Третата важна еволюционна стъпка е от преди около 40 000 години, когато хората започват доместикацията на животни като ги селектират и развиват за определени дейности.
Възприета е концепцията, че хората са започнали да одомашняват животните с едничката цел – да имат храна „под ръка”.
Според антроположката доместикацията на дивите животни от праисторическия човек има история отвъд тази единствена насъщна нужда.
„Да бъде опитомено и одомашнено едно диво животно отнема много време. Да правиш това с единствената мотивация храна, при положение, че горите са пълни с дивеч, изглежда абсурдно и изисква наистина едно сериозно планиране като дейност”.
Според нея нещо друго трябва да е накарало хората да заградят животните или да ги оглеждат. В потвърждение на подобна хипотеза е и факта, че първото домашно животно не е вкусното прасе за ядене, а най-добрият приятел на човека – кучето.
Шипман свързва по-скоро хората със здрава връзка с животните, отколкото да са били опитомени само като храна. Още повече, най – ранните известни доместицирани животни са били понякога употребявани като храна, но едва в края на техния живот.
Те са били използвани като ресурс за храна, като това включва млякото, както и пух, вълна за да си правя дрехи или други неща.
Доместикацията на животните също така помага на хората при превоза на различни товари.
Те са революционизирали транспортирането и проучванията на нови места, да не говорим за битките – използването на животните в битките променя изцяло лицето на бойните действия.
Кратката пътека
Трансформацията на животното от див звяр в „инструмент” от ежедневието дало на човека решителни преимущества при адаптацията в нови местообитания и използването на еволюционни предимства на животните за себе си.
Така например, хората живеещи в сухите райони са доместицирали издръжливите камили като благонадеждни планински и товарни превозвачи, които биха могли да издържат дълго време без вода.
С други думи, хората се спечелили една еволюционна пряка пътека. Ако имате куче, което може да ловува, няма нужда вие да препускате след бързо тичащи диви животни с остри зъби.
Ако сте си събрали жито, което естествено бива нападнато от гризачи, няма нужда да дежурите денонощно до хранилището и да гоните пхлъхове и мишки, след като имате котката, която ще го прави вместо вас.
Широко разпространеното отглеждане на животни през практически всички култури предполага силно култивирана връзка с животните.
Тази теория на антроположката не среща разбиране сред много хора, които не могат да допуснат животинте да са двигател на еволюцията на човеците.
Тя, обаче се надява да събере достатъчно доказателства от праисторическо време, за да може да изложи своята хипотеза в книга.
„Хората, които са посветени на домашните си любимци или тези, които отглеждат домашни животни – повечето от тях носят дълбоко в себе си тази връзка, тя им е заложена просто в костите.”
