Световен ден на Кучето

Проблемите ни като  личности, във връзките и приятелствата ни, в семейството, в екипа, в който работим и обществото като цяло, са породени от едни много сериозни липси.

Има едно удобно клише:  „Рибата се вмирисва откъм главата“. За рибата най-вероятно е така, но в нашия човешки свят това е само едно оправдание.

Повечето хора допускат, че ако се смени Управлението – във всичките му аспекти, нещо ще се промени. Да, ще се промени статуквото. Тези хора, които ще управляват, са част от нас. И то не най-добрата част.

А липсите ще останат.

Липсите, които пораждат безцеремонност, безпардонност, жестокост, арогантност. Неконтролируем егоизъм. Омраза. Неосъщественост. Нехигиеничност – в пряк и преносен смисъл. Агресивност. Високомерие.

Пренебрежение към базови истини. Нулево възпитание. Нулево усещане, че всички ние сме част от нещо твърде по-голямо от собственета ни черупка. Че сме свързани – искаме или  не. Че не сме въздесъщи.

Ние зависим от цялото и цялото зависи от нас.

Повод за тези „некучкарски“ размисли в Световния ден на кучето са ежедневните писма, в които едни небезразлични хора искат, но не знаят какво да направят. Или ако знаят, това им струва изключителни усилия, време, средства, болка. Само защото едни жестоки или невежи хора прегазват животи. Животните, гората, въздухът, морето.

Кожени палта от драни на живо норки. Деликатесите, които преглъщат със задоволството на успели първенюта. Удоволствието да усетят власт чрез болката на беззащитните.

Ние не сме нищо повече или по-малко от:

Изборите, които правим.

Решенията, които вземаме.

Начинът, по който ги осъществяваме.

Един ден, може би, в Празното ще покълнат и израснат Почтеност, Състрадание, Добронамереност, Искреност, Отговорност.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още