Профил на Гренландско куче

 Сдържано, независимо и дистанцирано.

Притежава типичният северен открит и лоялен характер, но като куче, работещо в екип, няма възможност да развие специална приятелска връзка с един стопанин.

Това са изключително самостоятелни, независими, упорити животни, а в игрите си са доста груби, шумни и необуздани хулигани, при все че са изключително приятелски настроени.

Не е куче, което ще лежи край къщата цял ден, нуждае се от много работа и занимания, изискващи много енергия.

През последните години кучето добива голяма популярност в Швеция и Норвегия, най-вече сред хора, които се занимават с туризъм.

Кучета от породата и днес живеят с ескимосите и споделят трудностите на живота с тях: по северните ширини те и днес дърпат шейни или помагат при лов на мечки и тюлени. Винаги са приятелски настроени към хората и не притежават охранителен или защитен инстинкт , но пък техните ловни качества са доста развити.

Тренингът им е доста трудна работа и изисква много твърдост, постоянство и неоспоримо лидерство, за да придобият необходимите умения. Точно това е породата, която е запазила доста от вълчия характер и инстинкти.

Инстинктът им за принадлежност към глутницата е много силен. Собственикът на гренландското куче трябва да бъде много доминантен тип и да покаже на кучето по безспорен начин, че на него може да му се има доверие и е лидер.  Характерно за породата е, че обича да се скита по свои дела и пътища

Енергично впрегатно куче, което демонстрира много самоуверено поведение и предприемчив характер.

Представителите на тази порода са страстни и неуморни работяги.

Не пропускайте и тази статия: Работните качества на впрегатните породи

Съществувало е близо до ескимосите векове наред, споделяло е техния труден живот и се е превърнало в едно издръжливо и силно същество, което е способно да се адаптира към капризите на арктическите региони.

Бидейки животно, което тегли шейни и живее в глутници, това куче няма много голяма възможност да установи силна връзка със стопанина си. Едно животно, което трябва да работи самостоятелно и да е независимо и самоуверено, няма нужда от постоянни напътствия и присъствие на водач.

В действителност тези кучета показват едно резервирано и студено поведение, добито от техните предци – вълците. Още повече, че те винаги са били отглеждани заради тяхната сила и скорост, а не заради отстъпчивия си и мек характер на домашни любимци.

Подобно описание ще намерим и за кучето на Викингите – Норвежкия елкхаунд.

Но след настъплението на снегомобилите, повечето северни породи добиват известност сред любителите на животните и кучето бива отглеждано като домашен любимец, който, оказва се, е способен да формира здрава връзка със своите хора.

Кучето е много ентусиазирано, буйно, дори необуздано весело в игрите си и е чудесен приятел за игра на отраснали деца. Може да притежава и чудесни ловни способности, но е лошо куче пазач,  доколкото е винаги приятелски настроено към непознати, независимо от факта, че не обича да бъде глезено.

Както повечето волеви и независими кучета,

Гренландското куче не е за всеки.

Нуждае се от доминантен и уверен стопанин, който е способен да покаже недвусмислено на кучето, че именно той е лидера в тяхната връзка. Тренингът на тази порода кучета може да е едно предизвикателство поради тяхната крайно независима и упорита природа.

Ранна социализация и тренинг за послушание са абсолютно необходими, тъй като породата има тенденция да бъде доминираща с други кучета и дребни домашни любимци.

Не е подходяща за живот в апартамент. Тези кучета винаги са живели навън и имат нужда от широк двор, да обикалят, да играят и да тичат. Изискванията им за движение са много високи.

Ако това куче е ваш домашен любимец, то да бъдете с него навън, при това давайки му много задачи за „работа” – това е важен момент във взаимоотношенията ви.

Лесно се отегчава, когато няма нищо за правене, в тези случаи започва да копае дупки по двора и да лае прекомерно. Има невероятни умения да се измъква от двора и да се скита и една малка ограда не е никакво препятствие пред тези му наклонности .

Има много общи характеристики като личност  със своите братовчеди – Самоед и Ескимо дог 

Външен вид

Като външен вид Гренландското куче е много подобно на Канадския ескимо дог, но не е толкова тежко и е малко по-ниско от него. Има дебела стърчаща козина с много гъст подкосъм, който му позволява да живее навън дори когато температурата падне под -45 до -55 С.

Принадлежи на Пета породна група по класификацията на Международната киноложка федерация 

Главата е груба, широка и клинообразна. Челюстите са изключително мощни. Има широк и леко заоблен череп, с очертан стоп и клиновидна муцуна, която завършва в голям нос, чийто цвят кореспондира на цвета на космената покривка.

Златисто-червените екземпляри имат носна гъба с тъмночервен цвят. Интересен факт е, че през зимните месеци този цвят може да се промени до ярко розов. В този случай за кучето се казва, че има зимен нос.

Тънките устни прилягат плътно към здрави и силни зъби, разположени в ножична захапка. Леко наклонените очи са нито дълбоко поставени, нито изпъкнали.

Очите, които могат да са тъмни или да имат цвета на космената покривка, винаги имат открит и самоуверен поглед.

Ушите му са по-скоро малки, триъгълни, със заоблени краища. Изправени са и непрекъснато в движение. Много изненадващо, но въпреки че теса покрити с много къса козина, кучето много рядко страда от измръзване на ушите.

Вратът е къс и много як.

Горната линия е напълно хоризонтална, гърбът е прав, гръдният кош е широк и дълбок. Заедно с повдигнатия корем това дава едно усещане за сила и голяма издръжливост.

Опашката е покрита с обилна козина и това не е случайно – то я завива на кръг около лицето си и така го предпазва от измръзване докато спи.

Краката също са добре покрити с козина , лапите са удължени, пръстите са покрити с козина отгоре. Перфектно правите предни крайници са мускулести и със здрави кости и придават на движенията на кучето много сила, мощ и хармоничност, което е много важно за едно впрегатно куче. Няма ограничение за цвета на космената покривка.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още