Митове за развъждането II

Д-р Карол Бюша, в своя публикация се опитва да насочи вниманието на развъждачи към сериозните проблеми, с които днес се сблъскват повечето чисторпородни кучета и да развенчае добилите силата на постулати митове за развъждането.

В първата част на тази статия,(която можете да намерите ТУК ) говорихме за първите два на-разпространени митове – „Развъждай само най-добрата женска с най-добрия мъжки“ и „За фиксиране на типа са изисква инбридинг.“

Следват:

3.“ Затворете родословната книга, за да защитите породата“

Ако родословната книга бъде твърде ограничена и  затворена за нова кръв, гените ще бъдат изгубени от генофонда чрез селективно размножаване и „генетичен дрейф“ (шанс). Ако започнете да развъждате с основен генофонд, започвате да губите гени с всяко поколение, което няма да може да ги предаде и  в крайна сметка генофондът ще бъде изчерпан.

Основното правило тук: Животните в затворен генофонд изчезват. Наистина ли? Това винаги ли е вярно ? Всъщност – не. В Англия има много известно стадо говеда, говедата от Чилингъм, оцеляло векове като затворен генофонд. Те са емблематичното изключение. Но всяко друга затворена популация е изчезнала. Това ще се случи и с вашите линии, можете да разчитате на това. Животните в затворени генофонди изчезват.

4. „Знам какво има в моята кръвна линия“

Вероятно знаете за доминиращи алели. Те подтискат изразяването на рецесивни алели. Не можете да знаете какви рецесивни алели се крият във вашия генофонд, доколкото експресията – изразяването на определени качества, е маскирано от доминиращ алел. Можете да демаскирате рецесивите, използвайки инбридинг, защото, както видяхме по-горе, инбридингът нарушава нещата и проблеметите веднага ще лъснат. Или можете да избегнете инбридинга, без да се притеснявате за рецесивните дебнещи гени и да поддържате това кученце да работи като добре смазана машина. Няма как просто да знаете какво има във вашата линия.

5.“Ауткросингът въвежда нови болести“

Ауткросингът не „въвежда нови болести“. Той въвежда нови алели, някои от които вероятно ще бъдат рецесивни мутации. Но единичните мутации обикновено не водят до заболяване. Всъщност, както беше отбелязано по-горе, повечето рецесивни мутации са припокрити от доминиращи, нормално функциониращи алели и не предизвикват вредни ефекти. Елиминирайте този проблем, като следвате просто правило за генетично управление: поддържайте рецесивните мутации редки. И не забравяйте казаното в началото за инбридинга : Инбридингът нарушава нещата.

Ауткросингът се отнася за животни от една и съща порода, които нямат общи предци в последните 4 до 6 поколения. Да не се бърка с аутбрийдиг, който касае кръстосване на животни от един вид, но от различни породи.

Определение за ауткросинг в развъждането на кучета: чифтосване на две несвързани с общи предци кучета от една и съща порода.

Основната цел на ауткросингът е да се получи кучило от две напълно несвързани генетично кучета. Следователно двете кучета за чифтосване трябва да идват от отделни кръвни линии. Тези кръвни линии трябва да нямат общ прародител поне до четири поколения назад, тъй като гените са концентрирани значително през първите четири поколения.

Ауткросингът в развъждането на кучета предоставя широки възможности за регулиране на разнообразието в рамките на генетиката на вашата порода. Поради други обнадеждаващи ползи, ауткросингът определено може да подобри практиката ви за размножаване в общ смисъл, но най-препоръчително е да направите това, когато се установят конкретни намерения. Това всъщност се счита за норма в рамките на стандартите за порода, за разлика от това, в което погрешно повечето развъждачи вярват.

6. Хибридната жизненост  не се отнася за кучета

Силата на хибрида  се получава, когато избегнете инбридинга  и чифтосвате две животни, които са относително несвързани. Не става дума за различни видове. Всъщност повечето междувидови хибриди са безплодни и не са особено жизнени, с малки изключения. Тук става дума за избягване на инбридинг. А той се отнася точно за кучетата, така че хибридната жизненост и устойчиводст се отнася за кучетата.

Повечето от съвременните породи са създадени чрез кръстосване на различни породи, при някои от тях има кръстосване с повече от една различна порода.

Хетерозис е обратно на инбридинг. Учените отдавна са забелязали, че при свързването на генотипите на несвързани индивиди от един и същи вид, получените хибриди имат висока жизнеспособност. Те са по-плодовити и по-устойчиви на патогени. Това явление се нарича хетерозис. Това е резултат от несвързано кръстосване. Преведен от гръцки, този термин означава „превъплъщение“.

Хибридната сила за даден признак е степента, в която средно кученцата от чифтосването на чистопородна женска от една порода с чистопороден мъжки от друга порода са по-добри за тази черта от средната стойност за двете родителски породи за тази характерна черта.

Известен също като хетерозис, терминът хибридна сила при кучета описва подобрения във формата или функцията в резултат на кръстосване. Този термин се използва във всички видове отглеждане, не само за кучета.

По-здрави ли са миксовете от чистокръвните кучета?

Доказателства от наблюдаването на други видове оправдават хипотезите, че полезната хибридна сила се проявява при кучетата и че тя може да бъде използвана за подобряване на здравето, благосъстоянието и годността по предназначение.

За съжаление, повечето от съответните публикувани кучешки проучвания не дават оценки на действителната хибридна сила поради неадекватно уточняване на произхода на смесените кучета. Доколкото ни е известно, само три публикувани проучвания хвърлят светлина върху действителната хибридна сила при кучета. Има два доклада за действителна хибридна сила при кръстосване на лабрадор и голдън ретривъри. Търсената черта е способност на кучето да бъде куче -водач на незрящи хора. При първия доклад варира от + 2,5% до -6,0% за компоненти на стандартизиран тест за поведенческо приложение, а вторият е най-малко + 12,4% за шанс да завърши като куче- водач. Третото проучване предоставя минимална оценка на отрицателната действителна хибридна сила: кръстоските между лабрадор ретривъри и пудели имат по-голямо разпространение на мултифокална дисплазия на ретината, отколкото средното разпространение в техните чистопородни родителски породи.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още