Кинофобията е не просто страх от кучета. Тя е интензивно усещане за страх при виждане на обекта дори само на екрана, на снимка или през прозореца. Често човек с тази фобия може да има пристъп на безпокойство само ако си помисли за куче.
Фобиите са класифицирани като тип разстройства. Хората с този тип фобия осъзнават, че кучето на телевизора или зад прозореца не ги заплашва по никакъв начин. Тази мисъл, обаче, не е успокояваща за тях и не може да ги предпази от реакцията им – паника и силно безпокойство. А те дори не мразят кучетата като цяло.
Въпреки че сред животните, предизвикващи най-често фобии, са змиите и паяците, то кинофобията е по-значима, тъй като кучето е това, което е част от ежедневието. Кучетата са практически навсякъде – при съседите, на улицата, по филмите, в рекламите…невъзможно е да бъдат избегнати.
И за човека с фобия към кучета няма ни най-малко значение дали кучето е дребно пухкаво топче или булмастиф. Всички те са еднакво ужасяващо страшни.
Като всеки ирационален страх, така и кинофобията е защитен механизъм, създаден на несъзнателно ниво. Обикновено кинофобите изпитват ужас да не би да бъдат ухапани, атакувани или заплашени от куче, при това нямат идея къде се корени произхода на този кошмар, който преживяват. Най-често в кабинетите на психолозите те казват, че откакто се помнят се страхуват от кучета и не могат да назоват конкретен повод. Това е възможно, въпреки че по-вероятно е в този случай те да имат плашещ за тях опит с куче в много ранна възраст, но да не могат да си спомнят това.
Имам позната, която изпитва панически страх от кучета. Казвала ми е, че никога не е хапана от куче, няма никакъв спомен за какъвто и да било инцидент. Тя беше приела, че просто се страхува и не желае да има нещо общо с този вид. На улицата излиза винаги със спрейове и кучегони. За друга позната, която изпиваше страх от кучета, беше изключително изпитание да стигне до спирката на автобуса, защото в близост имало улично куче. То никога не я е нападало, не било агресивно, хората го хранели, било добро – така ми каза. Дори го харесвала. Тя пожела да направи нещо по въпроса – посети терапевт, после заедно разхождахме Кити, много спокойно и водимо куче. Първите няколко пъти тя вървеше до нас, после с терпереща ръка взе повода и наистина се случи – след осмата ни среща тя вече можеше да докосне кучето без паника.
Както деца, така и възрастни могат да развият кинофобия след атака на куче или ухапване, или ако присъстват на такава към друг човек. И още – родители, които имат силен страх от кучета в най-общия случай го внушат и предадат на децата си. От друга страна, ранният контакт с уравновесени кучета е най-добрата практика в бъдеще да не се развие тази фобия.
Причини, водещи до страх от кучета
Както повечето фобични състояния, страхът от кучета е най-често причинен от негативни усещания и случки с кучета, най-вече през детството. Детето и кучето по природа са любопитни същества и повечето от нас със сигурност имат спомени как малки свръх-активни кученца са скачали по тях или са били стряскани от ръмженето на голямо куче, докато са надничали през оградата. Едрото куче може да направи много по-голямо впечатление на малкото дете дори въобще да е нямало атака към детето от негова страна.
Негативните впечатления не е задължително да са били от директен контакт с кучето. И въобще да се е случило нещо лошо. Много родители предупреждават децата си да не доближават чужди кучета. Това само по себе си не е лошо, но обикновено е съпроводено с думите: „Не го пипай, ще те ухапе/ще те разболее/лошо е/страшно е”
Детското въображение, комбинирано с непълното и често погрешно разбиране на поведението на кучето, може да доведе да една прекрасна разцъфтяваща фобия.
И ако приятел или близък бива атакуван (в най-широкия смисъл на това понятие) и родителите имат също нездравословен страх от кучета, то тогава рискът от развитието на тази фобия нараства многократно.
