Морфологичните характеристики на кучетата, които наричаме молоси; как са събрани и класифицирани в Международната Киноложка Федерация; как се изразяват типичните склонности на тези породи, охраната и защитата.
Боксер, Булдог, Булмастиф, Ротвайлер, Дого Аржентино, Мастино Наполетано са някои от породите, които принадлежат на голямото семейство на молосите. Тези кучета, независимо от техния ръст, се отличават по две основни черти: масивна структура и обемист, брахицефален череп.
За по-точно класифициране на тези, както и на останалите породи, е трябвало да се дочака 1932 година, когато френският кинолог Пиер Маньен в книгата си “Кучето” подразделя домашните кучета на четири групи, съобразно тяхната морфология: лупоиди (немска овчарка), бракоиди (италиански брак), молосоиди (Сен Бернар) и граиоиди (малка италианска хрътка).
Според съвременната класификация (виж класиф. от 15. 06.1999 г.) FCI обединява кучетата от молосоиден тип в Група 2 (кучета тип пинчер и шнауцер, швейцарски пастирски и молосоиди), а за по-голяма точност обхваща в секция 2а следните породи: молосоиди тип мастино (15 породи, изключени са отделните варианти на породите), молосоиди тип планинско куче (18 породи изключени са отделните варианти на породите), останалите молосоиди са разпределени в други групи.
Например в Група 3 намираме секция 3а (териер тип бул), която съдържа три породи, които с пълно основание могат да бъдат считани за молосоиди – бул териер, стафордширски бул териер и американски стафордширски териер.
И накрая, в Група 9, кучета за компания, има секция 11а (молосоиди с малък ръст), в която са включени френски булдог, мопс и бостон териер.
Пазач на дома
Не съществува официално определение за “куче за охрана” или “пазач”. Една и съща порода може да бъде определена “за компания” или “за охрана”, макар че в последната категория може да се числи само екземпляр, който поради особени заложби, свързани с паметта на породата или поради чисто лични качества, притежава подчертан инстинкт за защита на територията, считана от него за подопечна му.
Така правим уточнението, че ще говорим за куче за охрана, имайки предвид задачата да закриля единствено територията – къщата, гардината и т.н.
Ако от чисто киноложка гледна точка, говорейки за кучета за охрана, би трябвало да споменем и такива качества на характера, като бдителност (способност да предупреждава за приближаваща се външна опасност – било за кучето или за човека) и чувството за собственост (заложба, която кара кучето да се чувства собственик, господар на вещ или на някого), то от чисто поведенческа гледна точка трябва да припомним, че инстинктът за защита на собствената територия е онзи елемент, който на практика обединява, приравнява всички каниди и не само тях.
Това обяснява защо при някои кучешки породи – сред тях и голям брой молоси – да се охранява представлява присъщ инстинкт, т.е. естествено поведение, което не се нуждае от насърчаване от страна на човека.
Накратко: онова, което е останало от древната поведенческа реакция, прибавено към това, което породата е научила по време на десетилетията или столетията на селекция, е направило така, че някои кучета не се нуждаят от никакво обучение, за да станат храбри пазачи.
Защитник на стопанина
С израза “куче за лична защита” означаваме екземпляр, притежаващ силно подчертана нагласа да закриля физическата цялост на стопанина (или на което и да е друго лице поверено на неговия контрол) от евентуални заплахи, изхождащи от външната среда.
След като веднъж човешкото семейство е станало за кучето негова глутница, то има естественото предразположение да защитава всеки неин член точно така, както би се случило в природни условия. Това обясневя защо са толкова многобройни случаите с екземпляри, които при все че не са получавали каквото и да било обучение за защита, защитават геройски всеки от семейството, намиращ се в опасност.
И в този случай се намираме пред инстинкт, т. е. Пред едно естествено поведение, човекът само го е канализирал, моделирал и способствал то да бъде управляемо до степен, че да притежава куче, което – превъзмогвайки каквато и да е форма на страх да е в състояние да заложи на карта собствената си безопасност, за да защити стопанина си.
Казаното по-горе за инстинкта за охрана важи и за защитата: Да се започне правилно от първите масеци
Когато сме решили да си вземем кученце, трябва да обърнем внимание на някио прости изисквания. Спокойното съжителство с новия приятел в семейството зависи, преди всичко от добре обмисления избор, който трябва да попадне върху екземпляр, подходящ за нас и отговарящ на нашите изисквания.
Оптималната възраст за взимането му в къщи е от шестата до осмата седмица след раждането, тъй като това е идеалният период на психическото му развитие, а следователно – и за социализацията му. През първите шест седмици от живота си кученцето е имало възможност да се фамилиазира с другарчетата по кучило, да научи способите за общуване с нему подобните и да разбере, че човекът не е потенциален източник на опасност.
След този първоначален житейски опит, за който са нужни шест до осем седмици, може да възникнат доста сериозни проблеми. Склонността за емоционално свързване с членове от различен животински вид постепенно намалява, а успоредно с това я измества т.нар. период на ”отпечатък от страха”: обикновено той се простира от осмата до десетата седмица от живота на кученцето и представлява особено деликатна фаза, доколкото една евентуална психична трвама може да остави почти незаличими следи.
Заключение: кучето все по-трудно ще се вгражда в човешката семейна среда (може да стане свръхемоционално, плахо или агресивно) и лека-полека с течение на времето, ще направи почти невъзможно установяването на уравновесено отношение с човека. Какво да поискаме от отглеждача
1. Да видим родителите на кученцето
2. Да разберем дали кученцата са имали ранни контакти с отглеждача, дали са били докосвани и “манипулирани” още от първите дни след раждането им.
3. Да разберем дали кучката е имала проблеми при раждането (в този случай може само да се надяваме, че запитания ще бъде откровен).
4. Дали е имало умрели кученца и евентуално – защо.
5. Какъв е бил начинът на хранене на кученцето до момента на купуването му.
6. Ветеринарния паспорт на кучето (трябва да бъдат отбелязани ваксинаците със съответен печат на ветеринаря и дата)
7. На коя дата са били приложени противопаразитни медикаменти и спрямо какви паразити (с оглед кученцето да бъде подложено на съответстващи изследвания след месец време)
8. Ако официалният документ за произхода не е пристигнал от съответната федерация, изискайте удостоверение за произхода на кучето.
9. В случай, че кученцето е внесено от чужбина да се представи сертификат от страната, от която произхожда
