Кане корсо

Италианската гордост

Всяка година любителите на това италианско наследство стават все повече. Названието на този древен молос произлиза може би от гръцкия термин „кортос“ (двор, заграждение), тъй като една от неговите задачи била, и сега е, охрана на собствеността.

Латински автори като Цезар, Ливий и Цицерон употребявали думата „кохорс“ за да означат „телохранител“. Други пък виждат аналогия с термина „корсиеро“ като противоположност на по-тежките мастини (като днешните неаполитанци), които били, предвид масата си, по-уседнали в сравнение с кане корсо, което било способно да съпровожда талигарите и стадата едър рогат добитък километри наред по времена походите.

Следователно, не мислете, че терминът „корсо“ означава произхода му: Корсика. Нито пък известно предразположение към пробезите (от corsa – бяг).

Малко история

Известно е, че кучетата от молосоиден тип са дошли от областите на Месопотамия, Македония, Памир. Молосите били древното население на Епир и кучетата им също били с много древен произход, губещ се във вековете, предхождащи раждането на Христос.

Наричаните от римляните Canis Pugnaces – бойни кучета, били масивни и внушителни кучета, но много иконографии и барелиефи от онези времена изобразяват и други по-леки и пъргави кучета, които морфологично наподобяват кане корсо.

Еклектичната порода През годините кане корсо е било използвано като овчарско куче, куче за охрана, за лов, а също и в битки. Присъствието му е много подчертано в Южна Италия, живеело в чифлиците и в много случаи било ценен помощник на човека. То е било и е куче за работа, но за да бъде още по-рентабилно, винаги го кръстосвали с други породи.

За лова било необходимо да повиши бързината и обонянието си, заради което корсо бил кръстосван с едро-размерната италианска хрътка или със следотърсач. Обикновено кръстосвали мъжко корсо с женска следотърсач, а резултата наричали „полукръвно“ корсо.

Друг мелез получавали с оглед подобряване на качествата за овчарско куче, посредством чифтосване на мъжко корсо с женска овчарка от Абруците, която наричали „полукорсо“. Всички тези кръстоски били само от първо поколение, така че се получавал коктейл от наистина полезни породи.

Пазач на стада говеда, овце, кози, коне и свине, ловец на глигани, язовци и таралежи, куче за охрана, с други думи – многофункционален помощник и другар в работата на човека.

Всички тези най-различни негови служби с течение на времето са направили от кане корсо всестранно куче, способно и понастоящем да служи като надеждна, безупречна охрана, но също така и да бъде ценен приятел, придобил навика да стои винаги близо до човека и да го следва в работата.

Историята на му несъмнено очароват всеки запален по кучетата, но онова, което ще ви накара да се влюбите в този молос е не толкова морфологията, колкото забележителният му характер.

Неразделен другар в живота, интелигентен, сдържан и много уравновесен, кане корсо развива и укрепва специална взаимна връзка със стопанина си, до степен да стане почти болезнена и подобно на всички молоси, има особено отношение към децата.

Не е куче, което обича глезотиите

Изявите на искрена обич, изразени с една проста милувка,  обаче, го разтърсват дълбоко и трябва да бъдете много внимателни, за да разберете неговия ответ. Толкова много обича контакта с човека, че винаги се стреми да стои съвсем близо до него, облягайки се деликатно в краката му, като мъркащ котарак.

Командите не трябва да се подават силово, а да се обучава с много сдържан тон на гласа, без да се забравя, че нивото му на обучаемост е извънредно високо. Поведението му спрямо децата е изумително, що се отнася до търпението, с което понася дори и грубите им закачки. Освен това трудно допуска до тях непознати, пази ги като истински личен телохранител.

Независимо от размерите си това куче е много пъргаво, а отскокът му от място е впечатляващ. Задачата си на пазач то изпълнява безупречно и даже и малките кученца още в първите месеци от живота си проявяват интерес към всичко, което ги заобикаля и са готови с настръхнала козина да застанат нащрек, ако чуят непознат шум.

Ако е добре възпитано, кане корсо не е куче, което неочаквано би се нахвърлило да хапе, знае как да накара нежеланият гост да разбере, че е по-добре да се отдалечи, ако не иска да изпробва пословичната му мощна захапка. Не е необходимо да бъде подканян и обучаван за охрана и защита на собствеността, той се ражда с тези характеристики.

Добре е да го държите до себе си когато отваряте вратата на къщата, за да посрещнете гостите и да го запознаете с тях. Той ще приеме добронамерено вашият гост, макар че няма да откъсне погледа си от него, готов да контролира всяко негово движение.

Той е куче, подходящо за всекиго, или по-точно за всички хора, уважаващи животните, тъй като е безспорно много силно куче, което ако попадне в погрешни ръце, може да отприщи всички свои потенциали, като мощ и хапане.

Ето защо всеки собственик на женско кане корсо, ако желае тя да стане майка, ще трябва много внимотелно да направи избора на мъжки, проверявайки дали не е носител на наследствени патологии и смущения на характера. Както и да се убеди, че бъдещите собственици на кученцата ще бъдат на необходимата висота.

Тези и други съобразявания ще спомогнат да не бъде съсипано, както не рядко се случва това италианско наследство.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още