Има различни начини на лечение
С професионална помощ страхът от кучета може да бъде преодолян, въпреки че хората, които имат тази фобия, отказват да търсят лечение или по причина, че считат за напълно нормално да се страхуваш от подобни зверове или обратно – защото се притесняват да признаят, че се страхуват от тези жинвотни, които толкова много други хора обичат.
Ако те са били подигравани или се е гледало с насмешка на този техен страх от хора, които не разбират фобиите, тогава за тях става още по-трудно да потърсят лечение. За други самата идея да се изправят срещу своя страх е по-страшна от самата фобия.
Когнитивна поведенческа терапия е форма на психотерапия, базирана на вярването, че начинът, по който мислим за нещата влияе на начина, по който се чувстваме. Тя се основава на концепцията, че нашите мисли, емоции, физически усещания и действия са взаимно свързани и че негативните мисли и чувства могат да ни хванат в капана на един порочен кръг. Целта на тази терапия е да прекъсне този порочен кръг чрез промяна на негативните модели на мислене и поведение, за да се подобри начина по който се чувстваме.
Методична десенсибилираща терапия. Системната десенсибилизираща терапия използва визуализация и постепенно излагане на страха в комбинация с упражнения за релаксация и дишане, за да десенсибилизира човек към неговата фобия. В контролирана среда, обикновено в кабинет на терапевт, пациентът се учи да визуализира ужасяваща ситуация – среща с куче. Когато това вече не води до силна тревожност, излагането на кучета се въвежда по систематичен, структуриран начин, докато човекът се концентрира върху запазването на спокойствие. Това излагане може да включва гледане на снимки на кучета, гледане на видеоклипове за кучета, гледане на куче през прозореца и в крайна сметка заедно в една стая с куче.
Невролингвистичното програмиране (НЛП) е изследване на това как хората създават своята реалност. НЛП разглежда фобиите като резултат от дефектни „програми“ или изображения, които човек е създал, например, виждайки всички кучета като агресивни и заплашителни. С НЛП тези програми се разкриват и „препрограмират“, така че фобията да бъде сведена до минимум или елиминирана.
Хипнозата помага за препрограмиране на подсъзнателните мисли, които могат да бъдат свързани с фобията. Хората с кинофобия обикновено имат силно подсъзнателно убеждение, че всяко куче, което видят, ще ги атакува. Когато подсъзнанието се препрограмира чрез хипнотерапия, симптомите на фобията често се свеждат до минимум.
Симптоми на кинофобия
Както всички фобии, страхът от кучета може да варира драстично по тежест от човек до човек. Може да се страхувате само от големи породи. Може да изпитвате страх от физическо присъствие на куче, но да нямате проблем да ги гледате на снимки или във филми. По същия начин варират и симптомите: най-честите реакции включват бягство, замръзване от ужас на място или опит за скриване. Може да се разклюлеете, да се почувствате гадене или дезориентация или дори да започнете да плачете.
Могат де се появят усложнения. Тъй като кучетата са много популярни домашни любимци, да бъдат избягвани е почти невъзможно. Човек с тази фобия на първо време ще ограничи своите приятелства и контакти с хора, които имат кучета. Това не може да е решение на проблема, защото на улицата със сигурност ще срещне куче и дори да е на каишка паническият страх се надига неудържимо. Това може да доведе до изолация, депресия, както и други разстройства от безпокойство, до степен, че могат да развият социална фобия и агорафобия, отказвайки въобще да напуснат своя дом.
Ако страдате от кинофобия, но се чувствате сами в своя страх, бъдете сигурни – има много други, които споделят страха ви от кучета. И не бива да чувствате, че това е просто нещо, с което „трябва да живеете“, защото с подходящо лечение, усилия и време можете да преодолеете фобията си от кучета.
Още по темата – Псевдокинофобията:Да разграничим кинофобията от омразата и агресията към кучета
