Един колос от семейство Молоси

Сн. shutterstock

През XIX век  мастифът е пазач на двора или боец в импровизирани арени с големи залози, където е принуден да се бие с едри животни. Непосредствено след Втората световна война са останали съвсем малко екземпляри, породата е застрашена от изчезване. Един швейцарски журналист и кинолог се намесил – това е Пиеро Сканциани. Днес неаполитанският молос се свързва с неговото име. Той бил страстен любител на всички неаполитански антики. Успял да открие и купи две хубави кучета – Гуалионе и Пакиана.

През 1948 година е основано Италианското дружество на мастифите. През 1949 породата е призната официално  и окончателният стандарт е одобрен през 1971 година.

На сн. Гуалионе – кучето на Сканцани

Разбира се, във времето идеализирането на определени характеристики, отстъпва пред други и стандарта бива поправян неколкократно, но общата характеристика на кучето остава неизменна – това е едно масивно, сериозно, добродушно и спокойно куче със своите хора и неутрално към непознати.

За съжаление, в търсене на „обем“, се пренебрегва нещо от изключителна важност. Това е функционалността на кучето и гъвкавост в движенията.  Днес неговото предназначение е на куче пазач на имота, следотърсач за полицията и това предполага добра подвижност. Не бива да го забравяме, когато гледаме мастино с огромни размери, с великолепна глава и с много зле сложени задни крайници.

Сега действащият стандарт на породата е публикуван на 17.12.2015 от Международната федерация по Кинология (FCI) под  N° 197

Стандарт на Неаполитански мастиф

Сн. www.enci.it/libro-genealogico

ОБЩ ВИД: Голямо, тежко и масивно куче, с впечатляващ външен вид. Дължината на тялото надвишава височината в холка.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Дължината на тялото е с 15% повече от височината в холката. Съотношението череп-муцуна е 2 към 1.

Дължината на главата е около 3,8 / 10 от височината в холката.  Вратът е доста къс. Обиколката на гръдния кош е достатъчно голяма

ТЕМПЕРАМЕНТ: Устойчив и лоялен, не е агресивен. Куче пазач на имуществото и неговите обитатели, винаги бдителен, интелигентен, благороден и величествен.

ГЛАВА: Къса и масивна,  черепът е широк на нивото на скуловите дъги; Обилна кожа с бръчки и гънки, най-типичната и най-добре маркираната преминава от външния палпебрален ъгъл (на очите) до ъгъла на устните. Горните надлъжни оси на черепа и муцуната са успоредни.

Череп: Черепът е широк и плосък, особено между ушите, гледан отпред е леко изпъкнал в предната си част. Скигоматичните арки са много изпъкнали, но с плоски мускули. Изпъкналостите на челните кости са добре видими; челната бразда е ясно маркирана; тилният гребен едва се вижда. Стопът е добре изразен.

ЛИЦЕВ РЕГИОН:

Нос: Поставен в удължението на муцуната, не трябва да излиза извън външната вертикална линия на устните; трябва да е обемен, с големи и добре отворени ноздри. Цветът на носната гъба се определя от цвета на козината: черен за черни оцветените,  тъмно-сив при кучета от други цветове и кафяв при кафява космена покривка.

Муцуна: Много широка и дълбока; ширината е приблизително равна на дължината. Дължината трябва да е равна на 1/3 от дължината на главата. Страничните линии са успоредни, така че при поглед отпред, формата на муцуната е практически квадратна. Дълбочината на муцуната е около два пъти по-голяма от дължината.

Устни: месести, дебели и плътни. Горните устни, гледани отпред, образуват обърнато „V“. Долният, страничен профил на муцуната е оформен от горните устни; най-ниската им част е ъгълът на устните, с видими лигавици, разположени по вертикала от външния ъгъл на окото.

Зъби: Мощна челюст със здрави кости и зъбни дъги, които се свързват перфектно. Долната челюст трябва да е добре развита по своята ширина. Белите зъби са добре развити, добре подравнени и в пълен комплект. Захапката е ножица, т.е. външният ръб на горните резци трябва да е в близък контакт с вътрешния ръб на долните резци. Обратната ножица не се наказва.

Очи: Разположени хоризонтално; по-скоро с кръгла форма, но никога не изпъкнали или прекалено дълбоки. Цветът на ириса обикновено е по-тъмен от цвета на козината, с изключение на слоевете от разредени нюанси, където цветът на очите е по-светъл. Кожните гънки никога не пречат на очите.

 Уши: Малки спрямо размера на кучето, с триъгълна форма, поставени над скуловата дъга, плоски и разположени близо до бузите. Ушите не се купират.

