Главата на Кане корсо заслужава по-сериозен поглед, доколкото е критична за определянето на типа. Не бъркайте линиите на черепа и муцуната с горния профил на главата и муцуната.
Разликата е много тънка, но е фундаментална. Може да има глави, които да изглеждат конвергиращи точно между муцуната и черепа, както стандартът го изисква, но вместо това те имат само горен конвергиращ профил на главата, като резултат от плоско чело.
Плоскостите на черепа и муцуната на Кане корсо са и трябва да бъдат леко конвергиращи една към друга. Това е задължителна характеристика на типа както и късата муцуна.
Дължината на муцуната е около половината от дължината на черепа, с ясно изразен стоп. Погледната отпред костта на носната тръба е по-ниска по отношение на челните кости, което се вижда много по-ясно в профил, като резултат от развитието на акцента върху челните синуси.
Тези челни синуси са добре развити и характерни за породата. Леката конвергенция на осите череп-муцуна е повлияна значително от отношението на дължините на всяка от тях, което произвежда коректното изражение за породата.
Затова ако осите на череп и муцуна са паралелни, тогава имаме по-дълга муцуна, която се свързва с един не добре изразен стоп, очите имат тенденция към бадемовидна форма вместо овална, която е леко изпъкнала.
В обратния вариант, при линии, които конвергират твърде много (което е прието да се нарича хипертипичност) муцуната ще бъде скъсена твърде много, с очи поставени твърде фронтално. Тогава главата и муцуната имат тенденция към много бръчки, което не е коректната постановка.
Главата на кане корсо е изчистена, без бръчки и с развити мускули, но те не трябва да са прекалено изразени и да се се разпростират отвъд бузите.
Муцуната е добре изпълнена и с паралелни линии, като отпред е широка и плоска. Мястото където горните устни се разделят под ноздрите е особено – трябва да има форма на дръжка на кофа – като обърнато U, и в никакъв случай да е с формата на V.
Отношение към тази форма има коректната проекция на долната челюст, където двата долни кучешки зъби са поставени достатъчно раздалечени, поддържайки горните устни и придавайки пълнота на муцуната.
Много фенове на породата в Америка са объркани от изискванията на FCI стандарта да се приближават или да се раздалечават равнините на главата наричани още оси: в повечето американски стандарти тези оси са различно дифинирани – или паралелни или не.
Породното изискване за конвергиращи оси, както това е при кане корсо, равнините на муцуната и на черепа, ако продължат в пространството, биха се срещнали на нивото пред стопа.
При породите с раздалечаващи се оси, като фила бразилейро например, разстоянието между равнините на осите на черепа и муцуната, ако се срещнат в пространството, това би било в точка, която се намира зад стопа.
При породи, при които тези линии са паралелни, те никога не биха се срещнали.
Според FCI стандарта
коректната порекция на долkите челюсти е издадени напред до 0,5 см. Ушите са поставени високо, некупираните уши не трябва да са много малки, те са средни по размер.
Трябва да бъдат носени висящи, като техните вътрешни ръбове не бива да лежат плътно до бузите, както е коректно при ротвайлера, например.
Вратът е с добра дължина без да е прекалено мощен или къс, кучето трябва да има съвсем леко увиснла кожа по шията, така че да не изглежда подпухнало, това не е следствие, а по-скоро сигнал за грубоватост.
