По- скоро метафорични, битките между тоса никога не стигат до смърт.
В Япония днес кучешки боеве все още се практикуват и японците почитат тоса като въплъщение на боеца. Исторически самураите били инструктирани да учат тоса по време на битките на безстрашие, издръжливост и смелост.
Правилата, управляващи японските кучешки боеве са строги и комплексни и японците са дали благородническа титла на кучешките боеве с всичката пищност и церемониалност на сумо.
В Япония тоса се нарича още Сумо дог заради неговия голям размер и сила.
В Япония свободните агресивни боеве не се толерират.Антропоморфните кучета, в арената за битки са бойци, а не убийци.
Тоса се отсъжда за продължителността на битката, от качествата на опонента, смелостта и издръжливостта. Боецът е по-високо почитан, ако се бие смело и по-дълго. Тези състезатели, които имат бързи победи ще бъдат оценени по-ниско от онези, които рутинно задържат боя за 30 минути.
Според японския боен стил от тоса се очаква да се бие безшумно, неотстъпчиво и открито. Със времето тоса се превръща в едро, гъвкаво, атлетично куче, което не е склонно да лае и е абсолютно безстрашно.
Според японската традиция женските не се допускат до битки. Впрочем, кучешките боеве в Япония винаги са били поставени като церемония – двама дресьори едновременно ескортират кучето до ринга, действително огромната сила на тоса изисква двама треньори.
Като домашен любимец
тоса е изключително нежен, привързан и покровителстващ и независимо от размер си е изключително мил и почтителен към своите стопани.
Интелигентен, приветлив и дружелюбен, той лесно се подава на тренинг и заради неговата ловкост и проницателност чудесно се справя в спорт като Шутцхунд и терапи тренинг.
Мъжките са много мощни, като достигат на височина до 76 см. и тегло между 63,5 kg. и 91 kg.
Женските са по-дребни – около 50 до 68 кг.
Тоса има широк, едър череп, със средно дълга муцуна, вратът е изключително здрав и обикновено с увиснала кожа, и, за разлика от останалите мастифи, няма склонност да се лигави.
Гръдният кош е силно развит, с много извити ребра. Бедрата са добре замускулени само с лека извивка към долната част на крака. Козината е къса и гъста като цветовете са от червено през светло бежово до матово черно.
Въплъщението на човешкия идеал за кучешката форма е рядко срещано, но тук при тоса има неоспорими физически и естетически качества, които са ясно изразени.
Сред еднакви екземпляри червеното е предпочитания цвят. Бели петна са позволени само на гърдите, никога по лицето и муцуната. Захапката е ножица.
Скелетната структура трябва да е масивна, леките кости са индикация за посредствен генетичен екземпляр, както и всякакви признаци на плашливост или резервираност. Продължителността на живота им е около 10-12 години.
Най-общите здравни проблеми са тези, които по принцип се отнасят за едрите породи – ставни възпаления, бедрена дисплазия, подуване на червата в резултат на повече движение. В кучилото се раждат обикновено 6 до 12 малки, но заради размерите на женската собственикът трябва да е бдителен, за да е сигурен, че бебетата няма да бъдат смачкани от майката.
Няма някакви специални проблеми свързани с кученцата, с изключение на тези, дължащи се на характерната свадливост, която се проявява при малките.
Впрочем, трябва да се знае, че тоса изисква отлична социализация, доколкото това са наистина агресивни кучета. Никога тоса не трябва да бъде хранена заедно с други кучета у дома, както и не е възможно да се отглеждат две кучета от един и същи пол.
И накрая, тоса се нуждае от опитен стопанин, който има физическа и психическа сила да се справи с това куче, да го научи и подчини на правилата, които той изисква. С тоса трябва да се държиш с изострена чувствителност, никакъв вид физическо насилие никога не бива да бъде използвано.
Трябва да споменем, че мощта на тоса винаги ще надвишава тази на неговия стопанин – рекордът за дърпане на тежести е именно на тоса – 1585 кг.