 ВРАТ: Горната му линия е леко изпъкнала. По-скоро къс и коничен като форма, добре замускулен. Долният профил на врата е с изразена много отпусната кожа, която образува двойна „брада“, но не прекалено; гънките започват от нивото на долната челюст и достигат до средата на шията.

ТЯЛО: Дължината на тялото надвишава с 15% височината в холката. Горната линия на гърба е права.

Холка: Широка, дълга и не особено изпъкнала.

Гърб: Широк и с дължина около 1/3 от височината в холката. Лумбалната област трябва да бъде хармонично обединена с гърба, мускулеста и добре развита на ширина. Слабини: Широки, здрави и добре замускулени. Тазобедрените кости са изпъкнали до степен, която достига до горната лумбална линия.

Гърди: Широки, с добре развити гръдни мускули. Ребрата са дълги и добре извити. Обиколката на гръдния кош е достатъчна. Върхът на гръдната кост е разположен на нивото на раменната точка.

ОПАШКА: Широка и дебела в основата; силна, леко се стеснява към върха. На дължина достига до скакателната става. В покой се носи висяща и извита като сабя, в действие – повдигната хоризонтално или само малко по-високо от нивото на горната линия.

КРАЙНИЦИ

ПРЕДНИ: Предните крака, от земята до точката на лакътя, гледани в профил и отпред, са вертикално поставени, със силна костна структура, пропорционални на размера на кучето.

Рамо: Дълго и добре изтеглено, мускулите са добре развити, дълги и добре изразени.

Горна част: Добре ангулирани спрямо рамото, силно замускулени.

Лакът: Трябва да е успореден на средната равнина на тялото, т.е. не е обърнат нито навътре, нито навън.

Предмишница: Дължината е почти същата като тази на горната част на крайника. Поставена в перфектно вертикално положение. Силна костна структура, със сухи, но добре развити мускули.

Карпус (китка): Широк, сух и без възли, продължава вертикална линия на предмишницата.

Meтакарпус (Pastern): Продължава вертикалната линия на предмишницата. Умерена заъгленост и дължина.

Предни лапи: С кръгла форма, големи, добре извити и стегнати пръсти. Възглавничките са твърди и добре пигментирани. Ноктите са здрави, извити и тъмни  на цвят.

ЗАДНИ: Като цяло те трябва да бъдат мощни и здрави, пропорционални на размера на кучето и да позволяват изискваното задвижване на тялото.

Бедро: На дължина  – с размери 1/3 от височината на холката и ъгъл на постава 60 °. Широко, изпъкнало и с ясно изразени мускули. Бедрото и тазобедрената кост образуват ъгъл от 90 °.

Коляно: Феморо-тибиалният ъгъл е около 110 ° –115 °.

Долна част: Наклонът е  от 50 ° –55 °, със здрава костна структура и добре видими мускули.

Скакателна става: Тибио-тарзалната артикулация образува ъгъл от 140 ° –145 °.

Метатарзус: Силен и сух, почти цилиндричен, идеално прави и успоредни и доста ниско поставени.

Задни лапи: По-малки от предните, кръгли, с плътно поставени пръсти. Възглавничките на лапите са сухи, твърди и пигментирани. Ноктите са здрави, извити и с тъмен цвят.

ДВИЖЕНИЕ: То е типична характеристика на породата. При разходката походката е от котешки тип, като движение на лъв. Той е бавен и също прилича на този на мечка. Движението в тръс се отличава със силна тяга на задните части и добра издължаване напред на  предните крайници.  Кучето рядко галопира; обичайната походка е разходка и тръс. Раванът се толерира.

КОЖА: Дебела, обилна и разхлабена по цялото тяло, особено върху главата, където образува многобройни гънки и бръчки. В долната част на шията също образува гънки, но никога в такова изобилие, до степен, която да пречи на здравето и благосъстоянието на кучетата.

КОСМЕНА ПОКРИВКА: плътна, с къс и твърд косъм, с еднаква дължина навсякъде – максимум 1,5 см. Не трябва да показва никакви следи от ресни.

ЦВЯТ: Предпочитаните цветове са: сиво, оловно сиво и черно, но също така кафяв, светло-бежово и тъмно-бежово. Допустимо е малко бяло петно на гърдите и/или на върха на пръстите на краката. Всички тези цветове могат да бъдат бриндъл; толерирани са лешникови, гълъбово-сиви и сиво-жълти отсенки.

РАЗМЕР И ТЕГЛО: Височина в холката:

Мъжки 65–75 cm.,  Женски: 60–68 cm.

Тегло: Мъжки: 60–70 кг.,  Женски: 50–60 кг.

Свързани статии: Когато става дума за молоси, Семейството на молосите 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още