Родезийски риджбек

Атлетичен и елегантен, с мускулеста физика, но в меки и хармонични линии. Космената покривка е в топли цветове, напомня багрите на далечни земи. Това е Родезийският риджбек.

Поразява от пръв поглед – не само заради странния гребен на гърба, а най-вече с красотата си. И с очите – кехлибарени, очертани в черен контур, с горд поглед, като на лъв – древният му враг.

Родезиецът наистина е бил безстрашен ловец на лъвове, наричали са го lion dog. И не, не е за лов на роби!

Сега ще направим един скок назад във времето и в пространството, към далечните земи на Южна Африка.


Първоначалната функция, за която е създадена породата, днес е неприемлива за нас, доколкото целите, за които са го използвали са довели до драстично унищожаване на много видове в дивата природа. Защото това не е лов за набавяне на храна и оцеляване, а за задоволяване на човешки прищевки и суета. Но така е започнал неговият път и ако искаме да опознаем породата и нравите – връщаме се към историята. 


Когато първите европейци дебаркирали близо до нос Добра надежда, намерили тези земи заселени народа  Кхоикхои или Хотентоти, дошли от областта на големите езера. Този народ от говедари притежавал средно големи кучета, с изправени уши и нещо като гребен (ridge) на гърба. Кучетата били полудиви, с внушаващ страх нрав, но отлични и безстрашни при лов. През 1879 година преподобния Чарлз Хелм, който живеел в една област от днешния Зимбабве (наричана някога Родезия), при една мисия в Южна Африка донесъл две от тези кучета на име Лорна и Паудер.

Лагерът на мисионерите се намирал на място, през което често минавали и се спирали за почивка белите ловци на слонове и на лъвове. Сред тях и Корнелиус ван Ройен, който останал поразен от дарбата за лов на кучета на Хелм и пожелал да ги кръстоса със своите кучета. Благодарение на компетентността си в селекцията, Ван Роейн успял да създаде по-управляеми ловни кучета, но най-вече, изключителни в лова на лъвове. Известни още като кучетата на Роейн, те много бързо станали търсени и то не само от ловците. При това, всички екземпляри били наследили гребена на гърба.

Профил на породата: четете ТУК

Най-добрите техни качества били интелигентност, бързина и нюх: използвали ги при лов на леопарди, на павиани и на бърз дивеч, винаги с отлични резултати що се отнася до лъва. Противно на онова, на което се вярва, родезийските риджбеци никога не са го нападали пряко и не са влизали в схватка с плячката. Тяхното благоразумие и хитрост превишавали физическата им сила.

Ловната техника на тази порода била изцяло основана върху съглашателството с ловеца: веднъж съгледал плячката, човекът насъсквал кучето да я преследва, но дори и след догонването ѝ, то не трябвало да напада голямата котка, а само да я пази, доближавайки се до нея толкова, колкото да поддържа своята нападателност, но много внимавайки да избегне острите ѝ нокти и мощните челюсти, в очакване да пристигне ловецът с пушката.

Международната киноложка федерация за дълго време го е причислявала към гончетата. По-късно е бил временно включен в група 8, тази на ловните кучета следотърсачи, за апорт и вода, преди да бъде върнат към първоначалното си класифициране. В официалната английска и американска кинология доста по-различни от тази на континентална Европа, Родезиецът намира място в Hound group, заедно с хрътките и кучетата преследвачи. Действително, тази порода е донякъде по средата между двете типологии: притежава отлично обоняние, както кучетата следотърсачи, но не атакува плячката като другите ловджийски кучета, нещо повече, Родезийският риджбек е отличен спринтьор и ловува като хрътка.

Качествата му на бегач са добре известни и дори го използват много умело в дисциплината coursing, надбягвания на кучета върху свободен терен, с преследване на лъжлива плячка. Това не трябва да ни изненадва, тъй като в основата си днешният родезийски риджбек е резултат от целенасочени кръстоски, извършвани, като се започне от ван Роейн, между африканските полудиви кучета с гребен на гърба и по-късно – с кучетата на белите ловци, сред които пойнтери, ейрдели, догове и хрътки.

Ловуване, защита на фермите, охрана на семейството и имуществото: това са трите основни цели, заради които е бил селектиран Родезиецът още в края на 19-ти век. Тези три задачи и селектирането на екземпляри най-подходящи да ги изпълняват, са стабилно формирали се в неговия характер и трябва да се имат предвид ако искаме да разберем психологията на това куче.

