Няма как да ги подминеш, нито да останеш в битието си интроверт, когато на другия край на повода гордо и усмихнато крачи някой от тях. И привлича погледите на минувачите. И приема комплиментите им с балгодарност. И – да, с усмивка – такава им е муцунката: краищата на устните са извити така, сякаш те винаги се усмихват.
За не особено вещите в породите наблюдатели, в частност – северните, те толкова си приличат! Не можеш да се обзаложиш на 100% кой кой е. Казват, че цветовете на козината им са различни. Вероятно това е забалежимо само за хора, които могат да направят разлика между бяло и бисквитено бяло. Това е в кръга на шегата, но наистина е трудно.
Съдържание:
Специалистите твърдят: по козината ще ги познаете
Американският ескимо, наричан накратко Ески, има двойна козина, с гъст подкосъм, леко стърчаща, а оцветяването е само бяло или бисквитено бяло.
Самоедите, накратко – Сами , имат по-голямо разнообразие от цветове – цели 4: бял, бисквитен ( определението за този цвят е: почти бял цвят, само една идея по-тъмно от чисто бялото, с цвят на перла или антична дантела), сметана и микс бисквитено – бяло.
Това на повечето от нас ни изглежда едно и също. Може би пък точно когато сме ги срещнали, някой от тях да не е минал скоро през банята и бялото не е бисквитено, е мръсно- бяло.
Друга разлика се намирала в подкосъма и външният твърд косъм при самоедите.
И Ески и Сами имат по-грубо покритие около врата и раменете, като това е преобладаващо при мъжките екземпляри.
Основата разлика произтича от функционалността и историята
Интересен факт за Американското ескимоско куче е, че неговата история не е свързана с живота на ескимосите. То идва в Америка с германски имигранти, които взели със себе си скандинавски кучета, навикнали на студен климат, наричали ги немски шпиц и ги ползвали като универсални фермерски и домашни кучета.
„Въпреки че някои смятат, че Ески е отгледан за цирковата арена, кадето той е печелил овациите на публиката още в началото на 20-ти век, всъщност те са били отглеждани като универсални селскостопански кучета. Характеристиките и темпераментът, които ги направиха добри във всички необходими задачи във фермата, пастири, ловци, превозвачи, настойници на децата и кучета-компаньони – ги направиха добри и в цирковите трикове “, казва Карън Шолц, развъждач и настоящ президент на Американски ескимоски клуб на Америка.
Около началото на Първата световна война в резултат на антигерманските настроения един развъдник на шпицове в Охайо предлага и променят името на породата от немски шпиц на американско ескимо дог. Породата е регистрирана от AKC през 1995г.
Самоедите също имат древна история и носят името на едно номадско племе, които се премества в Сибир преди повече от хиляда години. Нарича се Самоеде, група номади, които мигрират в района на Сибир, където температури много под нулата са нормално явление.
Те са били използвани предимно за отглеждане на северни елени, но тъй като са много талантливи, са били използвани и за лов и теглене на по-малки шейни, които номадските хора са използвали“, казва Чери Холенбек, развъждач и президент на Самоедския клуб на САЩ.
Две породи, множество функции
Самоедите и американските ескимоски кучета имат различни функционалности. Противно на името си, Ескимоското куче не проследява ескимоската култура. Те са били отглеждани за извършване на много домакински дейности като селскостопански кучета, което ги прави изключително гъвкава порода.
Те обичат да са в близост до семейството си, а също така обичат да им се дава работа. Те са щастливи да се сгушат на дивана, но също така се отличават с ловкост, послушание, чудесно се справят с пазене и водене на стада, добри ловци на вредители в хамбара. Обожават разходките.
Относно размерите на двете породи – най-високата граница за Ески е най-ниската за Самоед. Разликите в размерите им обясняват и разликите в задачите им. Американските ескимоси се справят най-добре с пастирски задачи, докато самоедите най-добре теглят шейни или защитават стопаните си при минусови температури.
Повече от просто бял пух
„В рамките на породата (американски ескимо) има някои различни типове личности – някои са по-спокойни и отпуснати, докато други са много активни. Но и в двата случая са лесни за отглеждане и са много социални. Те са независими и не са претенциозни, което не значи, че нямат нужда от внимание, разбира се. Ако бъдат пренебрегнати, ще влязат в режим на пакости.
Самоедите се разпознават лесно по усмивката – обърнати ъгли на устните. А Ескимо имат по- широка муцуна, широки рамене и овални очи. Да, очите са също една от разликите между двете породи: при самоедите те са бадемовидни, докато при ескимо те са определено овални и никога с тендеция да са скосени.
Темперамент и истинско общуване
Въпреки че имат различни функционалности и път на развитие и двамата са прекрасни спътници. „Продължавам да се изумявам от това колко гъвкави са американските ескимоски кучета. Обичам породата и особено приятелството им. Те ще ви следват от стая в стая и няма да ви изпуснат от поглед“, казва Шолц. Ески са игриви, но умни и се движат с дръзка походка. Тази личност произхожда от историята, започвайки от фермата та чак до цирковата арена.
Връщайки се към корените си на събирачи на стада и тегленето на шейни за своите спътници, самоедите остават верни на своята история. „Техните личности са толкова уникални за всяко отделно куче, но разбира се има някои общи черти. Сами имат силно желание да бъдат с хора и желание да опитват нови неща. “, казва Холенбек.
Въпреки че двете породи нямат нищо общо в произхода си, имат различни функционалности и различни личности, и двамата са прекрасни спътници. Днес и двете породи остават верни на своята история и продължават да се радват на истинско приятелство и обожание от страна на феновете си.
Още за самоеда можете да прочетете тук – Профил на породата: Самоед
