Упражненията за да представите кучето си в ринга подобаващо са по силите на всяко едно куче и на най-неопитния собственик. Но все пак трябва да знаете и да потренирате.
Поставянето в стойка е специфично за всяка порода
Целта на упражнението е кучето да стои в профил към съдията, на около 2 м. разстояние от масата на секретаря, като е застанало така, че съдията най-добре да може да разгледа перфектното му тяло.
Хендлърите имат трикове да прикриват чрез стойката дребни недостатъци на кучето си. Считаме това за неетично, доколкото оценките от тези изложби са определящи за броя на потомствата, които кучето ще остави.
Истината е, че има невъобразимо количество гадни номера, които правят нещата с тези изложби понякога доста извратени. Ние ще се придържаме към правия път.
Кучето стои в това положение КОЛКОТО ВРЕМЕ Е НЕОБХОДИМО.
На по-сериозните изложби е възможно съдията нарочно да се заговори със секретар, лице от публиката, да зяпа другите участници и т.н., очаквайки да види колко време кучето ще издържи неподвижно – колко добро е обучението му.
Изобщо, поставяйте кучето в стойка във всеки момент на ринга, когато от вас не се изисква да е в движение.
Единствено изключение правят случаите с многолюдни рингове, където съдията НАРЕЖДА на участниците да чакат преди и след оценяването си – в ринговете, където кучетата са повече от 10 е обичайно съдията да ги остави да се отпуснат, докато бъдат оценявани останалите.
Но ако съдията не каже друго, като правило кучето трябва да се намира в стойка докато чакате.
Как става обучението?
Първоначално кучето се задържа в стойка за няколко секунди и се освобождава. След като свикне, периодът постепенно се удължава.
В идеалния случай на „сухи“ тренировки то трябва да издържи около 2-3 минути; на ринг, когато е под стрес, обикновено ще издържа по-дълго, но и навикът идва с практиката.
Има някои трикове – например, ако кучето е неспокойно и породата го позволява, поставянето на длан в слабините (при мъжките – и погалване или стискане на тестисите) обикновено го задържа разкрачено назад.
Можете да играете с изложбения повод, като го поставяте високо нагоре под ушите или малко по-ниско на врата в зависимост от навика на кучето да държи главата си – по-високо или отпусната.
Различните животни реагират различно, тъй че вие като водач сте човекът, който преценява и изобретява нужните техники за задържането в стойка.
По принцип добре обученото и правилно тренирано животно „само“ се наглася при подаване на команда – то вече знае как трябва да си сложи краката, колко да вдигне глава и т.н., чак до това точно колко бодро да изглежда.
Охотно демонстриращите се кучета заучават дори положението на ушите и опашката… и съответно, с колкото по-голяма лекота кучето застава в стойка, толкова повече „положителни“ точки печели пред съдията.
Между две еднакви по качество животни съдията на общи изложби (специализираните понякога правят изключение от това правило и то все пак зависи от самата порода) ВИНАГИ ще избере онова, което се представя по-добре – не го забравяйте!
Следва да се има предвид, че съществуват три категории кучета – такива, които изпитват ужас или неприязън към изложбите, такива, които са безразлични към тях и такива, които обичат да се показват.
В първия случай кучето трудно се приучава да застава в стойка и дори когато го прави, то не изглежда бодро и весело, движението в ринг също му се отдава по-трудно и трябва да се положи много повече труд за да се представя така добре, както останалите.
Във втория случай то е безразлично – не му е забавно, но не му е и неприятно; при него обучението е лесно, трудното е да го накарате да изглежда весело и заинтересувано (много помагат лакомство, шумолящо станиолче или играчка).
Проблемите при такива кучета са, че в движение те висят на каишката, в стойка имат вид на отегчени и с тях трябва да се работи най-вече за настроение.
Кучетата, които обичат да се показват, са „сърцето и душата“ на изложбите – те с ентусиазъм изпълняват нужните упражнения, кипрят се и се „фръцкат“ като истински манекени, с тях е удоволствие да се работи.
Такива наслаждаващи се на изложбите животни са в състояние да печелят дори и когато конкурентите им са по-качествени от тях по простата причина, че удоволствието, което изпитват – и съответно великолепния изглед, който си придават – не могат да бъдат заменени и с най-упоритите тренировки на света.
