото, където играят малките деца.
Причина 5: Кучета се радват да играят с децата, да дават лапа, да лягат по гръб и се оставят с удоволствие на ласките на дето. И ако биха изтърпели грубост, то не значи, че я толерират и в един момент може, преди да се скрият някъде, ако имат тази възможност, да се случи инцидент. Детето трябва да бъде научено, че към никого не трябва да проявява грубост, към кучето – също.
Причина 6: Често забравяме, че дори и някои приятелски жестове като пощипване по бузите, силно и продължително притискане в прегръдка дразнят понякога малчуганите. Същото може да се случва и с кучето. Има много кучета, които не обичат да ги гушкат, дори и от членове на семейството си. Не защото не ги обичат, просто това не е в природата на кучето и то може да реагира бурно на такова поведение, след като е дало знаци, че това е неприемливо за него.
Тези толкова простички неща не са трудни нито за разбиране, нито за отработване.
Ключът се крие в следното просто правило – учете едновременно кучето и детето да бъдат възпитани и любезни, да зачитат пространството на другия. Това е полезно знание за детето и в живота му като цяло.