Родезийският риджбек е куче с едър ръст, мускулесто, пъргаво, силно и властно и това внушава възхита и уважение от пръв поглед: освен това, славата му на ловец на лъвове допринася да считаме, че пред нас стои една много войнствена порода. Добре е да се помни, че именно по силата на селекцията, която той има зад себе си, ако е добре обучен, той абсолютно е куче неагресивно и не е склонно да хапе. Разумен е и преценява с интелигентна уравновесеност и устойчиви нерви всяка една ситуация. И пред лицето на неприятеля, бил той лъв или друг, няма да действа хапейки, но ще държи ситуацията под контрол.

Не случайно в миналото, както и понастоящем, е използван за куче пазач, не толкова срещу хора, колкото, за да държи на разстояние хищните животни. Но каквото и да е, дори в Африка е бил възприеман преди всичко като домашно куче: никога не са го оставяли за дълго време сам навън, а нощем е спял вътре в жилището. Следователно, също и днес не бива да го обричаме на самота, оставен да пази денонощно двора: Родезийският риджебк не може да бъде спокоен и ведър ако е далече от своето семейство. Изолираността е гибелна за характера му.

Преди всичко е приятел на цялото семейство за целия си живот. Много е привързан към децата, спрямо които проявява търпение и толерантност. Благодарение на спокойния си нрав може да живее безпроблемно в апартамент, стига да не прекарва прекалено дълго сам и да има ежедневни дълги разходки.

Но какво може да накара едно куче, селектирано за лов из необятните простори на саваната, да се приспособи към тясното жилище сред хаоса и сивотата на големия град? Силата на обичта, която обединява и неразривно свързва съдбите на куче и стопани. А това е най-важното от всичко.

Обучение и социализация

Уравновесен и интелигентен, Родезийският риджебек е куче лесно за обучение. Вкъщи и навън е по-скоро предпазлив и никога нахален, охотно следва стопанина си по време на разходка, но е важно да се полагат грижи за социализирането му с чужди хора, да свиква с шумовете, с други животни. Малкото кученце трябва да се обучава с твърдост, но без резки и насилствени методи, които биха дали тъкмо обратният резултат.

Да се избягва подлагането му на учебни курсове по защита. Той не възприема фиксирани схеми: на практика не притежава онези механизми на автоматичен отговор, типични за кучетата за защита, също и поради това, че в него преимуществено тече кръв на ловно куче. Подтикът да бъде накаран да се подчинява се крие в играта и неговата потребност да прави добре нещата, за да достави удоволствие на своя стопанин. Всичко останало не е от голямо значение за него, така че е излишно да се опитваме да го превръщаме в нещо, каквото той по природа не е: рискуваме да го объркаме.

Грижи и внимание

Обикновено Родезиецът е куче силно, здраво и устойчиво, дълголетно за ръста си: може да стигне и надмине 12 годишна възраст. Космената покривка е с гъст и къс косъм, гладък и лъскав, не изисква особени грижи, достатъчно е изчеткване. Също като други породи с подобен ръст, носи риск от усукване на стомаха, поради което е добре да му се дава суха храна, добре балансирана и предназначена за кучета с голям ръст, която да осигурява също и достатъчна минерална подкрепа за костите (най-вече в период на растеж).

Има опасност да бъде засегнат от дисплазия на тазобедрената става: добре е да се направи рентгенова снимка. Друга опасност за здравето му е т. нар. дермоидна фистула, едно особено заболяване, изявяващо се с отвор върху кожата, обикновено върху гърба или опашката, който продължава в дълбочина в по-тежките случаи, може да достигне до гръбначния стълб и да предизвика абсцеси или направо да засегне гръбначния мозък. Проблемът може да се преодолее с хирургическа намеса, но като се има предвид, че е наследствено заболяване, трябва да се избягва възпроизвеждането на болните кучета.

Добре е към храната на женските, които очакват малки, да се добавят подходящи дози от фолиева киселина, витамин В 9, съветват ветеринарните експерти по храненето.

Елегантен, мощен, добре замускулен, Родезийският риджбек е отличен пример за приспособяване към средата, в която е бил селекциониран и към трудната работа, която е била изисквана от него. Самото изражение на муцуната му може да разкаже много за неговото минало: поглед отправен надалече, като че ли очаква нещо да изскочи на хоризонта…

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още