В предишните две части на материала се спряхме на част от
Тънките моменти в структурата на кане корсо като специално внимание отделихме на главата на Кане корсо, доколкото е определяща типа.
Продължаваме с тялото и правилните пропорции.
Крайниците са добре раздалечени, груби и завършващи със здрави, много компактни котешки лапи.
Тораксът е много добре развит в дълбочина, широк и дълъг, без да завършва във варелообразни гърди. Важно е гръдният кош да е достатъчно дълъг, което е знак за това, че ребрата са поставени коректно раздалечени едно от друго и полегати.
Топлинията е твърда и права, с по-скоро леко сводест кръст, който се съчетава с дълга, широка и сравнително полегата крупа.
Бих искал да загатна тук за долната линия – тя би трябвало да е леко прибрана към слабините. Внимавайте с долната линия – ако е много извита, това води до много лек тип куче.
Това е линията на грейнаунда, например, както и долна линия, която е много права и паралелна на повърхността на земята, което би било индикация за грешна тенденция към тип, който е много тежък – тип мастиф.
В Европа ние говорим за три типа на тялото, базирани на метаболизма. Кане корсо е куче, което е среден тип, с балансирана ендокринна система и с тенденция, клоняща към мускулест тип куче.
Относно цвета – при кане корсо той е въпрос на естетическо възприятие, а не на функционалност. В последните години, както изглежда, никой не харесва черното кане корсо.
Това е абсолютно погрешно, доколкото черният цвят е типичен за породата и дава веднага представата, че това е имено кане корсо, останалите цветове са еднакво коректни, и може би по-оригинални и автентични от черният, който се наложи най-вече заради изискванията на пазара зад граница.
За мен най-красивият цвят е цветът на най-красивото куче.
Приетите цветове, освен черният са бриндъл (сиво-кафяво с по-тъмни ивици), сиво и светлокафяво във всичките им тоналности, като кулминацията е т.нар. frumentino, което е цвета на ферментирала пшеница.
При светлокафявите и бриндъл оцветени кучета има черна маска, докато при сивите и frumentino е сива, като маската не бива да минава над нивото на очите.
Носът е винаги черен, с изключение на сивите и също кучетата със сиви маски, при които може да бъде тъмносив.
Идеалната дължина на косъма е 2 до 3 см. Текстурата е гладка и лъскава, но никога не мека.
Бих искал да споделя един документ на техническия комитет на Асоциацията на Кане корсо SACC, която в Италия официално представя и защитава породата от името на Италианската киноложка федерация ENCI (Ente Italiano della Cinofilia).
SACC обръща внимание на важните моменти, които съдиите трябва да отчитат, съдийки Кане корсо и на базата на анализ на много факти от общи изложби и специалки по породата и разминаването в оценките – препоръчва породата да бъде съдена от специалисти по нея, а не от all-round съдии.
