Английски мастиф

Много е интелигентен, но и много упорит. Най-горещото му желание е да споделя колкото може повече ежедневието на семейството си.

Страна на произхода: Великобритания

Оригинално име: Mastiff

Други имена: Old English Mastiff

Класифициран под  N°264 в FCI, Група 2, секция 2.1 – Молосоидни породи, тип мастиф, без работни изпитания.

Дата на публикуване на действащия в момента стандрат – 13.10.2010 година.

Ако искате куче, което …

  • Е масивно и мощно
  • Има лесна поддръжка на космената покривка
  • Е спокойно и тихо у дома (като възрастен)
  • Се нуждае от умерена активност
  • Обикновено е уравновесено по природа, но е внушителен пазач заради размера и самоувереността си

Староанглийски мастиф може да е подходящ за вас.

Ако не искате да се занимавате с …

  • Огромно куче, което заема много място във вашата къща и кола
  • Тежко куче, което иска да седне на краката ви и да се отпусне с цялата си тежест
  • Куче, което се държи деструктивно, когато е отегчено или остане прекалено дълго само
  • Куче, което проявява потенциална агресия или страх към хората, ако не сте успяли да го социализирате
  • Потенциална агресия към други животни
  • Силен волеви ум, който изисква уверен собственик, който може да поеме отговорността
  • Хъркане, хрипове, мърляне и лигавене
  • Газове (метеоризъм)
  • Сериозни здравословни проблеми и кратък живот
  • Висока цена
  • Правни задължения (обществено възприятие, застрахователни проблеми, увеличен шанс за съдебни дела)

Тогава той не е за вас.

Ако обмислям да си звема английски мастиф, най-много бих се притеснил от …

  1. Осигуряване на правилния баланс на упражненията. Младите мастифи се нуждаят от достатъчно упражнения, за да ги поддържат здрави, но не толкова, че растящи им кости, стави и връзки да станат пренапрегнати и повредени. По същия начин възрастните мастифи се нуждаят от достатъчно упражнения, за да ги поддържат във форма, но определено не обичат да тичат, не и в горещо или влажно време. Правилното количество упражнения може да бъде трудно да се регулира при гигантски породи, каквато е и мастифът.
  2. Осигуряване на добра социализация. Някои английски мастифи са естествено приятелски настроени, но повечето са склонни да се противопоставят на непознати, а някои имат твърде защитни инстинкти спрямо своите хора. Важно е да общувате с английския си мастиф много старателно и грамотно, когато е млад, за да се научи да разпознава нормалното поведение на „добрите момчета“. Тогава той може да разпознае разликата, когато някой действа ненормално. Без внимателна социализация мастифът може да бъде подозрителен към всички. Това може да доведе до агресия или плахост, а и двете нагласи са опасни за гигантска порода. Страшните мастифи могат да хапят отбранително, ако се чувстват в ъгъла. Също така никак не е забавно да се опитваш да влачиш публично огромно уплашено куче на повода.
  3. Потенциална агресия към животните. Много английски мастифи напълно добре съжителстват с други кучета и котки. Но някои – не. Не бих рискувал да държа у дома мастиф с друго куче от същия пол. И имайте предвид, че някои мастифи проявяват хищническо поведение към котки и други животни, които тичат. Очевидно куче с такъв размер и мощност е способно сериозно да нарани или убие други животни
  4. Темперамент. Староанглийските мастифи обикновено са спокойни и добродушни, но те не са лесни за отглеждане и обучение. Някои са пасивно упорити, докато други са инати или силно доминиращи. Трябва да им покажете чрез абсолютна последователност, че имате предвид ТОЧНО това, което казвате.
  5. Мастифът е доста шумен -сумти, мрънка и хъркат силно. Тези звуци са привлекателни за някои хора, а за други – изнервящи.
  6. Отделяне на голямо количество слюнка. Повечето хора не са подготвени за това колко много мърлят и се лигавят, особено след ядене или пиене. Когато те клатят глави, ще чистите слюнка от дрехите и обзавеждането си.
  7. Газове (метеоризъм). Всички породи с къси муцуни поглъщат въздух, когато се хранят и в края на краищата този въздух трябва да излезе отнякъде. Търговските марки сухи храни, колкото и да са балансирани, всъщност влошават работата с газовете, защото в  тях има включени влакнести или трудно смилаеми съставки. Мастифите, които се хранят с домашна диета от истинско месо и зеленчуци, имат много по-малко проблеми с обгазяването
  8. Сериозни здравословни проблеми. Продължителността на живота на английски мастиф е много кратка – по-малко от 10 години. А тревожен брой мастифи са „осакатени“ от костни и ставни заболявания и/или биват поразявани от рак на 6 или 8 години.
  9. Юридически задължения. Някои застрахователни компании могат да отменят полицата на собственика на вашия дом, ако притежавате мастиф. На вашите приятели и съседи може да им е неудобно около тази порода. В наши дни трябва да се имат предвид правните задължения за притежаването на гигантска порода, която изглежда смущаваща и има история, макар и далеч назад във времето, като бойно куче. Хората са по-склонни да съдят, без да вземат ангументи предвид, ако такова куче направи нещо, дори и то да е просто съмнение, че би се случило нещо лошо.

