Псевдокинофобията

Да разграничим кинофобията от омразата и агресията към кучета

В  болшинството от случаите псевдофобията  се съпровожда от ясно изразена агресия по отношение на кучето и неговия стопанин, както и към хората, които заявяват, че обичат кучета.

Как да преодолеем страха от кучета – можете да прочетете ТУК

Преди се предполагаше, че за формирането на истинската кинофобия основно оказва влияние голяма уплаха в детството, възникнала по повод ухапване или дори просто агресия от страна на куче, но по-късно учените установиха , че често дори при деца, които са били хапани от куче, кинофобия не се проявява и обратно – у пациенти, които  не са имали конфликти с кучета, е възможно да се прояви внезапно, при това в тежка форма.

Тук стигаме до ролята на родителите и медиите и вечните истерии, които се разиграват.

От друга страна псевдофобията се формира на базата на комплекс за непълноценност у пациенти, които може и да не са клинически психопати, но подсъзнателно усещат своята ощетеност в сравнение с другите хора заради това, че те  (реално или само в собственото им възприятие)  са неспособни към проявата на морални качества, считащи се неофициално като типично кучешки качества, а именно безусловна вярност и преданост, немотивирана от меркантилност, чиста любов към конкретен човек, храброст и безусловна готовност за защита на своите, независимо от мащаба на угрозата и силата на врага.

Броят на инцидентите с кучета може да е причина за кинофобия

Според учените по-честата причина е травма в детството, която тези хора свързват с кучето. Тези, които са били хапани от куче като малки, като възрастни е възможно да страдат от кинофобия.

Понякога човек, който има това състояние не може да си спомни точно определена травма, която  отключва този страх и дори съвсем дребен и незначителен инцидент с куче, като например да гледа плашещ филм за куче или за болестта бяс, или само приближаването на едро куче до дете отключва това състояние на ирационален страх.

Тъй като кучетата са много популярни домашни любимци, да бъдат избягвани е почти невъзможно. Човек с тази фобия на първо време ще ограничи своите приятелства и контакти с хора, които имат кучета.

Това не може да е решение на проблема, защото на улицата със сигурност ще срещне куче и дори да е на каишка паническият страх се надига неудържимо.

Това може да доведе до изолация, депресия, както и други разстройства от безпокойство, до степен че могат да развият социална фобия и агорафобия, отказвайки въобще да напуснат своя дом.

Учените предупреждават: Лица, страдащи от кинофобия, в случай на преход на разстройството в стадий на параноиден страх, могат да представляват опасност за обкръжаващите ги.

В това състояние те са склонни абсолютно несъзнателно да извършат престъпление.

Причини за кинофобията

Както повечето фобични състояния, страхът от кучета  най-често е  причинен от негативни усещания и случки с кучета, най-вече през детството.

Детето и кучето по природа са любопитни същества и повечето от нас със сигурност имат спомени как малки свръх-активни кученца са скачали по тях или са били стряскани от ръмженето на голямо куче, докато са надничали през оградата.

Едрото куче може да направи много по-голямо впечатление на малкото дете дори въобще да е нямало атака към детето от негова страна.

Негативните впечатления не е задължително да са били от директен контакт с кучето. И въобще да се е случило нещо лошо.

Много родители предупреждават децата си да не доближават чужди кучета, както и ако видят куче в далечината да не пропуснат да обяснят на детето, че трябва да се пази, защото там има едно страшно куче.

Да не докосват непознати кучета  само по себе си  е правилното поведение,  лошото е, че обикновено е съпроводено с думите „Не го пипай, ще те ухапе/ще те разболее/лошо е/страшно е”

Детското въображение, комбинирано с непълното и често погрешно разбиране на поведението на кучето, може да доведе да една прекрасна разцъфтяваща фобия.

И ако приятел или близък бива атакуван (в най-широкия смисъл на това понятие) и родителите имат също нездравословен страх от кучета, то тогава рискът от развитието на тази фобия нараства многократно.

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още