Действителност или утопия е съществуването му?
Тъй като често се случва да има сериозни разминавания между очакванията и реалните способности на кучето, добре е човек предварително да е наясно какво куче иска и защо го иска. Тези редове биха могли само да бъдат от полза за колебаещите се бъдещи собственици на кучета пазачи. Но в никакъв случай да не се забравя, че тук става дума за абсолютно професионално отношение и че закупувайки един американски булдог, не се сдобивате веднага с перфектното куче за охрана. И че едно неконтролируемо куче може да бъде фатално опасно. В тази статия става дума за реално работещи кучета, а не за скучаещи в апартамент, в градинита или на верига в двора. Да притежаваш куче пазач е изключителна отговорност.
Предлагаме ви една статия за кучетата пазачи на Мауро Салвадор, който работи в Проучвателен Център за работещи булдози.
Мауро Салвадор: Много често са ми задавали въпроса кое е най-доброто куче пазач, т.е. от коя порода.
Всъщност, би било по-правилно да се говори не толкова за една специфична порода, колкото за отделни екземпляри. Защото е трудно да бъдат обобщени в едно широко родово потекло пазаческия инстинкт и онзи коктейл от поведенчески реакции, които от определен екземпляр създават куче, използваемо за целта.
Какви са характерните особености, които задължително и подчертано трябва да са налице в кучето пазач?
Преди всичко – подчертана бдителност и непрестанно внимание към околния свят. Слабо бдителният и мудно реагиращ екземпляр не би могъл да се справи със задачата, освен ако е подкрепян и стимулиран от партньор, способен да запълни липсите в характера му.
На второ място – доста голяма доза недоверчивост, тъй като макар и бдителен, ако е дружелюбен и общителен, екземплярът става неизползваем: лесно може да бъде подмамен от злонамерено лице.
Трето – извънредно важно е неговата смелост да се изявява в едно цяло с борбеността му, защото едно добро куче пазач трябва да съумява да се намесва решително и твърдо там, където обстоятелствата го налагат. Освен ако се приеме, че е достатъчно работата му да се свежда до сигнализиране и разубеждаване. Тук обаче става дума за екземпляри, предназначени за „интервенция“, т.е. за кучета, способни физически да се намесват и противопоставят на едно или повече проникнали предумишлено лица в охраняваната площ. Всичко това изглежда просто и праволинейно, но действителността е много, много по-различна.
Това е така, защото за съжаление, качествата бдителност и недоверчивост са обратно пропорционални на безстрашие, закалка и борбеност. Това важи за почти всички екземпляри.
С други думи, не съществува една отделна порода кучета, чиито представители да са максимално недоверчиви и в превъзходна степен безстрашни, а само множество екземпляри – недоверчиви и плашливи или безстрашни, но не и недоверчиви.
Идеалното куче пазач представлява един труден магичен коктейл
Коктейл от всички гореспоменати качества: да е бдително и недоверчиво към непознати, но същевременно достатъчно безстрашно, за да атакува решително, ако положението би го изискало. Да не е зло, нито агресивно, да се намесва само при нужда. И не само това. То трябва да притежава достатъчна доза борбеност и закалка, за да издържи в схватката с противника.
Приемайки, че в реалния свят е невъзможно да бъдат намерени толкова превъзходно устроени екземпляри, нека помислим дали не е по-целесъобразно да се работи върху стимулиране на недоверчивостта на проявилите се като особено безстрашни, или обратно – да се повиши безстрашието (чрез обучение) на кучета, които са по-скоро недоверчиви.
Експериментирал съм и двата начина, най-напред със смели и общителни боксери, после с догове от Бордо, недоверчиви и не особено смели.
Трябва откровенно да призная, че получих много по-добри резултати в първия случай. Документирал съм това на видеоматериал и картините показват „залавянето“ на фигуранта (в защитен костюм, но без защитен ръкав-маншон) от моите незабравими Пума и Алис, които, нека го отбележа, нямаха специална дресировка. Да убедиш боксер (или пит бул) да нападне „безобиден“ непознат, само защото е влязъл в територията му, не беше лесно, така че и резултатът, макар и много удовлетворителен, не можа да се запази стабилно във времето.
Завръщайки се една вечер вкъщи, заварих мой приятел (непознат за кучето), спокойно да го гали през решетката на градинската врата . След безброй часове на записки и проучвания и литературни справки взех решение да използвам една порода, която ми се стори потенциално подходяща: американския булдог.
Работа с американски булдог
Екземплярите, които внесохме от САЩ (развъдник Watchdog, едно име-програма) се оказаха на висотата на задачата: свръхбдителни и много недоверчиви. Други два екземпляра, пак мъжки и женски, внесени от Холандия се проявиха като добри пазачи, не толкова бдителни, но по-смели и борбени. Смесените американо-холандски двойки бяха най-добрите. Последвалият обаче опит за outcrossing между двете линии не даде резултати, отговарящи на изискванията за способност за охрана. Всички потомци се оказаха добри кучета, подходящи повече за придружаване и за лична защита, отколкото за работа, изискваща бдителност.
Въпреки това от теоретична гледна точка породата американски булдог може да се разглежда като една от най-добрите всред използваните като watchdog, със сигурност по-добър от пит була, който подобно на боксера, е прекалено общителен с човека и следователно, използваем в краен случай като куче за защита или в полицията. На същото равнище са италианският Кане корсо и Кане ди преса Канарио. Фила бразилейро също има голяма известност като куче пазач, но аз никога не съм виждал екземпляри, ползвани на практика.
Отминавам породи като мастиф, булмастиф и други от този тип, тъй като са най-вече пазачи, умеещи да разубедят злонамереника с характерното враждебно настроение, в което изпадат.
Бих искал, обаче, да спомена някои породи, които „не залавят“, но са сред най-добрите пазачи. За тях специалната дресура е нещо само по себе си излишно. Това са средноазиатската овчарка, кавказката овчарка и Шарпланинеца. Те са „архаични“ молоси или лупоидни (вълкоподобни) молоси, какъвто е шарпланинецът, селекциониран и до днес в родината си за охрана. Това са груби, необщителни кучета, неподходящи за шумните свръхнаселени градски центрове, но безподобни като пазачи на стада и на големи селски стопанства.
И накрая, един акцент върху кучетата най-многобройни сред използваните за тази цел в световната практика – немските и белгийските овчарки.
По отношение на първите, твърде малко може да се притури към хвалебствения тон на масмедиите, освен че съвременните екземпляри са развили типологични характеристики, присъщи на кучетата за защита и за полицията. Това съществено ги е отдалечило от изначалното качество на кучето-вълк, пазач пар екселанс.
Белгийската овчарка, напротив, става дума най-вече за малиноа, макар и с по-малко внушителни размери, е запазила в много по-голям обем онези качества за бдителност и бързо реагиране, които правят от едно куче добър пазач. Ако се сдобиете с нея, трябва да сте готови да не мигнете цяла нощ, заради хиперкинетичния синдром (състояние на постоянно движение), който много често я характеризира.
На снимката: Дог от Бордо и Тоса Ину
(за отбелязаните в червено породи – можете да отворите линк към профила на всяка една от тях)
