Със съвременните генетични методи учените са успели да установят откъде са се взели работните качества на впрегатните кучета.
И днес, знаейки кои признаци се предават най-лесно по наследство, учените могат целенасочено да програмират нужните качества в породите.
Човекът от векове отглежда кучета, селектира нужните му качества. За развъждане подбира животни, които притежават характеристики, полезни за работата, за която е предназначено кучето от съответната порода. Но резултатът винаги крие изненади, защото при оценката тук е намесен чисто субективният характер на човешката оценка на дадено кучешко поведение, когато говорим за работни качества.
Ето че в последно време се появи възможността да се получи пълна генетична картина на различните породи и да се оцени имперически резултатът на молекулярно ниво.
Хийтер Хюсон и Илейн Острандер от Националния здравен институт в Бетезде изучили генът на аляските впрегатни кучета. В края на XIX — началото на XX век тези кучета са били незаменими помощници на хората при всяко предвижване и превоз на товари на хората в Арктика. Това е времето на интензивните полярни изследвания и на Златната треска в Аляска.
С появата на съвременните видове арктически транспорт придвижването и пренасянето на товари с шейни с впрегатни кучета става излишно. Но това не прави самите кучета и техните способности излишни. Хората пазят породите, организират състезания, следователно селекцията продължава.
Съдържание:
Скорост
За да могат да теглят нартата с товар, кучета биват подбирани по физически данни. Те трябва да са бързи бегачи, да притежават правилен алюр, да са силни и издръжливи.
Гонките с впрегатни кучета се провеждат както на къси, така и на дълги дистанции. За първите е нужно кучето да може да развива бързо висока скорост, а за вторите – да е издръжливо, за да може да преодолее разстояние от 500 км. за 10 дни.
Затова съвременните впрегатни кучета за гонки се делят на две категории – скоростни и издръжливи. Но и за едните и за другите е много важно да могат да работят в екип, да дърпат шейната с хъс и да не манкират работа. Такова поведение в ледените полета може да коства живота на целия тим.
Учените си поставили за задача да проследят генетичните връзки на аляските впрегатни кучета с други различни породи и изяснили от кои породи те са наследили своите работни характеристики.
Образецът на ДНК учените взели от 199 аляски кучета от осем различни популации.
Сред тях — 116 спринтьори и 83 бегачи на дълги разстояния. За сравнение взели ДНК от 44 чистопородни кучета от девет породи и ги добавили към съществуващите генетични данни за 132 породи, и така групата за сравнение включвала 141 породи кучета.
Оценка на работните качества
Впрегатните кучета били обособени по три качества – скорост, издръжливост и сила на тягата. Скоростта се оценява по способността (1) или неспособността (2) кучето да тича със скоростта на групата: за спринтьорите това е 28−40 км/час, за бегачите на дълги разстояния – 19-28 км/час
Издръжливостта – за преодоляване на дистанцията в добра форма (1), в лоша форма (2) или отпадане (3). Разстоянието за спринтьорите било 13−48 км, а за втората група – 1550−1800 км.
Силата на тягата оценявали по силата на обтягането на индивидуалните хамути на всяко куче във впряга: първите дърпали силно и равномерно, вторите – неравномерно, а третите -лошо.
Впрегатните кучета си имат своя генетическа картина.
За генетически анализ на всички кучета използвали панел от 96 маркера — къси фрагменти от ДНК — микросателити. Оценявали присъствието на един или друг маркер в генома.
Резултатите са показали, че аляските впрегатни кучета имат свой собствен генетически профил. Но спринтьорите и бегачите на дълги дистанции се разделили на два подкласа. От всички изследвани породи, 21 в една или друга степен генетически се пресичали с впрегатните кучета, което означава, че вероятно имат своята роля в произхода на породата.
Във всяка група учените отделили по пет кучета-лидери и пет кучета-аутсайдери. Сравнили ги помежду им. Оказало се, че при лидерите има повече специфични генетически признаци с аляските впрегатни кучета, отколкото аутсайдерите.
Това не е нищо друго, освен доказателство за връзката на генетиката с работните качества. И че те се унаследяват от поколенията.
Откъде идват скоростта и издръжливостта
Накрая биолозите изчислили откъде кучетата са наследили едни или други черти и характеристики. В генома на спринтьорите те намерили по-голямо влияние на кръв на ловни кучета,такива породи като пойнтер, салуки, грейхаунд.
При кучетата от втората група преобладавали гени от аляски маламути и сибирски хъскита – те им дали своята издръжливост.
И накрая при кучетата, които показали най-добри резултати при оценяването на силата на теглене – привнесените гени били от американски стафордширски териери.
При впрегатните кучета учените също оценявали и степента на инбридинга – близкородственото съешаване. Оказало се, че при тях инбридингът е до 5 пъти по-малко отколкото при чистокръвните кучета. А хетерозиготността — различни алели на един и същи ген – по-висока. Затова и за аляските впрегатни кучета не можем още да говорим за чиста порода. Интересно е,че спринтьорите се оказали по-малко инбридни и с по-висока степен на хетерозиготност от бегачите на дълги разстояния.
Повече от половината от генетическите маркери при аляските прегатни кучета идват от древни породи кучета, одомашнявани в Азия. Учените предполагат, че първоначално това са потомци на кучета, които са мигрирали заедно с хората в Аляска през Беринговия проток.
И когато хората се заели сериозно със селекцията на кучета, които да им помагат в тежките условия, местните животни започнали да се кръстосват с различни породи.
(Статията за генетиката на впрегатните кучета е публикувана в списание BMC Genetics.)