Истината е, че английският мастиф е „твърде много куче“ за едно обикновено домакинство.

Профил на породата

Той произхожда от древните Азиатски мастифи. Типична порода за битки, по-късно мастифът е използван с голям успех като пазач в именията на английските лордове, а също и като ловно куче за лов на едър дивеч. След разпадането на Римската империя, мастифът е бил използван преди всичко като бан дог – куче на синджир, за защита на ферми и стада от мечки и вълци. Дори според един закон във всяко село е трябвало да има поне по един бан дог за опазване на хора и животни от нападенията на големите хищници.

Характер, специални умения и тренинг

Характерът му е определено английски. Въпреки размерите си, той не си позволява волности и никога не е необуздаем. Много е интелигентен, но и много упорит. Най-горещото му желание е да споделя колкото може повече ежедневието на семейството си. Посетителите на дома приема определено резервирано. Англичаните го идеализират като най-особеното куче, що се отнася до качества като привързаност и преданост. Естествено предразположен е към послушание, благодарение на многогодишна селекция. Идеалният господар на мастифа е човек силен, енергичен, спокоен, но същевременно решителен и авторитетен, за да установи добри отношения с този гигант.

Грижи

Преимущество на мастифа е неговата къса козина, но все пак изисква определено време за грижи, които се състоят най-вече в редовно изчеткване с четка от естествен косъм. Тази процедура се повтаря по-често през лятото. Къпането трябва да става с мек шампоан, предназначен за кучета. Има нужда от редовни упражнения и разходки, и повече жизнено пространство.

Общ вид

Глава: черепът е широк и гладък между ушите, но кожата се набръчква, когато кучето е с повишено внимание. Има бразда между очите, скулите са добре развити и широки. Стопът е добре изразен, но не рязък. Муцуната е къса, широка, носната гъба е с широки ноздри, устните са леко увиснали, така че образуват квадратен профил.

Очи: малки, възможно най-тъмното лешникови като цвят.

Уши: малки и тънки, добре раздалечени, поставени високо, падащи и прилепнали към бузите.

Тяло: мощно, с правоъгълен формат. Холката е по-висока от линията на гърба. Крупата е дълга, широка и закръглена, леко наклонена. Гърдите са широки, добре спускащи се между предните крайници.

Гръдният кош е широк и дълбок, ребрата са дълги, широки, с добре изразени междуребрени пространства

Опашка: високопоставена, широка в основата, стига до скакателната става или малко по-ниско.

Предни крайници: има дълго, мускулесто, косо поставено рамо. Предлакътницата е права, отвесно поставена, с много яки кости.

Задни крайници: дълго, широко и добре замускулено бедро. Скакателната става е широка и добре очертана.

Лапи: едри, окръглени, тип котешки, с черни нокти. Възглавничките трябва да са добре пигментирани. Депигментацията е сериозен дефект.

Козина: къса и прилепнала. По раменете, гърба и шията е по-гъста. Еднакво гъста козина по цялото тяло се счита за недостатък.

Оцветяване: кайсиево-оранжево, сребристо, жълто-червеникаво, златисто-тигрирано. Муцуната, ушите и носната гъба са черни винаги. Клепачите трябва да са черни. Бели петна по гърдите и крайниците на тигрираните кучета не са желателни.

 

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още