Не е възможно да се опознае една порода, ако не се познава историята на нейната еволюция и полезна дейност, заради която е била създадена.
Когато някой се пристрасти към определена порода и иска да проникне до дълбочината на нейните корени, се сблъсква с голям брой данни.
Породата, за която говорим сега, се е запазила, повече или по-малко, непокътната във времето. Познатият ни днес мастиф би трябвало да произхожда по директна и чиста линия от тази, живяла преди 7 или 8 столетия. Основания за това твърдение ни дава иконографията – съществуват редица фрески, гравюри и скулптури, на които е изобразено куче, идентично с нашите съвременници. В действителност, тези прилики са само в сходството по външен вид.
В едно красиво неаполитанско Презепе (макет на Рождество Христово) от 700-та година, между овчари, телета и дзампонари (свирачи на инструмент, подобен на нашата гайда) има едно куче с купирани уши, гладък косъм и муцуна по-къса от черепа. Ако се съди само по тялото, би могло да се отнесе към италианските ловни бракове. Но, всъщност, не би могло да бъде объркано с тях, поради един очебиещ нашийник, широк и обкован с шипове, което е било характерно за предците на съвременните мастифи.
Семейството на молосите
В историческата действителност съвременните породи, включително и Мастино Неаполитано, са продукт на гъста мрежа от кръстоски, които водят до надмощието на един определен тип.
До отварянето на книгите за произход, отразяващи преминаването от праисторията към историята на днешните кучета, възстановяването на родословието е много проблематично. Бихме могли да си представим, че от един дънер израстват десетки разклонения, които ще дадат началото на много породи, разновидности и типове.
В случая с Неаполитански мастиф дънерът се казва Молос – бойно куче от древна Гърция и Рим и клоните съответно са: Мастиф, Булмастиф, Дог ог Бордо, Булдог, Тибетски мастиф, Боксер, Испански мастиф, Фила бразилейро и Неаполитански мастиф. И по-далечните роднини, каквито са Немските догове, Дого аржентино, Кане корсо, Леонбергера и още много.
Корените на Молоса най-вероятно са в Тибет. Марко Поло описва големият Тибетски мастиф като изключително свирепо куче с големината на магаре. Как се е появила мутацията с къс и гладък косъм – не е известно. Нито пък по какви мистериозни пътища в VI век пр. н. е. го откриваме в Месотопамия, изобразен върху барелефи с ловни сцени – едно куче с гладка козина, къса муцуна, могъща мускулатура. Едно куче за лов и война.
Как са стигнали до Европа?
Това куче е било отглеждано от шумери, асирийци, вавилонци, перси, македонци, гърци, итити. Яки кучета, мускулести, с огромен ръст, безстрашни като лъвовете. По кои пътища и как са стигнали до Англия, например, е невъзможно да се знае, но е факт, че когато в 55 г. пр. н. е. Юлий Цезар стъпва в Англия, Pugnaces Britanniae или Молосите вече били там.
А как са достигнали до Италия? Ето кои са вероятните пътища: най-голяма възможност да ги разпространят са имали финикийските търговски пътници от античността. Това също така биха могли да бъдат и селяните и търговците, които са населявали най-южната част от полуострова. Може би са римските войници при завръщането си от Македония или пък римските държавни служители, които са имали задължението да изпращат в Рим тези кучета, за да бъдат ползвани в арените за битки за развлечение.
Едно е сигурно, че именно в областта на Неапол (по това време Неапол е бил част от древна Гърция) Мастифът е запазил месопотамската си типология.
Много догадки относно произхода
През Средновековието славата на това куче потъва в сянка. Обществото, за което то е било главен герой в борбите по арените, вече не съществува. Тогава мастифът става непреодолим пазач на имущества и стада. Тогава започва и безразборното кръстосване с други породи кучета. В този смисъл днес не може да се говори за чистотата на породата от древността.
В обществото настъпват, обаче, нови промени и проблеми, и феодалите се нуждаят от яки, огромни, свирепи и упорити, подходящи за лов на глигани, мечки и елени кучета, които да ловуват заедно с хрътките. В испанските колонии на Америка през XVI и XVII век такива кучета са били използвани като пазачи на робите.
Но да се върнем в Неапол от XVI век , където Фердинандо донесъл от Каталуня няколко свирепи Perro de presa, които били много популярни там в арените за борба с бикове.
От кръстоските с това, което е останало от римските молоси вероятно са произлезли прародителите на днешните мастифи.
Както се вижда възстановяването на родословните линии се основава на много догадки. Дори прочутата картина на Хакерт, която изобразява Фердинандо I на лов за глигани, ни показва молоси, които повече приличат на догове, отколкото на днешния мастиф.
(следва продължение)
