За съжаление, търговията и амбицията и тук изместиха фокуса на заниманието „Развъждане и селекция“.
Отглеждането и селектирането на кучешкия вид, с отдаване на дължимото на различията при многобройните му представители, започва развитието си в средата на XIX век.
Италия е сред страните, които са на почит и уважение сред кинолозите у нас. Големите изложби, които организира Италианската федерация и клубовете по породи, се приемат за гаранция за качество. Тези събития си имат история. През 1882 година група уважавани милански благородници се събират, за да дадат началото на едно „Общество за подобряване на кучешките породи в Италия“.
Ще попитате защо говорим за Италия. През 1882 година в Италия вече се говори за чистопорродно развъждане. Това означава да бъдат запазени и подобрени всички онези характеристики, които отличават една порода от друга. Днес нещата не стоят много добре и там, търговията и амбицията изместиха, както в почти всички човешки дейности, идеалистините настройки на пионерите. Но е вярно и това, че дори да си започнал по-късно, стига да има воля и знания, можеш да постигнеш чудесни резултати.
В търсене на стандарта, на идеалните пропорции, които той указва, много развъждачи стъпват по тънък лед.
И когато той се пропука, това води до необратими последствия за здравето на кучето. За съжаление, изложбите за красота не отчитат този факт. Особено общите изложби за всички породи. Донякъде специализираните изложби по отделни породи, съдени от съдии, които са дългогодишни развъждачи на определената порода, дават малко по-точна представа за добър екстериор, функция и движение – последните две са указателни и за здравето на кучето. Но така или иначе до генетика тук не се стига. А разковничето е там.
Спомням си на една специализирана изложба на дого аржентино, на която съдийстваше един много уважаван съдия и собственик на развъдник с традиции от Аржентина – Едуардо -Торо Лавадо, оцени твърде ниско едно куче, което така или иначе не се беше качвало до момента на стълбичката на титулуваните кучета. И веднага след оценката дойде и ми каза – „ Това дого е чудесно, непременно го използвайте в развъдната си програма. Неговата кръв ще направи много за вашите дого.“
Той, естествено, не знаеше името на кучето и неговото родословие. „Но нали хората търсят най-титулуваните кучета за разплодници. Защо, щом е ценен, не го титулува? – попитах. „Защото красотата по стандарт няма нищо общо с отличното куче за разплод“. Това беше твърде объркващо за мен тогава. Но днес, виждайки поколенията на множество „красиви“ и супер стандартни кучета – разбирам за какво говореше Торо Лавадо.
Д-р Карол Бюша, в своя публикация се опитва да насочи вниманието на развъждачи към сериозните проблеми, с които днес се сблъскват повечето чисторпородни кучета и да развенчае добилите силата на постулати митове за развъждането.
1. „Развъждай само най-добрата женска с най-добрия мъжки.“
Да, не е добре да ръзвъждате кучета, които имат недостатъци или са дисквалифицирани по ринговете за естрериор, но осъзнайте, че в групата – „над средното“ може да има много съкровища за породата като цяло.
Не забравяйте, че ако родителите на едно кучило са били високо титулувани и качествени кучета, то тогава потомството е наследило техните качествени гени, но…Но може би не винаги в най-добрата комбинация.
Не „изхвърляйте“ добрите кучета, техните ценни гени – смесени малко по-различно, могат да произведат следващото превъзходно животно. Запомнете: Подобряването чрез селекция изисква генетични вариации. Съхранявайте голямо разнообразие от съставки в генетичната банка на развъдника си, от които да избирате! Селекцията изисква генетични вариации.
2. „За фиксиране на типа се изисква инбридинг“
Гените за типа порода трябва да бъдат фиксирани през първите няколко поколения след формирането на породата. След като породата има качествата, които я определят, по-нататъшното близкородствено кръстосване просто увеличава хомозиготността в другите гени касаещи, например, ноктите на краката, или бъбреците, и метаболизма или слюнката. Ако има някои мутации сред хилядите гени в кучето (и разбира се, че има!), тогава инбридингът неволно ще доведе до удвоени (хомозиготни) мутации за някои гени. И тогава, каквото и да прави нормалният ген за тях, то ще бъде провалено.
Сред другите домашни животни има ясно разпознаваеми породи, които са с много по-ниски нива на инбридинг, отколкото са типични за кучетата. Повечето породи породи кучета имат средно инбридинг над 12%, а около половината от породите са над 25%. При конете повечето породи са под 12%.
Инбридингът може да провали напълно нещата. Използвайте го разумно.
Продължава Митове за развъждането II
Четете още: Инбридингът поставя чистопородните кучета в риск
Често срещани здравни проблеми, свързани с инбридинга
