Нека се научим да разбираме и уважаваме същността на кучетата, преди да се опитваме да ги променяме според личното си възприятие за удобство.
Хората постоянно търсят помощ за социализация на питбул. Много хора предлагат услугата „Социализация“, като включват и питбула в клиентите си. В съзнанието на почти всички е представата за мило кученце, което именно играе с останалите в парка и няма понятие как да ползва зъбите си при нужда. А когато тази идилия все пак не се постигне, кучето понася вината.
Уви, социализацията не е панацея, която гарантира липса на конфликти или агресивни реакции. Социализацията означава запознаване на кучето с околната среда, въвеждането му в социален живот и адаптация на стопанина към капацитета, който кучето има за вписването си там.
„Харесвам питбули“
Това категорично не е достатъчна причина да се сдобиеш с питбул. Фундаментална грешка на стопаните е, че не са проучили какво куче вземат и дали е подходящо за тях, а след като вече са се сдобили със същото, започват да приписват вина на кучето. Открояват като дефект поведение, което е заложено в селекцията, респективно гените, на кучето … като качество.
Първата грешка е, че търсят помощ за решаване на проблем при кучето, който не съществува.
Втората грешка е получаването на такава помощ. Положението се утежнява още повече, когато волно или неволно, хора с различни сфери на дейност започнат да злоупотребяват с тези стопани и тези кучета.
В страната ни обаче професията Треньор на кучета е свободно практикувана. Няма определени критерии, които трябва да бъдат покрити, за да може човек да се нарече треньор.
Често го давам за пример, ще го използвам и тук. Буквално е възможно някой, който до вчера е разхождал болонката на баба си зад блока, днес да се самоопредели като треньор на кучета, а утре вие, като отчаяни стопани, да разчитате на професионалната му компетенция, за да се справи с хапещия ви питбул.
Често чувам нелепи заключения. От рода на „Взех този питбул вече пораснал. Треньорът каза, че бил използван за битки, помни командата „Дръж!“ и затова не харесва други кучета“. Не! Не харесва всяко куче и опитва да нападне някои, просто защото има дори минимално количество заложени питбулски гени. Иначе би било твърде лесно командата „Дръж“ да се замени с командата „Не дръж“ (почти в кръга на шегата).
Или пък „Питбулът ни ни напада все по-жестоко, агресивен е, не можем да го отглеждаме повече, опитахме всичко, ползвахме и услугите на треньор“. В последствие виждам куче, което напада в опит да се защити, защото явно корекциите и потискането са му дошли в повече, приело ги е за заплаха. А психиката му не е достатъчно стабилна, за да издържи, отново базирана на генетична обремененост.
Други треньори пък, уповавайки се на позитивни методи, на които и аз съм провърженик, не преценяват момента за награждаване, подценяват питбулските гени и се оказва, че стимулират неуместна борбеност с подкуп, задълбочавайки проблема. Примерите са безброй и ще им обърна по-детайлно внимание в друг текст.
Не можеш да направиш от кучето нещо, което то не може да бъде
Общото между всички е, че някой се опитва да направи от едно куче нещо, което то не може да бъде, игнорирайки или поне подценявайки генофонда. Някой работи според схващането „Всяко куче е такова, каквото си го възпиташ“. Парадоксално, нали? От една страна всичко опира до възпитание, а от друга – възпитанието някакси не постига желания резултат.
А проблемът с тези заключения е, че винаги са в ущърб на кучето. Побърквам се, когато чуя „Кучето е виновно, загубена кауза е, не може да се поправи“. Факт. Често не може да се поправи нещо, което всъщност не е „счупено“. Реално „загубените каузи“, визирам кучета с изключително сериозни проблеми, извън контрола и компетенцията на човешки възможности и намеса, са единици на фона на хилядите кучета, които просто не са правилно разбрани и адекватно контролирани. И тези непоправими проблеми отново са базирани предимно на генетична обремененост или физическо заболяване.
Нека се научим да разбираме и уважаваме същността на кучетата, преди да се опитваме да ги променяме според личното си възприятие за удобство.
Свързани статии: Част 1 – Агресията при питбула
Част 2 – Социализация на питбула 1
Част 3 – Социализация на питбула 2
