Белгийска овчарка Малиноа

Куче, направено по поръчка

Малиноа е една от четирите разновидности, на които се подразделя породата Белгийска овчарка. Историята на четирите кучета е обща и започва през ноември 1891 година, когато директорът на Ветеринарната школа в Кюреген, Адолф Ройл, заедно с асистентите си Бернерт и Ван дер Шникт, събрал голяма група колеги и пристрастени кинолози, придружени от стотина кучета.

Въпрос на косъм

Всред тези кучета била отделена една група, хомогенна по структура и размери, но напълно разновидна, що се отнася до дължината, цвета и структурата на косъма.

Решено било разпределението да се извърши именно въз основа на косъма: дълъг, къс и твърд. Това било времето, когато се считало, че в централна Европа на практика същестува само един родословен корен на всички овчарски кучета. От този корен, следователно, следвало да произлизат признатите породи.

През 1895 година в Германия капитан Макс фон Стефаниц започнал от този корен селекцията на онова куче, което ще стане в последствие Немско овчарско куче.

През 1897 година, в потвърждение на току що казаното, граф дьо Билант е написал, че немските, холандските и белгийските овчарски кучета принадлежат към една и съща единстевна порода, която би трябвало да се нарича континентална.

Четири космени покривки, различаващи се по строеж и цвят на косъма отбелязват автономни породи с абсолютно еднаква морфология.

През втората половина на XIX век Белгия била повече земеделска, отколкото идустриална страна, с много развито овцевъдство. Стадата били пазени от кучета, покрити със същата козина като съвременните им потомци, но били по-дребни.

Ражда се белгийската овчарка

Основавайки се на група овчарски кучета, селекционирани от Ройл през 1899 година, било определено едно първо подразделение, в което черният цвят е избран за дългокосместите екземпляри, а сивият – за късокосместите.

Това решение обаче предизвиква недоволство у мнозина отглеждачи, така че през 1920 година, по случай асамблеята, свикана за обсъждане на въпроса за цветовете, били поканени делегати от 22 клуба, всеки със собствено предложение за решаване на проблема.

Освен тези полемики, в началото на XX век възникнала безмилостна конкуренция между подръжниците на Белгийското и Немското овчарско куче.

Всъщност, животновъдството все по-малко се нуждаело от кучета и това налагало да им се намерят нови задачи.

В този нажежен климат протича и спорът между известния тогава дресьор Хюигхеберт и фон Стефаниц: всеки от тях бил твърд подръжник на качествата на съответната порода при изпълнение на полицейска служба.

Любопитно е свидетелството на С. Хюдж, един от бащите на породата: „Ние работим с цел отглежданите в Белгия кучета да бъдат възприемани навсякъде като надарени с отлични качества. Не искаме да ни упрекат, че сме създали тъпи овчарки, като сме олекотили главата, без да се грижим за това, което е в нея.”

Тревогата на Хюдж била напълно неоснователна. Днес белгийските овчарки се представят като отлични работни кучета, използвани както в полицейски отряди, така и в различни спортни дисциплини като Аджилити, Обидиънс (Послушание), Мондиоринг, Шутцхунд, в помощ на инвалиди, като спасителни кучета…

Прилежната селекция и доброто отглеждане дали живот на четири породи с толкова добре фиксирани физически черти и поведенчески особености, че някои от екземплярите сформирали първите полицейски отряди с кучета в Ганд през 1898 година и в Брюксел през 1907-а. За статистиката – в Италия първото обучено куче за защита било грьонендел. Закупил го един италиански треньор, Александър Мартини през 1911 година на 10-месечна възраст.

Маркиз дьо Белер се представил отлично и Мартини казва:  „Практикувал съм почти всички спортове, но никой от тях не ми е дал по-голямо удовлетворение от дресирането на кучета за служба в полицията и за лична защита.”

Въпросният Марки, отпътувал със своя треньор и собственик за Щатите, където още не знаели каква помощ може да окаже едно куче в борбата с престъпността.

В Кливланд, Охайо, Марки демонстирал способности пред шефа на полицията. Събитието влиза в хрониките на местиня печат:”

Марки показа, че може да открие крадец и да го залови. Обучен е да разпознава полицейската униформа и да приема и изпълнява команди, падавани с глас или свирка.

Когато статист прави опит да извади пистолет срещу господаря му, Марки показа, че е способен да направи това, което би направил всеки добър полицейски агент.”

За качествата на Малиноа можете да прочетете още Тук

Следва:  Стандарт на породата

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още